id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Осогово
Страница 1 от 3 << >> 
Обща информация

Осогово заема най-голяма част и се намира в най-северната част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север граничи с Кюстендилската и Каменишката котловина, на запад се ограничава от Овче поле, на юг от долините на р. Брегалница и Речица, а на изток достига долините на Елешница и Струма. Велбъждкият проход (1160 м н. в.), по който минава международната магистрала от София за Скопие, я отделя от планините на Краището, а чрез проходимата седловина Черната скала (940 м н. в.) се свързва на юг с Влахина планина. Главната посока на нейното простиране е югозапад- североизток, като дължината й е 65 км (на територията на България 25 км), а широчината – около 25 км.
В орографски план на Осогово ясно се очертават две почти перпендикулярно пресичащи се била с много разклонения. Едното има посока североизток-югозапад и високите му върхове са Гроба (1319 м), Кюнец (1923 м), Човека (2047 м), Църни камък (2069 м), Шапка (2188 м) и др. Другото било има посока на простиране северозапад-югоизток от Велбъждкия проход до Черната скала. То е по-ниско, но по-добре очертано. По-високи върхове тук са Таштепе (1993 м), Ждрапаница (1814 м) и др. Това било дели планината на две части – български дял, който е по-висок, и западен – по-нисък и по-разлат. Там, където се пресичат двете била, е най-високата точка на планината – връх Руен (2251 м) – орографски и хидрографски център.
От завоя на р. Новоселска (Слокошка) при с. Слокощица на север до големия завой на р. Елешница при с. Раково на юг се простира мощният Брезов рид с върховете Попов чукар (1364 м), Голямата чука (1454 м), Белток (1524 м), Лелинска чука (1237 м) и др. Гледан отстрани, ридът има характер на самостоятелна планинска единица, с къси и стръмни западни и северни склонове и по-дълги и полегати към долината на р. Елешница източни.
Като цяло, Осогово има асиметричен облик – стръмни северни склонове, които се спускат към Каменишката и Кюстендилската котловина, и източни и югоизточни – относително полегати и разделени от множество хребети. По северното подножие на планината съществува мощен разлом, по който намират път към повърхността Кюстендилските термоминерални извори, които имат национално и международно значение.

Геоложки строеж и петрографски състав

Като самостоятелна високопланинска единица се очертава Осоговския хорстово-сводов масив. Билните му части се издигат над 2000 м. Масивът има ярко асиметричен план – северозападната му периферия е по-тясна, рязко отсечена от Кюстендилския разлом, а югоизточния му склон е разтеглен, разбит от няколко субпаралелни разседни откоса. Осоговска планина представлява високоиздигнат монолитен блок от кристалинни и магматични скали (гнайси, гранити). Долната част на източния склон на планината е заета от силно еродирани палеогенни песъчливо-глинести наслаги. В планината преобладаващо развитие има среднопланинският пояс (66,8 %).
Плейстоценското заледяване е обхванало не само Рила и Пирин, но и високите части на Осогово (около вр. Руен), където съществуват следи от литоструктурно предиспонирани ембрионални циркусни форми.
Осогово е изградена от кристалинни скали (амфиболити, гнайси, шисти), в които е вместен мощен гранитен плутон. Множество разседи процепват и самото гранитоидно тяло на плутона, а това се отразило и на силната напуканост на гранитите и на някои други скали. По- ниските части (главно в югоизточното подножие) са покрити със седиментни скали (пясъчници, конгломерати и др.). През палеогена Осогово интензивно се разломява, като се изливат вулкански маси с предимно кисел характер – образувани са скали преходни между риолити и дацити. С тези прояви са свързани полиметални орудявания. В планината е основната част на Гюешевската рудна зона.
Специфичният ход на валежите през годината, сравнително силно разредената растителност и големите наклони на склоновете са причина за интензивното протичане на съвременните морфогенетични процеси, водещи до оголването на общирни площи и натрупването на дебели делувиални шлейфове и наносни конуси в подножните части на планината. Карстът в Осогово е развит в триаските и палеогенските варовици.

Почви

Почвената покривка в Осоговска планина е представена предимно от кафяви планинско-горски и по-малко от планинско-ливадни почви. Представени са главно кисели кафяви планинско-горски почви, ранкери и литосоли. Ограничени площи има с наситени кафяви планинско-горски почви.
Киселите кафяви планинско-горски почви се характеризират с дълбочина на профила от 40 до 60-70 см, малка мощност на хумусния хоризонт, и ниски хумусни запаси. Почвите имат кисела реакция, нисък сорбционен капацитет, добра дренираност и разнообразен хидро-термичен режим. Образуват се под букови и иглолистни гори.
Наситените планинско-горски почви са образувани от неутрални или базични почвообразуващи скали по високите части на планината, главно със сенчести изложения. Имат дълбочина на профила 75-80 см и повече, а на хумусния хоризонт от 20 до 40 см. Намират се под иглолистни гори.
Литосолите са най-плитките почви. Почвената покривка е разкъсана от излизащите на повърхността скали, което прави литосолите да са генетично най-близко до скалите. Формират се върху твърди, бавно изветрящи кисели, основни и карбонатни скали на склонове с проявена денудация и ерозия. Имат беден състав, много непостоянен воден режим (предимно са сухи), но са със сравнително широки термични граници. Обрасли са с бедна тревна, храстова или дървесна растителност. 
 На надморска височина над 1700-2000 м под влияние на сурови климатични условия и в следствие на развитието на алпийска и субалпийска тревна растителност са се формирали планинско-ливадни почви. Те притежават ясно обособен чимов хоризонт, който при по влажни условия е торфенист. По механичен състав са леки, върху по-високите и отцедливи терени – силно скелетни. Хумусът е груб и кисел – преобладават фулвиокиселините. Количеството му достига до 17-20 %. Отличават се с високо съдържание на органично вещество, често слабо разположено. Най-високите части на планината са лишени от почвена покривка, голите скални масиви преобладават върху значителни площи.

Климат

Климатът на планината е преходно континентален, осезателно повлиян от средиземно-морското климатично влияние. Зимата е по-мека в сравнение с умереноконтиненталния климат. Годишната амплитуда на температурата на въздуха е по-малка, вътрешногодишния ход на валежите е с два максимума и два минимума.
Най-много валежи падат през май-юни, през останалия период от годината валежите също са значителни. Годишните суми на валежите са 700-800 мм, а в среднопланинския пояс около 1000 мм. Съчетанието на валежи и изпарение характеризират района като влажен и слабо засушлив. В средно планинския пояс на Осогово дните със снежна покривка са 130. Преобладаващите ветрове са запад-северозападни, а средната им скорост се увеличава с височината. Облачността и дните с мъгла (въпреки че не са много) достигат своя максимум през пролетта. По местата с височина над 1200 м може да се говори за типичен планински климат. Често пъти при обилни снеговалежи в Осогово се образува дебела покривка, която се задържа 4- 5 месеца (по високите й части) и има важно значение за развитието на зимните спортове. Средната годишна температура според надморската височина се изменя от 11 до около 3 0С, средната януарска е отрицателна (от –1 до – 6 0С), а средната юлска попада в границите от 21 до 11 0С. Средната годишна температура за периода 1969- 1980 г. е 4,9 0 С (при х. “Осогово”), като абсолютният максимум е бил 28 0С, а абсолютният минимум – 21,8 0С. Най-студен месец е януари, а най-топъл юли. Районът е овлажнен добре поради малкото изпарение на значителните валежи. Облачността е приблизително еднаква по количество, докато броят на дните с мъгла се увеличава с нарастването на надморската височина (х. “Осогово”- около 70 дни годишно).

Хидроложки условия

Осоговска планина представлява важен хидрографски възел. От централната й част извират много реки, които се врязват в нейната снага и я разчленяват силно. Тази особеност затруднява цялостното обхождане на Осогово, но същевременно облекчава прокарването на пътища по речните долини.
Най-важните реки, които водят началото си от Осогово (на българска територия), са Бистрица, Елешница и Новоселска, има и множество други по-малки, внасящи особен колорит в облика на планината – всички те са десни притоци на река Струма.
Река Бистрица (Соволянска Бистрица) води началото си от северния склон на вр. Руен. Протича в североизточна посока в дълбока и гориста долина, по коритото й има множество прагове, а пролетно време, когато е най-буйна, е особено атрактивна. Преди да излезе от планината, тя рязко сменя посоката си на северозапад и в участъка над с. Гърляно навлиза в Каменишката котловина. След като заобиколи с дълбок пролом планината Лисец, тя навлиза при с. Соволяно в Кюстендилската котловина и се влива в р. Струма при с. Коняво. Дължината на реката е 51 км, водосборната и площ е 300 км2, а средногодишният отток (при с. Соволяно) е 2,29 м3/с.
Река Елешница извира от южния склон на вр. Руен. Тя пресича планината в югоизточна посока, а след това завива на североизток, протича през историко-географската област Пиянец и се влива в р. Струма при с. Четирци. Дължината й е 59 км, водосборната й площ е 358 км2, а средногодишният отток, измерван при с. Ваксево, е 3,77 м3/с. По долината върви път, който извежда високо в планината до югоизточното подножие на масива на вр. Руен.
Новоселска река извира под вр. Костина чука и тече в тясна и дълбока долина на север до с. Слокощица, след което навлиза в Кюстендилската котловина. На българска територия тя разделя Осоговската планина на две части – западна (висока) и източна (ниска). Дължината й е 25 км, водосборната площ – 80 км2, а средногодишният отток при с. Слокощица – 0,82 м3/с.
За разлика от реките, които се формират в Краището, в Осоговската планина те се отличават със значителна водност. Реките в планината имат основно пролетно пълноводие през март-юни, когато в тях протичащото водно количество е над 55 % от годишния им отток, и имат добре изразено вторично есенно-зимно пълноводие през ноември-февруари с отток 35-40 % от годишния. Това разпределение говори за средиземноморско климатично влияние. През лятото и есента оттокът им е само 5-10 % от годишния, като месечният минимум настъпва през август или септември.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени