id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Краище
Страница 1 от 5 << >> 
Актуално

Обща информация

В Краището са разположени много планини, които обаче са малко известни и рядко посещавани. Върху неголяма територия се извисяват редица малки планини.
Краището е историко-географска област с планински характер, разположена в България, Сърбия, а съвсем малка част попада на територията на Република Македония. Краище се огражда от котловината Знеполе, Радомирската котловина, долината на р. Струма, Кюстендилската, Каменишката котловина, а от запад от долината на р. Южна Морава. На българска територия включва планините Кървав камък, Еловишка, Ерулска, Милевска, Пенкьовска, Рудините, Черна гора, Кобилска, Земенска, Чудинска и Лисец. Най-високите планини в Сърбия, които са част от Краището, са Варденик (1875 м), Доганица (1922 м) и Дукат (1871 м). В българската част на Краище най-високи са Чудинска планина (вр. Арамлия – 1496 м), Милевска (вр. Милевец – 1733 м) и Кървав камък (вр. Било – 1737 м). В Краището се включват и Босилеградската, и Дивлянската котловина.
Областта представлява сложна мозайка от среднопланински хребети и междупланински долини, процепени от многобройни разломи главно с посока северозапад-югоизток.

Еловишка планина

Еловишката планина е разположена в Краището и е почти неизвестна за повечето туристи. На запад от нея се издига планината Кървав камък, от която е отделена чрез долинно понижение образувано от реките Мелащица, която тече на юг, и Бързика река, която протича на север. В долината е прокаран удобен път от Трън през седловината Вълча поляна (1100 м н.в.) за с. Трекляно. На изток се ограничава от Моравска река (която я отделя от Ерулска планина), седловината Пътни дял, а в южно направление – от долинни понижения и пътя към селата Горочевци и Видрар. На юг достига с. Лева река, а най- северната точка на планината е с. Вукан, разположено на водослива на Костуринската и Мраморската река. В така очертаните граници дължината на планината в посока север – юг е 12 км, а ширината (средно) е 5-6 км. Името на планината произлиза от намиращото се в нея с. Еловица.
Най-високият връх в Еловишка планина – вр. Плоча (1329 м), е разположен в южната й половина. Той е важен хидрографски възел. На север от него водите чрез р. Дунав се насочват към Черноморския басейн, а протичащите на юг се отводняват към Егейския басейн. Най- голямата река която извира от планината, е р. Явор, ляв приток на Треклянска река. Тя извира на 600 м източно от вр. Плоча. Тече в сравнително широка, слабо залесена долина и пресича Дивлянската котловина, има дължина 32 км, водосборна площ 186 км2.
На север от Костуринската река се издига възвишение с почти кръгла форма (5х5 км), което се счита от някои изследователи за северен дял на Еловишката планина. В подножието на тази част са разположени селата Стайчовци, Лешниковци, Ярловци, Бераинци, Радово, Студен извор и Костуринци. Този дял е по-гол и особено в източното му подножие е развита гъста ровинна мрежа. Най-високата му точка е вр. Златарица (1086 м), разположен в почти геометричния център на дела. По билото, което е голо, минават пътеки и изгледът към Знеполската котловина, Руй и планините в Сърбия е много добър. Еловишка планина почти не се посещава от туристи. Най- добрите изходни пунктове за посещаване билото на планината са селата Горочевци и Еловица, второто е дало името на планината. От с. Горочевци тръгва пътека в северозападна посока (немаркирана) и след около 2,5-3 км се достига най- високата кота на планината – вр. Плоча, който е без дървесна растителност. От него на северозапад продължава добре очертано било и след 3,5 км се достига вр. Койна чука (1216 м). От него се продължава на север, а след това на североизток и се достига с. Еловица. Другото основно било започва от вр. Плоча и продължава в североизточна посока. То също е голо, с добър обзор, а най-високият връх на него е Шумие (1227 м). Ако се продължи в същата посока, пътеката отвежда до с. Мрамор.

Кървав камък

От поредицата планини, разположени в Краището, Кървав камък заема най-северозападната част. Билото на планината има посока север-юг и по него минава границата между България и Сърбия. Кървав камък отделя водосборния басейн на р.Треклянска в България и на реките Божичка (ляв приток на р. Драговищица) и Ерма на територията на Сърбия. На изток се ограничава от Еловишката планина, на юг границата се определя от изворната област на р. Бързовичка, която я отделя от Милевска планина и има условен характер, а на север достига Знеполската котловина. От север на юг дължината на планината е 16 км. Главното било е силно навълнено и постепенно набира височина от север към юг, където са разположени най-високите върхове на планината. Най-високата кота е вр. Било (1737 м) – той е най-високият не само в Кървав камък, но и от всички първенци в останалите планини, разположени в Краище.
Най-стръмни са склоновете на планината към долината на Бързовичка река и от вр. Било на североизток към с. Долна Мелна. С изключение на главното било релефът на планината е силно насечен от множеството речни долове, които създават значителни трудности за по-доброто запознаване с планината. В северните склонове на Кървав камък значително проявление имат линейните ерозионни процеси, довели до образуване на гъста ровинна мрежа.
Кървав камък е една от най-малко познатите планина у нас. Това се дължи на значителната й отдалеченост, граничното й положение, липсата на каквато и да е туристическа инфраструктура, слабата информация за нея. Най-добрите изходни пунктове са селата, разположени по северната й периферия: Джинчовци, Реяновци, Бохова, Цегриловци, но при възможност си струва да се тръгне по самото било на юг от граничното село Стрезимировци. В самата планина са разположени селата Горна и Долна Мелна. Най-добрият изходен пункт за изкачване на най-високата точка на планината – вр. Било, са пътеките, които тръгват към билото от с. Долна Мелна.

Ерулска планина

Разположена е в северната част на Краищидната област. Общата посока на простиране на планината е север – юг. На запад се ограничава от долините на реките Явор (Пенкьовска) и Вуканщица (Мраморска река), която я отделя съответно от Пенкьовска и Еловишка планина. В източна посока за граница служи горното течение на р.Светля (от с.Елов дол на север) и през с.Банище тя следи долинно понижение до с. Велиново. Северните склонове се явяват южна ограда на Трънската котловина, а на юг достига Дивлянската котловина. В така очертаните граници дължината на планината достига почти 30 км (посока север-юг), а ширината по паралела е 8-10 км, т. е. тя е една от най-големите планини в Краище.
Билната повърхност е разположена на 1100 – 1250 м и е силно разчленена, особено в южната част, от многобройни речни долове. На юг се спускат дълги ридове, а на север към Трънската котловина – по-къси и ниски.
Най-високата точка е Големи връх (1481 м), който е разположен почти в геометричния център на планината. Той, както и останалите най-високи върхове, е гол, с много добър обзор във всички посоки. Планината е изградена от кристалинни шисти, гранити с гранодиорити, варовици, мергели, флиш. На места варовиците изграждат скални корнизи и са развити къси пещери (над с. Бусинци например).
В недалечното минало Ерулска планина е била сравнително добре заселена – съществували са множество махали разположени в лоното на планината. Сега в нея се намират четири села. Най-централно разположение има с. Ерул (1120 м надм. в.). Останалите са Милкьовци в северната част и Горна Секирна и Горна Глоговица в южната. В подножието на планината са разположени редица малки селца, които могат да бъдат използвани като изходни пунктове.
Ерулска планина е трудна за обхождане, особено в южната половина. Множеството долове и „разхвърляни” разнопосочно била, липсата на добре поддържани пътеки и значителната залесеност с дървесна и храстова растителност я правят трудна за ориентиране. Планината се пресича в средната си част от удобно шосе, което започва от с.Станьовци, в северозападна посока достига с. Ерул и продължава на североизток към селата Милкьовци и Велиново. Най-добрият туристически маршрут за опознаване на планината върви по главното вододелно било. От с. Видрар, разположено на пътя Трън-Земен, се тръгва по пътя за Клисурска махала на изток (заличена е от регистрите на населените места). След нея в северна посока започва стръмна пътека, която след 1,5 км отвежда до най-високия югозападен връх на планината – Кръстен камък (1304 м). Върхът, както и билото на североизток през вр. Остра чука (1364 м) към Големия връх са голи и панорамата, която се разкрива във всички посоки, е много добра. От Големия връх следва стръмно спускане към махала Душинци и след това отново се изкачва на главния вододелен рид (най-висок вр.Росен – 1381 м), който продължава в североизточна посока и достига района южно от с. Милкьовци.


<< 1 2 3 4 5 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени