id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Западна Стара планина
Страница 2 от 3 << >> 
Флора и растителност

Западна Стара планина се характеризира с преобладаване на букови и по-слабо участие на габърови и горунови гори, етажирани в зависимост от надморската височина. Основният фон на растителната покривка в района се определя от буковите екосистеми, които образуват обширен пояс от 800-900 до 1600-1700 м н.в. Естествената растителна покривка по северния склон на Западна Стара планина спада към задбалканския окръг на Илирийската фитогеографска провинция.
В по-ниските части на планината (докъм 800 м), се срещат дъбови и габърови гори, които са по-цялостно запазени в планинските ридове. Физикогеографските условия, при които са разпространени дъбовите формации, обуславят разнообразие във флористичния състав и фитоценологичната характеристика.
Преобладават екосистемите на цера, благуна, горуна, габъра и по-ограничено на косматия дъб. Ксеротермни фитоценози предимно от келяв габър, мъждрян, на места маклен и др. са разпространени в Искърския пролом и Врачанската планина. В последната се среща българския ендемит - келереров центрантус (Centranthus kellereri), който е разпространен по сипейни участъци, където формира и свои фитоценози. Над Берковица има реликтни гори от кестен (Castanea sativa).
По южния склон на Западна Стара планина до 500-600 м надм. в. растителността е представена от екосистемите на горуна, благуна, цера и др. Над тях широко разпространение вземат буковите гори, които са особено характерни за северните склонове и то предимно в усойните и влажни места. Наклонът и изложението на заетите от тях терени се изменят в широки граници. Буковите екосистеми формират растителен пояс от 500 до 1600 м надм. в. (Петрохан) и най-вече гори от обикновен бук, а в по-ниските части и мизийски бук. До 1000 м букът образува смесени гори с габър, клен, липа, ясен и др. Като на места са разпространени и обикновеният горун, яворът, жешлята или планинският явор и др.
Естествените иглолистни гори (смърчови, бялборови, елови) заемат терени от 1200 до 1800 м н. в. и северни изложения. В състава им участват бял бор, бук, явор, бреза и др. В по-високите места само тук там са запазени в твърде ограничени размери естествени иглолистни гори, каквито се срещат на север от Ком. На запад от вр. Миджур доста голям масив е покрит с иглолистни гори (резерват „Чупрене”) от смърч, на места примесени с ела и бук.
Субалпийската растителност е представена от клек, зелена елша, силезийска върба и вторични храсталаци от сибирска хвойна, боровинка (черна, червена и синя), връшняк, мечо грозде и тревни формации от мощна власатка, картъл, а по-рядко кафява власатка.
По най-високите места е налице и алпийска растителност, изградена от формации на качулата гъжва, бролова власатка, скална полевица, мъхнат овесец и др.
Срещат се и торфища със съответната торфищна растителност от острици – острата, черната, звездовидната, пушици, сфагнови мъхове и др., включително насекомоядните – балканския ендемит (Pinguicula balcanica), много рядко и кръглолистната росянка (Drosera rotundifolia) в местността „Боище” под вр. Ком.
В Западна Стара планина се срещат и редица балкански ендемити: жълт крем (Lilium jankae), вилмотиево сграбиче (Astragalus wilmottianus), балканска камбанка (Campanula moesiaca) сръбска рамонда (Ramonda serbica), ничичово прозорче (Potentilla nicici) и български ендемити като ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii), балканска теменуга (Viola balcanica), българска къпина (Rubus oblongoobovatus), велчево плюскавиче (Silene velcevii) и други, като последните два вида се срещат само тук.

Фауна и животинско население

Фауната в Западна Стара планина е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, докато средиземноморските видове са много по-малко. Насекомоядните бозайници от първата категория са 81 %, докато от втората са само 11 %. Даже в такива ниски и сравнително по-топли участъци като Искърския пролом гнездящите птици от първата категория са 60 %, от втората – 19 %, докато при пеперудите процентното съотношение е съответно 53 и 35 %. Палеарктичните и евросибирските видове имат значителен превес над средиземноморските във всички височинни пояси на района. В пояса на дъба полутвърдокрилите насекоми (Heteroptera) от първата категория са 78 %, в пояса на бука те са вече 97 % и в пояса на смърча достигат 100 %. Средиземноморските видове от същата група насекоми в трите пояса са съответно 18 %, 3 % и в последния пояс те напълно липсват.
От бозайниците тук се срещат мечката (Ursus arctos), белката (Martes foina), златката (Martes martes), благородният елен (Cervus elaphus), сърната (Capreolus capreolus), както и много гризачи. От птиците характерни са хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus), гарванът (Corvus corax), скалният орел (Aquila chrysaetos), скалолазката (Tichodroma muraria), балканската чучулига (Eremophila alpestris balcanica) и др., а в недалечното минало и брадатият лешояд (Gypaetus barbatus).
Терциерните реликти са с малки изключения обитатели на пещерите (троглобионти) и са едновременно ендемити. Западна Стара планина е богата на ледникови реликти. От гръбначните животни такива са планинската жаба (Rana temporaria), алпийският тритон (Triturus alpestris), живородният гущер (Lacerta vivipara), усойницата (Vipera berus), полевките Clethrionomys glareolus и Pitymus subterraneus, срещащи се и в други наши планини. Те са елементи с борео-алпийски тип на разпространение т. е. обитават ниските части на Северна Европа и алпийските части на Южна Европа. В Стара планина са проникнали от север (през студени периоди) и след затопляне на климата са останали да живеят високо в планината, при условия близки до тези в Северна Европа.
В средните и ниските части на планината, фауната се характеризира също главно със северни форми, като голяма част от нея е горска. От земноводните и влечугите типични представители са дъждовник (Salamandra salamandra), голяма крастава жаба (Bufo bufo), ливаден гущер (Lacerta agilis), слепок (Anguis fragilis), медянка (Coronella austriaca). Субсредиземноморски видове се срещат предимно в някои “медитерански оазиси”. Такива има при Враца и Черепишкия манастир. Интерес представлява червеноопашатият подвид на пепелянката – Vipera ammodytes ammodytes, разпространена у нас само в Северозападна България.
Западна Стара планина е много богата на ендемити. Техният брой сред безгръбначните е 197 вида и подвида. В надземната фауна повече ендемити има сред охлювите, многоножките, скакалците и бръмбарите. Подземната фауна е много богато представена. Сред тях има няколко балкански и десетки български ендемита, а по състав е в най-близко сходство с фауната на Централна Стара планина и Рило-Родопския масив. Причина за това е най-вероятно планинският произход на древната пещерна фауна, която се е формирала във високите планински масиви на Балканския полуостров. Ендемични пещерни обитатели са представители на паяците сенокосци (Opiliones), многоножките (Diplopoda и Chilopoda) и бръмбарите бегачи (Carabidae).
Във фауната на района се срещат и значителен брой карпатски елементи (напр. някои охлюви, стоножки, скакалци и др.). Това се дължи на палеогеографските връзки между Старопланинската верига и Карпатите.

Приоритетни за опазване местообитания

4060 – Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
Съобщества от дребни или пълзящи храсти по алпийските или субалпийските зони на планините с преобладаващи ерикоидни видове, сребърник, дребни смрики, зановец или жълтуги.
Подтипове:
31.43 – Планински съобщества на Juniperus sibirica и Juniperus sabina.
31.47 – Алпийски ерикоидни съобщества от Arctostaphylos uva-ursi от 1000 до 2500 м н.в.
31.49 – Планински съобщества от Dryas.
5130 – Съобщества на Juniperus communis върху варовик
Съобщества на Juniperus communis, предимно с вторичен произход, върху варовити терени в предпланините и планините – пасища или изсечени разредени гори. Срещат се нарядко по открити южни склонове на варовикова основа.
6110 – Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
Отворени ксерофилни пионерни съобщества върху плитки варовикови или алкални почви с преобладаване на пролетни едногодишни и сукулентни растения, най-често Sedum album, S. acre, S. hispanicum от съюз Alysso alyssoidis-Sedion albi.
6150 – Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества
Бореално-алпийски ацидофилни психрофитни тревни съобщества по билата и върховете в алпийския пояс на планините.
6170 – Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества
Алпийски и субалпийски тревни съобщества върху богати на варовик почви с Dryas octopetala, Gentiana nivalis, Alchemilla conjuncta gr., A. flabellata, Anthyllis vulneraria, Aster alpinus, Draba aizoides, Helianthemum nummularium, Pulsatilla vernalis, Astrantia major, Polygala alpestris.
Подтип 36.43 – Калцифилни степни тревни съобщества.
6230 – Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините
Затворени, сухи или мезофилни многогодишни тревни съобщества с доминиране на Nardus stricta, заемащи силикатни почви в хълмисти и планински райони и отнасящи се към съюз Potentillo-Nardion.
62DO – Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
Психрофилни тревни съобщества върху кисели или неутрални почви предимно по склоновете с топли изложения в субалпийския пояс.
6430 – Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
Съобщества на еутрофни високи треви.
6520 – Планински сенокосни ливади
Богати на видове мезофилни сенокосни ливади от планинския пояс, най-вече над 1000 м н. в., обикновено доминирани от Agrostis capillaris, Festuca rubra agg.,Cynosurus cristatus и развиващи се при сравнително постоянна почвена и въздушна влажност.
7140 – Преходни блата и плаващи подвижни торфища
Планински торфени блата, включващи съобщества на ниски острици и торфени или кафяви мъхове.
7220 – Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)
Извори с твърда вода и с активно формиране на бигор в карстови райони. Местообитанието се среща в Западния Предбалкан и Искърския пролом.
8110 – Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс
Съобщества на силикатни сипеи със силно вариращи по размери скални късове във високопланинския пояс и принадлежащи на разред Androsacetalia alpinae.
8210 – Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
Растителност по пукнатините на голите, често отвесни варовикови скали в предпланините и планините, отнасяща се към клас Asplenietea trichomanis, разред Potentilletalia caulescentis и съюз Ramondion nathaliae.
8220 – Хазмофитна раститерност по силикатни скални склонове
Растителност по пукнатините на силикатните скали в планините, отнасяща се към съюз Silenion lerchenfeldianae и разред Androsacetalia vandelii.
8230 – Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
Пионерни съобщества от съюзите Sedo-Scleranthion и Sedo albi-Veronicion dillenii, колонизиращи повърхността на сухи силикатни, голи скали в планинските райони до 1000 м н. в.
8310 – Неблагоустроени пещери
Пещери, които не са благоустроени и достъпни за широката публика, включително техните водни тела, обитавани от тясно специализирани, приоритетни за опазване или ендемични видове.
9110 – Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
Букови гори, развиващи се на бедни, понякога ерозирали, кисели – във Врачанска планина и на карбонатни, сухи до свежи почви.
9130 – Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
Мезофилни букови гори, развиващи се на неутрални или близки до неутралните почви.
9170 – Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
Смесени мезофилни гори с преобладаване на Quercus petraea agg. и Carpinus betulus и с участието на Fagus sylvatica, Tilia cordata и Tilia platyphyllos. У нас местообитанието е представено предимно в Западна Стара планина.
91MO – Балкано-панонски церово-горунови гори
Субконтинентални ксеротермни дъбови гори, доминирани основно от Quercus cerris и Q. frainetto.
91BA – Мизийски гори от обикновена ела
Гори от Abies alba, монодоминантни или смесени с Fagus sylvatica, Picea abies и Pinus sylvestris.
91CA – Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори
Гори, доминирани от Pinus sylvestris, на планински склонове със слънчеви изложения предимно на силикатни и по-ограничено на варовикови терени.
9260 – Гори от Castanea sativa
Гори, доминирани от Castanea sativa – включват се и създадени стари култури с полуестествен втори етаж. Местообитанието е представено по северните склонове на планината, на малки площи.
9410 – Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)
Гори от бореален тип, развиващи се на силикатни терени.

Защитени природни територии

В Западна Стара планина се намират три резервата с площ от 3012,1 ха, като един от тях е признат за биосферен. Три от защитените територии (1273,3 ха) имат обявени буферни зони. Всички резервати се намират по северните склонове на планината.

Биосферният резерват „Чупрене”, с площ 1439,2 ха (в т.ч. 1384,6 ха горски фонд и 54,6 ха поземлен фонд), е създаден през февруари 1973 г., за да охранява вековни смърчови гори в Западна Стара планина. През юли 1979 г. към него се присъединява и резерватът „Орлов камък”. Няколко години по-късно – през 1986 г., е обявена буферна зона с площ от 542,3 ха. Разположен е в непосредствена близост до западната ни граница, в землището на с.Чупрене. Обликът на защитената територия се определя от централното било на Стара планина, а на запад – от билата Хайдушки камък, Три уши и Могюр. Характерни са късите остри и стръмни била.
Това е един типичен горски резерват, в който иглолистните насаждения заемат 987,9 ха (68,6 %), широколистните (предимно букови) – 110,9 ха (8 %) и смесените иглолистно-широколистни гори – 164,5 ха (11 %). Незалесената площ е 121,3 ха (8,4 %), а високоплонинските пасища – 56,4 ха (4 %). Основен дървесен вид е смърчът. Смърчовите насаждения в биосферния резерват „Чупрене” са единствените компактни гори от този вид в Западна Стара планина и са сравнително добре запазени от антропогенно въздействие. Затова защитената територия дава уникална възможност за изучаване на смърчовите екосистеми при естествени условия на възобновяване и развитие.
Освен посочените по-горе основни дървесни видове единично се срещат и шестилът, обикновеният явор, трепетликата, планинската елша, планинският явор и др.
Твърде разнообразен е животинският свят – горската дългокрака жаба, голямата крастава жаба, дъждовникът и тритонът от земноводните; усойницата, медянката, обикновената и сива водна змия от влеугите; лисицата, вълкът, златката, белката, катерицата, дивата котка, благородният елен, сърната, дивата свиня и други от бозайниците. Специални проучвания върху орнитофауната са извършени от Д.Нанкинов и Е.Джунински през 1985г. Според тях особено внимание тук заслужава определянето на числеността на глухаря, черния лешояд и бухала. Освен тях се срещат малкият ястреб, скалният орел, малкият орел, керкенезът, полската яребица, пъдпъдъкът, горският бекас, хралупарят, кукувицата, гривекът, козодоят, черният кълвач, големият пъстър и малкият пъстър кълвач, горската чучулига, горската бъбрица, водният кос, орехчето, белогушият дрозд, косът, имеловият дрозд, сойката и черногърбата сврачка, дългоопашатият синигер и др. Според посочените по-горе автори досега в резерватната територия са регистрирани 68 вида птици, но очевидно в бъдеще този списък ще бъде разширен значително.
Биосферният резерват „Чупрене”, въпреки че е разположен на пръв поглед в отдалечен и непристъпен район, има и някои остри екологични проблеми. Те са предизвикани от бракониерството и свободното движение на посетители през територията му,от ловния участък „Миджур”, чиито ловни райони недопустимо проникват в защитената територия.

Резерватът „Горната кория” е разположен в землището на гр. Берковица. Обявен е през октомври 1968 г., а през 1981 г., териториалният му обхват е разширен с оглед естественото оформяне на границите му и отстраняването на прякото човешко влияние и днес обхваща 161 ха. На площ от 108 ха през 1986 г. е обявена буферна зона на защитената територия.
„Горната кория” е също типичен горски резерват, включващ естествено находище на смърчови и елови гори с възраст над 100 години, разположени на 1500 м надморска височина. Обиталище е на сърни, глухари и на редица представители на фауната на тази част от Стара планина.
Западна Стара планина, или по-точно Берковският край, е един от регионите в нашата страна, където расте обикновеният кестен – застрашен вид, включен в Червената книга и в списъка на защитените растения в България. Географският му ареал обхваща Южна Европа, Балканския полуостров, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ и Иран. В България той расте и в Огражден, Беласица, Славянка, Пирин и Западни Родопи (Доспатско). Създадени са изкуствени насаждения и в Странджа. Местообитанията му са влажни места с канелени и с кафяви горски почви до 600 м надморска височина. Образува самостоятелни съобщества или смесени с бук.

За да се опазва естествената гора от обикновен кестен с възраст над 130 години, през ноември 1946 г. в землището на Берковица е обособен резерватът „Малкият мостик” (2,5 ха). Той е един от най-малките резервати в нашата страна и е далеч от изискванията на съвременните представи за подобен род защита на ландшафта. Затова през 1993 г. е заличен от списъка на резерватите у нас.

Резерватът „Уручник” (51 ха) е разположен в землището на с. Бързия, област Монтана. Обявен е през 1973 г. и обхваща естествени смърчови, буково-смърчови и букови насаждения във високопланиския пояс на Стара планина, отличаващ се с девствен характер. През 1993 г. е прекатегоризиран в защитена местност.

Резерватът „Ускето” е разположен в землището на с. Дълги дел, област Монтана. Обявен е през април 1949 г. с цел да съхрани естествена смърчова гора. Защитената територия обхваща само 1,9 хектара, поради което през 1993 г. бе прекатегоризирана в защитена местност, тъй като не отговаря на съвременните изисквания за резерват.

Последният резерват от тази част на Стара планина е „Врачански карст” (1409 ха). Обявен е през 1983 г. (Заповед No.854 от 10.08.1983), а през 1985 г. на площ от 623 ха е оформена и буферната му зона. Разположен е между края на каменната кариера край с. Паволче и пещерата Змеюва дупка, в подножието на Биволарски и Кърнов връх във Врачанската планина. Разделен е почти симетрично от река Лева на две части. От каменната кариера до прохода Вратцата се простира Базовският дял на защитената площ, а вторият – Стрешарският, се разполага от прохода Вратцата до Кърнов връх.
Защитената територия е създадена, за да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове.
От 1409 ха резерватна площ горите заемат 60 % (850 ха), скалите са 25 % (350 ха), а голините, поляните и нелесопригодните площи – около 15 % (210 ха). Обликът на горските насаждения се определя от келявия габър (543 ха), обикновения габър (110 ха), мъждряна (97 ха), бука (26 ха), полския клен (25 ха), черния бор (17 ха) и др. Средната възраст на гората е около 30-50 години, а височината на дърветата е от 2,5-3,5 до 10-12 метра. Твърде разнообразна е тревната покривка, като някои от растителните видове имат реликтен характер и са включени в Червената книга на България или в Списъка на защитените растения.
Фаунистичното богатство се определя от разнообразни орнитологични видове – жълтоклюна чавка, алпийски бързолет, планинска бъбрица, полска чучулига, пъдпъдък, няколко вида кълвачи и дневни грабливи птици, включително скален орел, сокол орко и т. н. От влечугите типични за тези места са горският и кримският гущер, пепелянката и др., а от бозайниците – пъстрият пор, заекът, лисицата, невестулката, сърната.
Поразителната си красота резерватът “Врачански карст” дължи на множеството природни забележителности на територията му – масивната отвесна скала Скакля, живописното ждрело на река Лева (прохода Вратцата), пещерата Змеюва дупка, а в непосредствена близост до него е и пещерата Леденика и историческото място Вола.

Природният парк „Врачански Балкан” е обявен със заповед No.РД934 от 22.07.2003 г. и обхваща 30129.9 хектара, от които по-голяма част са горски фонд и по-малка – селскостопански. Административно защитената територия обхваща части от две области и пет общини, в които попадат 20 землища.
В по-голямата си част паркът включва територии от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали.
Врачанската планина се издига южно от Врачанското поле, като заема междинно място между Предбалкана и Главната Старопланинска верига. На юг за граница служи Искърския пролом, на запад – Дружевската седловина.
В границите на парка попадат и природните забележителности „Леденика”, „Новата пещера”, „Ритлите”, „Темната дупка”, „Вратцата”, „Колчаковец” и защитените местности „Боров камък” и „Вола”. Повърхностните карстови форми, като валози, въртопи и понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори, заемат обширни пространства. Във Врачанска планина се намират и едни от най-интересните пещери и пропасти у нас – около 500.
На територията на ПП ”Врачански балкан” са установени повече от 700 висши растения. Те се отнасят към 37 формации и 124 асоциации и групи асоциации, дървесните и храстовите видове са 78, а тревистите – 36.
С най-голямо фитоценотично разнообразие е растителността в пояса на мезофилните листопадни гори с преобладаване на смесени дъбови, габърови и букови гори, обособена в два подпояса – дъбово-габъров и буков.
Първият от тях е развит до около 700 м н. в., като по склоновете с южно или производно на него изложение и на карбонатните терени се изкачва до 1000 – 1100 м н. в. Преобладават формациите на келявия габър, мъждряна, благуна, цера и т.н. От мезофитните дървесни формации сравнително добре по северните склонове на природния парк е представена формацията на обикновения горун.
Формацията на обикновения габър също има ограничено разпространение, главно по северните дялове на планината. Заема понижени, сенчести терени, с добро и равномерно овлажняване. Габъровите фитоценози принадлежат към коренната растителност на планината. Те са силно повлияни от антропогенната дейност и имат производен характер.
Формацията на бука е основен елемент на буковия фитоценотичен комплекс. Разпространена е от 700 до 1300 м н. в. като обширен пояс, добре изразен по северните склонове на защитената територия и по-слабо по южните.
Ограниченото разпространение на територията на ПП ”Врачански Балкан” имат и черноборовите съобщества. Привързаността им към варовика и карбонатните почви, както и голямата отдалеченост на техните находища от основния ареал на този вид са указание, че в района черноборовата формация има реликтен характер.
От тревистите видове с най-широко разпространение е циленската власатка (Festuca cyllena), а също и жълтият равнец (Achillea clypeolata), ежовата главица (Dactylis glomerata), клонестата овсига (Bromus ramosus), миризливчето (Acynus suaveolens) и други.
Редица от установените по тези места съобщества са редки. Сред тях особен фитоценотичен интерес представляват екосистемите на маклена, обикновения бук, ореха (Juglans regia), черния бор, както и екосистемите с участието на хиркански клен (Acer hyrcanum), сребролистна липа и т. н.
Особен интерес представляват формациите на някои висши растения, включени в Червената книга на България. На територията на парка досега е известно само едно находище на келеровия центрантус – многогодишно тревисто растение, рядък вид, български ендемит и реликт. Казашката хвойна (Juniperus sabina) също е рядък вид, с три изолирани находища в Рила и Стара планина. Географската изолация на отделните популации на вида определя актуалността на проблема за опазването на генетичния му фонд. Описани са и три вида бясно дърво. Лавровото бясно дърво е храст, рядък вид и предглациален реликт. Другите два вида са маслинолистното (Daphne oleoides) и ниското бясно дърво – вечнозелени храсти, също редки видове. В споменатото издание попадат и: снежното кокиче, влакнестата жълтуга (Genista pilosa), недоразвитият лимодорум (Limodorum abortivum) – една от най-красивите орхидеи, рядък вид и терциерен реликт, пеперудовидният салеп (Orchis papilionacea), горската съсънка, планинският божур, седефчето (Ruta graveolens) и рохеловата каменоломка (Saxifraga marginata). Повечето от тях са включени и в списъка на защитените растения в България.
Изключително разнообразна е и фауната по тези места. С разнообразието си от скални венци, заоблени върхове, долини и седловини природният парк създава отлични условия за съществуването и развитието на богата и разнообразна херпетологична фауна, включваща 23 вида земноводни и влечуги, като дъждовника, големия гребенест и обикновения тритон, жълтокоремната бумка (Bombina variegata), голямата (кафява) крастава и зелената крастава жаба, жабата дървесница, голямата водна жаба, горската дългокрака жаба (Rana dalmatina), шипобедрената и шипоопашатата костенурка, късокракия гущер, слепока, зеления гущер, стенния гущер, смока мишкар, големия стрелец, пепелянката и т. н.
На територията на планината са установени и 99 вида птици, повечето от които защитени, сред които са белият и черният щъркел, белоглавият и египетският лешояд, орелът змияр, големият и малкият ястреб, обикновеният и белоопашатият мишелов, скалният орел, няколко вида кълвачи, пойни птици и т. н.
Много разнообразна е и фауната от бозайници, представена от 30 вида, включително четири вида насекомоядни, 15 вида прилепи, 7 вида гризачи, 1 вид от зайцеподобните, 5 вида хищници и 2 вида чифтокопитни.
Благоприятното географско местоположение, богатата флора и фауна, уникалният и разнообразен карстов релеф, както и удобните транспортни връзки са благоприятни предпоставки за развитието на туризма на територията на парка.
Дирекцията на ПП ”Врачански Балкан” разполага с информационен и посетителски център, които дават пълна представа за защитената територия, природните забележителности и богатото културно-историческо наследство. В района на Природната забележителност ”Вратцата” се намира красивият скален масив ”Доломитите”, където са прокарани над 116 алпийски тура с категория на трудност ІV.
Един от притегателните центрове в парка е екопътеката, която съчетава по неповторим начин атрактивни обекти от неживата и живата природа. Началото й се намира само на шест км от Враца и е свързана с удобна автобусна спирка. Живописните села Паволче и Згориград разполагат с обзаведени къщи за селски туризъм.
Познавателният маршрут „Карст и растителност” е създаден на тематичен принцип и предлага възможност за запознаване с особеностите на карстовия релеф и с растителността по тези места.
На територията на парка има изграден още един посетителски център – при с. Лютиброд, само на 85 км от София.

“Училищна гора” е поддържан резерват има площ 135.10 хектара и е създаден с цел опазване на вековна дъбова гора. Обхваща част от землището на с. Боженица, община: Ботевград, област: София град. Обявен е със Заповед No. 4019 от 12.06.1963, а със Заповед No.383 от 15.10.1999 е прекатегоризиран.

Защитени местности и природни забележителности

Мрежата от защитени местности и природни забележителности в Западна Стара планина е много добре развита.
Защитената местност “Боров камък” има площ 164.6 ха и е създадена с цел опазване на вековна букова гора със смесен произход на карстов терен при голям наклон. Местността обхваща част от землището на гр. Враца, област: Враца. Обявена е със Заповед No.РД640 от 26.05.2003.
Защитената местност “Бенковската пещера” има площ 4.1 ха и е създадена с цел опазване на вековна букова гора. Местността обхваща част от землището на с. Ямна, община Етрополе, област София град. Обявена е със Заповед No. РД1054 от 18.08.2003.
Защитената местност “Манастир Света Троица” има площ 63.3 ха и е създадена с цел опазване на естествени букови гори. Местността обхваща част от землището на гр. Етрополе, област София град. Обявена е със Заповед No. РД1062 от 18.08.2003.
Защитената местност “Урвич” има площ 93.3 ха и е създадена с цел опазване на семенни дъбови гори. Местността обхваща част от землището на с. Боженица, община Ботевград, област София град. Обявена е със Заповед No. РД1060 от 18.08.2003.
Защитената местност “Веждата” има площ 62.6 ха и е създадена с цел:
1. Опазване на находище на растението келеров центрантус, български ендемит и реликт.
2. Опазване на територия с характерен ландшафт (скален венец и сипеи).
Местността обхваща част от землището на с. Челопек, област Враца. Обявена е със Заповед No.РД151 от 21.02.2003
Защитената местност “Вола” има площ 101.7 ха и е създадена с цел опазване на характерен ландшафт. Местността обхваща част от землището на с. Челопек, област: Враца. Обявена е със Заповед No.РД637 от 26.05.2003.
Защитената местност “Равненско градище” има площ 186 хектара и е създадена с цел:
1. Запазване на характерен ландшафт и опазване и поддържане на условията на местообитанията на защитени растителни видове, като лаврово бясно дърво, и уязвими растителни видове, като самодивско цвете и бодлив залист.
2. Предоставяне на възможности за развитие на екотуризъм.
Местността обхваща част от землището на с. Равна, община Чипровци, област Монтана. Обявена е със Заповед No. РД-565 от 02.06.2005.
Защитената местност “Щърка” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на находище на уязвим вид - червен божур (Paeonia peregrina Mill.). Местността обхваща част от землището на с. Реселец, община Червен бряг, област Плевен. Обявена е със Заповед No. РД720 от 10.06.2003.
Защитената местност “Тепето” има площ 6 ха и е създадена с цел опазване на находище на червен божур. Местността обхваща част от землището на гр. Криводол, област Враца. Обявена е със Заповед No. РД646 от 26.05.2003.
Защитената местност “Беликата” има площ 132.7 ха и е създадена с цел опазване на естествено находище на бреза. Местността обхваща част от землището на гр. Етрополе, област София град. Обявена е със Заповед No. 754 от 13.08.1981.
Защитената местност “Сто овци” има площ 289.8 ха и е създадена с цел опазване на местообитания на защитени видове растения (снежно кокиче, петров кръст) и животни (шипоопашата костенурка, скален орел и др.), скални съобщества и характерен ландшафт. Местността обхваща част от землищата на с. Превала, община Чипровци, област Монтана и с. Смоляновци, община Монтана. Обявена е със Заповед No. РД-926 от 24.10.2005.
Защитената местност “Речка-находище на редки птици и растителни видове” има площ 94.1 ха и е създадена с цел опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици. Местността обхваща част от землището на гр. Враца. Обявена е със Заповед No. 170 от 16.02.1990.
Защитената местност “Дренето” има площ 33 ха и е създадена с цел опазване гнездово находище на сиви чапли и бели щъркели. Местността обхваща част от землището на с. Литаково, община Ботевград. Обявена е със Заповед No. No.779 от 19.10.1979.
Защитената местност “Мухалница” има площ 1.9 ха и е създадена с цел опазване на блато и прилежащите територии - местообитание на планинска жаба (Rana temporaria L.). Местността обхваща част от землището на гр. Ботевград. Обявена е със Заповед No. 328 от 08.05.1992.
Защитената местност “Романия” има площ 10 ха и е създадена с цел опазване на територия с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата. Местността обхваща част от землището на с. Рашково, община Ботевград. Обявена е със Заповед No. РД1057 от 18.08.2003.
Защитената местност “Лакатнишки скали” има площ 83.6 ха и е създадена с цел опазване на скали. Местността обхваща част от землището на с. Миланово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 407 от 09.02.1966, а площта е намалена със Заповед No.1449 от 21.12.1989.
Защитената местност “Трескавец” има площ 1097.3 ха и е създадена с цел образец на перфектно проведено противоерозионно мероприятие. Местността обхваща част от землището на с. Бов, община Своге. Обявена е със Заповед No. 4526 от 17.11.1975.
Защитената местност “Бачище” има площ 223.60 ха и е създадена с цел опазване на живописен природен изглед и характерна за района растителност. Местността обхваща част от землището на гр. Етрополе. Обявена е със Заповед No. 753 от 13.08.1981.
Природната забележителност “Рудината” - вековна букова гора има площ 37 ха и е създадена с цел опазване на вековна букова гора. Местността обхваща част от землищата на с. Бойковец, община Етрополе и Ботевград. Обявена е със Заповед No. 448 от 25.04.1984.
Природната забележителност “Бабин пласт” – вековна дъбова гора има площ 10 хектара и е създадена с цел опазване на група вековни дъбове (оброчище). Местността обхваща част от землището на с. Редина, община Своге. Обявена е със Заповед No. 853 от 10.08.1983.
Природната забележителност “Белоградчишки скали” създадена с цел опазване на скални образувания. Местността обхваща част от има площ 598.70 ха и е землището на гр. Белоградчик. Обявена е със Постановление на Министерски Съвет No.998 от 27.01.1949, като площта е променена със Заповед No.601 от 01.07.1987.
Природната забележителност “Боровият камък” има площ 1.3 ха и е създадена с цел опазване на скално образувание. Местността обхваща част от землището на с. Боровица, община Белоградчик. Обявена е със Заповед No.1187 от 19.04.1976.
Природната забележителност “Камарата” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на скали. Местността обхваща част от землището на с. Камено поле, община Роман, област Враца. Обявена е със Заповед No. 1427 от 13.05.1974.
Природната забележителност “Скално образувание Куклите”, м. Улея има площ 10.9 ха и е създадена с цел опазване на скални образувания. Местността обхваща част от землището на с. Реселец, община Червен бряг. Обявена е със Заповед No. 1799 от 30.06.1972.
Природната забележителност “Скалните кукли”, м. Пладнището има площ 64.20 ха и е създадена с цел опазване на скални образувания. Местността обхваща част от землището на с. Реселец, община Червен бряг. Обявена е със Заповед No. 3702 от 29.12.1972.
Природната забележителност “Купените” има площ 4.3 ха и е създадена с цел опазване на скални образувания. Местността обхваща част от землището на с. Реселец, община Червен бряг. Обявена е със Заповед No. 3702 от 29.12.1972.
Природната забележителност “Ритлите” има площ 123.3 ха и е създадена с цел опазване на скали. Местността обхваща част от землището на с. Лютиброд, община Мездра. Обявена е със Заповед No. 9733 от 27.05.1938, а площта е намалена със Заповед No.1449 от 21.12.1989.
Природната забележителност “Божите мостове” има площ 15 ха и е създадена с цел опазване на скали. Местността обхваща част от землището на с. Лиляче, област: Враца. Обявена е със Заповед No.378 от 03.02.1964.
Природната забележителност “Котлите” има площ 20 ха и е създадена с цел опазване на скално образувание. Местността обхваща част от землището на с. Осиковска Лакавица, община Правец. Обявена е със Заповед No. 1187 от 19.04.1976.
Природната забележителност “Елата” има площ 50 ха и е създадена с цел опазване на интересни скални образувания. Местността обхваща част от землището на с. Зимевица, община Своге. Обявена е със Заповед No. 378 от 05.02.1964.
Природната забележителност “Джуглата” има площ 70 ха и е създадена с цел опазване на скално образувание. Местността обхваща част от землището на с. Церово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 378 от 05.02.1964.
Природната забележителност “Червеница” има площ 3 ха и е създадена с цел опазване на скали. Местността обхваща част от землището на с. Кунино, община Роман, област Враца. Обявена е със Заповед No.3039 от 03.10.1974.
Природната забележителност “Тектонски гребен Калето” има площ 57.4 ха и е създадена с цел опазване на тектонски гребен (скални образувания). Местността обхваща част от землището на с. Реселец, община Червен бряг. Обявена е със Заповед No. 703 от 07.04.1961.
Природната забележителност “Скакля” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на водопад. Местността обхваща част от землището на с. Заселе, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3794 от 11.10.1965.
Природната забележителност “Котлите” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на водопад. Местността обхваща част от землището на с. Разбоище, община Годеч. Обявена е със Заповед No. 1141 от 15.12.1981.
Природната забележителност “Варовитец” има площ 30 ха и е създадена с цел опазване на водопад. Местността обхваща част от землището на с. Рибарица, община Етрополе. Обявена е със Заповед No. 3796 от 11.10.1965.
Природната забележителност “Синия вир” има площ 50 ха и е създадена с цел опазване на водопад. Местността обхваща част от землището на с. Губислав, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3794 от 11.10.1965.
Природната забележителност “Водопад Скока”, на р. Белилката има площ 20 ха и е създадена с цел опазване на водопад. Местността обхваща част от землището на с. Реселец, община Червен бряг. Обявена е със Заповед No. 1635 от 27.05.1976.
Природната забележителност “Бялата вода - водопад” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на водопад. Местността обхваща част от землището на с. Стакевци, община Белоградчик. Обявена е със Заповед No.1187 от 19.04.1976.
Природната забележителност “Темната дупка” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на характерни образувания, богата фауна и водопад на подземната река. Местността обхваща част от землищата на селата Лакатник и Миланово, община Своге. Обявена е със Заповед No. 2810 от 10.10.1962.
Природната забележителност “Вратцата” има площ 2 хектара и е създадена с цел опазване на ждрело. Местността обхваща част от землището на гр. Враца. Обявена е със Заповед No. 378 от 05.02.1964.
Природната забележителност “Чуклите” има площ 1 хектар и е създадена с цел опазване на ждрело. Местността обхваща част от землището на с. Камено поле, община Роман, област Враца. Обявена е със Заповед No.1427 от 13.05.1974.
Природната забележителност “Леденика - пещера” има площ 102.3 ха и е създадена с цел опазване на пещера - посещаема. Местността обхваща част от землището на гр. Враца, област: Враца. Обявена е със Постановление на Министерски Съвет No.2057 от 28.11.1960, като площта е увеличена със Заповед No.1449 от 21.12.1989.
Природната забележителност “Понора” има площ 17.20 ха и е създадена с цел опазване на водна пещера. Местността обхваща част от землището на с. Чирен, община Враца. Обявена е със Заповед No.2810 от 10.10.1962.
Природната забележителност “Водната пещера” има площ 30 ха и е създадена с цел опазване на прилепи. Местността обхваща част от землището с. Липница, община Ботевград. Обявена е със Заповед No. 1187 от 19.04.1976.
Природната забележителност “Пещерата Магурата” има площ 83 ха и е създадена с цел опазване на пещера. Местността обхваща част от землището на с. Рабиша, община Белоградчик. Обявена е със Заповед No.666 от 03.05.1960.
Природната забележителност “Мишин камък” има площ 50 ха и е създадена с цел опазване на пещера. Местността обхваща част от землището на с. Горна Лука, община Чипровци. Обявена е със Заповед No. 2634 от 21.09.1962.
Природната забележителност “Гълъбарника” има площ 3.5 ха и е създадена с цел опазване на пещера. Местността обхваща част от землището на с. Кунино, община Роман. Обявена е със Заповед No.1799 от 30.06.1972.
Природната забележителност “Самуилица едно и две” има площ 3.5 ха и е създадена с цел опазване на пещери. Местността обхваща част от землището на с. Кунино, община Роман. Обявена е със Заповед No.1799 от 30.06.1972.
Природната забележителност “Заского” има площ 88 ха и е създадена с цел опазване на скален комплекс с карстова пропаст. Местността обхваща част от землището на с. Гинци, община Годеч. Обявена е със Заповед No. 1141 от 15.12.1981.
Природната забележителност “Говедарника” има площ 2.5 ха и е създадена с цел опазване на пещера-надписи и рисунки. Местността обхваща част от землището на с. Царевец, община Мездра. Обявена е със Заповед No. 1799 от 30.06.1972.
Природната забележителност “Новата пещера” има площ 50 ха и е създадена с цел опазване на пещера. Местността обхваща част от землището на с. Лютиброд, община Мездра. Обявена е със Заповед No. 2632 от 21.09.1962.
Природната забележителност “Елака” има площ 87.5 ха и е създадена с цел опазване на скални образувания и вековни гори. Местността обхваща част от землището на с. Врачеш, община Ботевград. Обявена е със Заповед No. 448 от 25.04.1984.
Природната забележителност “Кози дол” има площ 193.80 ха и е създадена с цел опазване на вековна букова гора. Местността обхваща част от землището на гр. Етрополе. Обявена е със Заповед No. 751 от 13.08.1981.
Природната забележителност “Грохотака” има площ 118.50 ха и е създадена с цел опазване на вековна букова гора със скални образувания. Местността обхваща част от землището на гр. Етрополе. Обявена е със Заповед No. 750 от 13.08.1981.
Природната забележителност “Орлов камък – Червената стена” има площ 45.10 ха и е създадена с цел опазване на скален комплекс обитаван от редки птици. Местността обхваща част от землището на с. Лопян, община Етрополе. Обявена е със Заповед No. 756 от 13.08.1981.
Природната забележителност “Черти град” има площ 193.30 ха и е създадена с цел опазване на покрити с горска растителност скални комплекси, обитавани от редки бозайници и птици. Местността обхваща част от землището на с. Брусен, община Етрополе. Обявена е със Заповед No. 755 от 13.08.1981.
Природната забележителност “Манастир Седемте престола” има площ 21 ха и е създадена с цел опазване на манастир от 11 век. Местността обхваща част от землището на с. Осеновлаг, община Своге. Обявена е със Заповед No. 3384 от 08.12.1966.

История и културно – историческо наследство

Културно-историческото наследство на района е много богато.
Пещерата Темната дупка се намира в живописната долина на река Искър, близо до село Карлуково, Врачанско. За българската и световната археология пещерата е един от най-важните обекти на европейския палеолит. Културните пластове тук стигат до 5 м и в тях са намерени многобройни следи от присъствието на първобитни хора. Те са населявали пещерата през различни периоди между 180 000 – 15 000 г. пр. Хр.
Находките от началото на късния палеолит датират между 45 000 – 31 000 г. пр. Хр. Това са едни от най-ранните свидетелства за появата на съвременния човек – Хомо сапиенс, в Европа.
Пещерата Магурата е истински шедьовър на природата. Намира се в южния склон на карстовия рид Рабишка могила (461 м), на 17 км северозападно от Белоградчик. Пещерата се състои от няколко галерии и малки зали. Тя е дълга повече от 2,5 км.
В пещерата има останки от живот – като се започне от неолита и се стигне почти до края на римската епоха. Известно е обаче, че най-многобройни са били нейните обитатели през каменно-медната епоха.
Най-оригиналният паметник в Магурата са рисунките по стените на една от галериите. Те са уникално творение на човека от праисторическата епоха, тъй като подобни изображения не се срещат никъде в цяла Югоизточна Европа. Рисунките са направени с наличните им тогава материали – тор от прилепи и червена глина през различни периоди – енеолит и бронзова епоха, а някои са по-късни. Най-ранно е изображението на препускащ кон, което се отнася към края на палеолита (около 12 000 г. пр. Хр.). Рисунката е изпълнена със светлокафява охра.
Пещерата Козарника се намира в района на Белоградчик. Тя е малка пещера – дължината й е около 200 м, но е един от най-важните праисторически обекти в България и Европа. Изследва се от 1998 г до днес от българо-френска експедиция. Находките са сензационни. Още при първите разкопки се откриват следи от човешко присъствие – отпреди 1 – 1,4 милиона години. Обитателите на пещерата са изработвали примитивни сечива от кремък и кост. Заедно с многобройните кремъчни оръдия археолозите откриват и много кости от див кон, носорог, мамут, които първобитните хора са ловували за да се препитават, както и от саблезъб тигър, пещерна мечка, архаични видове хиени, пантери, които се случвало да убият за да се защитят.
Находките в Козарника са най-ранните следи от човешко присъствие в Европа и показват, че заселването на европейския континент започва вероятно на Балканите.
Славянско светилище е открито в руините на античната крепост Монтана. Тя защитавала един от главните проходи на Западна Стара планина, по долината на р.Огоста, по време на славянските нападения през VІ – VІІ в. Било е устроено през втората половина на VІІІ в. или в началото на ІХ в. в едно от помещенията на изоставена или полуразрушена римска казарма.
В България до сега не е открито друго подобно светилище. Най-вероятно тук изповядвали своя култ славяните – поданици на българското ханство. Най-ранните сведения за славяните съобщават, че те почитали т. нар. природни феномени – много старо и голямо дърво, дълбоко езеро, висока скала или планина. Светилища на южните славяни до откриването на светилището в развалините на Монтана не били познати и засега то остава единственото.
В центъра на град Кула има останки на римски кастел – един от най-запазените и интересните у нас.Сред красива местност в северното подножие на дела Бабин нос е разположен известният Раковишки манастир „Св.Троица”. На североизток от Бабин нос, между долините на р.Видбол и р.Арчар се издига известната Рабишка могила, в която е вместена известната пещера Магурата. Пещерата е обявена за природна забележителност и е благоустроена.
В източната част на Широка планина при с.Челюстница има кариера за добив на цветна декоративна брекча, а над кариерата са запазени добре останките на голямо средновековно укрепление.
Историческият Чипровски (Железнишки) манастир „Св. Иван Рилски” е разположен на левия долинен бряг на Чипровска река. В близост до него е разположен манастирът „Св.Йоан”. В долината на р. Дългоделска Огоста, недалеч от с. Георги Дамяново (Лопушна), се намира Лопушанският манастир „Св.Йоан Предтеча”. Неговата голяма триабсидна църква (22х30м) с монументалната си архитектура, напомня главната манастирска църква в Рилския манастир.
Частта от Западна Стара планина, на юг от Берковска планина, е мястото, където манастирите, църквите, оброчищата, параклисите и т.н. са едни от най-гъсто разположените в страната. Особено интересен е намиращият се в живописното дефиле на р. Нишава манастир „Св.Богородица” (известен също като Разбоишки манастир), църквата на който е разположена в скална ниша на отвесни варовикови скали. Интересни са също Чепърлинският манастир (в долината на р. Нишава), Маловският манастир ”Св.Никола” и др. На север, ниско под вр.Тодорини кукли, сред красива местност е разположен известният Клисурски манастир „Св.Кирил и Методий”.
На 6 км запад-северозападно от Враца в дебрите на Врачанския Балкан е сгушен старинният Бистрешки манастир “Св. Йоан Богослов”. Непосредствено над манастира шеметно се извисяват отвесните скали на северния склон на Врачанска планина. В югоизточния край на Веслец се намира малкият и старинен Долнобешовишки манастир “Св. Архангел Михаил”.Интересен за посещение в Понор планина е манастирът “Св. Богородица” в долината на Искрецка река.
В началото на Искърския пролом е старинният Куриловски манастир “Св. Иван Рилски”. Между жп гарите Зверино и Лютиброд е разположен известният Черепишки манастир “Успение Богородично”, който развива оживена книжовна и просветна дейност в годините на националното ни пробуждане. Наблизо са Ритлите – геоморфоложки феномен, и местността Рашов дол, където на 2 юни 1876 г. част от четата на Христо Ботев води последното си сражение с турските войски, в което загиват дванадесет четника. Недалеч от с. Карлуково е старата църква на несъществуващия Карлуковски манастир, наричана “Св. Богородица Викторова Лъка”. В долината на р. Габровица, в Ржана планина, е скътан старинният Осеновлакски манастир “Св. Богородица”, наречен по-късно “Седемте престола”. Църквата на манастира е голяма, кръстовидна, триабсидна сграда (10х18 м) с тежък цилиндричен купол. Четириъгълните пространства в централното й помещение са оградени със стени и разпределени на седем престола (параклиса) и затова манастирът получава по-късно името “Седемте престола”.
В подножието на Софийската планина са разположени редица манастири, които са били част от Софийската Света гора. Сред тях се откроява Кремиковският манастир “Св. Георги” – изключително ценен паметник на българското средновековно изкуство. В източната част на планината се намира Елешнишкия манастир “Св. Богородица”, а в северната при с. Батулия (в долината на Батулийска река) е Батулийският манастир.
В Етрополската планина под вр. Баба (седловината източно) има скромен паметник на руски войни (800 войника), загинали от измръзване при опита им за зимно преминаване на Балкана, за да освободят София.
В северното подножие на ридът Било се намира Правешкият манастир “Св.Тодор”. На изток от Етрополе се намира известният в историята на българската книжнина Етрополски манастир “Св. Троица”, наричан “Варовитец”, който е играл важна роля в просветното и културното развитие на българския народ. Източно от него има красив водопад, водите на който идват от карстов извор с дебит от 4 до 500 л/с. При с.Калугерово се намира Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил”.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени