id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Влахина
Страница 1 от 3 << >> 
Обща информация

Влахина е планина от Осоговско-Беласишката планинска група. На юг от седловината Черната скала се простира дълго планинско било, което свършва при долината на р.Струмешница и е разчленено на три планински единици – Влахина, Малешевска и Огражден.
Влахина се издига на югоизток от Осоговска планина. Простира се от прохода Черната скала на север до дълбоката долина на река Сушичка на юг, която я отделя от Малешевска планина. На запад се ограничава от долината на река Брегалница (в Република Македония), а на изток от река Струма.
Дължината й е 40 км, а широчината (на българска територия) – 15 км. По протежение на по-голямата част от главното й било минава границата между България и Македония. Билото на планината се издига постепенно в южна посока, за да достигне най-голямата си височина при връх Кадийца (1924 м), разположен в най-южния край на Влахина на самата гранична линия.
По-голямата и по-висока част на планината е разположена на територията на нашата страна. Западните й склонове към долината на река Брегалница са по-стръмни, а източните към долината на река Струма са с по-малък наклон и са разчленени от речни долини на множество ридове, разположени перпендикулярно на главното било.
Северната част на Влахина е най-широка и е заета от т.нар. Руенска планина (наричана още Бобошевски Руен), с най-висока точка връх Руен (1134 м), който се издига северозападно от гр. Бобошево.

Геоложки строеж и петрографски състав

Влахина принадлежи към Рило-Родопската морфоструктурна област, Осогово-Беласишка планинска редица. Планината е образувана под влияние на хорстово издигане на земната кора. Геоложки принадлежи към Краищидите. Изградена е от гнайси, слюдни шисти, амфиболити и други метаморфни скали и от палеогенски седименти. Установени са навлечни структури, разломи и две ясно изразени денудационни нива на 1200 и 1500 м. Нивото над 1600 м образува билото на Влахина (в южната част се издига до 1800 м) над което се издигат заоблени върхове. Източните склонове са полегати – разсечени на ридове (Крупнишка планина и др.). Планината е изградена от напукани, на места смлени метаморфни скали (гнайси, амфиболити), но също от диорити, гранитогнайси, варовици, мергели и др. Дълбоко натрошена и на места смляната литоложка основа, успоредно с обезлесените сили слабо залесени склонове са довели до ускорена проява а ерозионни процеси. Това негативно явление е особено типично за подножието, изградено от по-слабо споени и неустойчиви скали.
Местата с палеогенски, слабо споени седиментни скали, оформят локални ландшафтни единици, които имат сравнително благоприятна среда за образуване на почвена покривка (района на селата Падеж и Лешко).

Почви

Почвената покривка е сравнително еднообразна и има добре изразена вертикална зоналност: в нископланинските части на подобластта са разпространени излужени канелени горски почви, а в среднопланинските - светло кафяви горски почви. Канелените горски почви са образувани под разредени ксерофитни широколистни гори и храсталаци от южноевропейски тип, както и с участието на редица треви, най-характерните черти на почвения профил са – сравнително маломощен хумусно-акумулативен хоризонт, обикновено под 40 см; слабо диференциран почвен профил – текстурен коефициент до 1,3; високо съдържание на глина над 30%. Светло кафявите горски почви са покрити с широколистна растителност (предимно букова), притежават маломощен почвен профил. В речните долини и над делувиалните шлейфове на планинските подножия се срещат и алувиално-ливадни и делувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви са формирани под влияние на ливадно-тревна растителност при наличие на високи подпочвени води. Характеризират се с наличие само на един хоризонт (хумусно-акумулативен), под който следват слоевете от наносни материали. Хумусно-акумулативният хоризонт е с голяма мощност, най-често от 30 до 70 см. Тези почви са рохкави, по механичен състав обикновено са леко до средно песъчливо-глинести, но главно преобладават леките почви. Делувиално-ливадните почви за разлика от алувиалните са образувани от разнородни по механичен състав материали /каменисти, песъчливи, леко, средно и тежко песъчливо-глинести/, имат по-малка мощност на хумусно-акумулативния хоризонт от 15 до 40 см.

Климат

Планината попада в Преходно-континенталната климатична област, Среднострумски климатичен район. Успоредното разположение на планината по долината на р.Струма облекчава проникването на по-топлите средиземноморски маси. Климатът се характеризира с добре изразен есенно-зимен максимум на валежите. Над 1000 м надм. височина климатът е планински. Снежната покривка се задържа от 3 до 6 месеца. Средната януарска температура тук е -1° - +1° С, летните температури - 22° - 23° С, а валежите - около 550 мм. Зимата в северните части е сравнително по мека в сравнение с тази в южните, които са с надморска височина над 700 м. Ветровете през пролетта са югозападни, а през останалите сезони северни и северозападни, като през есента духат и югоизточни. Средната им скорост е от 2 – 2,5 м/сек.

Хидроложки условия

Влахина е нарязана от гъста речна мрежа на притоците (десни) на р.Струма (гъстота до 2 км/кв.км). Реките, които извират от планината, са къси, със силно променлив отток през различните сезони на годината, добре изразено вторично пълноводие, те протичат в тесни и дълбоко всечени долини. Тази конфигурация на речните долини и издигащите се между тях ридове правят планината трудно проходима. Най-голямата река в северната половина е река Копривлен, която извира от вр.Ямата (1318 м) и се влива в р.Струма при с.Драгодан. Дължината й е 26 км, а водосборната площ – 88 км2. На юг протича друга голяма река, която извира от Влахина - Стара река. Води началото си от вр. Кадийца и се влива в р.Струма при село Железница в Орановския пролом. Дължината й е 29 км, а водосборната площ – 96 км. В средната част на планината се намира р.Четилка (влива се в р.Струма при с.Покровник).
Реките са най-пълноводни през пролетта, но през есенно-зимния сезон оттокът им също е относително голям – около и над 40% от годишния. Голяма част от по-малките реки пресъхват. Влахина е бедна на подземни води, което се определя от геоложките условия.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени