id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Влахина
Страница 2 от 3 << >> 
Флора и растителност

Влахина попада в Западнобългарският граничен планински пояс район Влахински. Характеризира се с букови и горунови гори и слабо участие на гори от бял бор и др. Високите части са заети от аркто-алпийска растителност от сибирска хвойна, балкански зановец и тревни ценози. Растителната покривка в планината е сравнително бедна. Добре развити са три растителни пояса: пояс на ксеротемните дъбови гори, пояс на мезофилните и ксеромезофилните дъбови гори и пояс на буковите гори. Поясът на ксеротермните дъбови гори най-добре е обособен по източните и североизточните склонове на Влахина. В северната част на планината в пояса на мезофилните и ксеромезофилните дъбови и габърови гори основни са съобществата на обикновения горун (Quercus dalechampii Ten.). В състава на пояса на буковите гори (над 900-1000м надм.вис.) участват борисова ела (Abies borisii-regis Matf.), обикновена бреза (Betula pendula Roth.) и трепетлика (Populus tremula L.). Фрагментно в състава на буковите гори във Влахина планина се срещат съобщества на черния бор. В растителността на пояса участват и тревисти съобщества – на обикновената полевица (Agrostis tenuis sibth.), валезиевата власатка (Festuca valesiaca Schleich.ex Gaud.), миризливката (Anthoxatum odoratum L.), орловата папрат (Pteridium aquilinum Kuhn.), садината (Chrysopogon grullus trin.) и др.
За билната част е характерно разпространението на високопланински видове и фрагменти от съобщества на дребната хвойна (Juniperus pygmaeus C.Koch.), черната боровинка (Vaccinium myrtillus L.), синята боровинка (Vaccinium uliginosum L.), връшняка (Bruckenthalia spiculifolia) и др.
Във Влахина се намира единственото находище на балкано-малоазиатския вид часовниче (Erodium absinthoides Willd.).

Фауна

Влахина попада в Южната зоогеографска подобласт, Струмско-Местенски район. Животинските видове тук са с подчертан средиземноморски произход. Струмско-Местенски район се отличава със значителен брой типични само за него фаунистични елементи. Това са субтропични, ирано-турански, средиземноморски и източносредиземноморски елементи като изоподата Armadillidium pallasi frontirostre, паяка Uroctea durandi, скакалеца Dociostaurus genei, бръмбара Julodis onopоrdi ehrenbergi, пеперудата Rethera komarovi и др. Типични южнобалкански елементи са например дъждовният червей Allolobophora antiqua, охлювът Chondrula macedonica, многоножката Callipodella fasciata, скакалецът Andreiniimon nuptialis, бръмбара листояд Labidostomis oertzeni и др.
Ихтиофауната на планината не е проучвана. Вероятно в планинските поточета може да се среща балканска пъстърва, мряна, лещанка.
Наблюдават се представители от Средноевропейската фаунистична област.
В пояса на буковите гори гнездят около 25 вида птици. Широко разпространени и често срещани са дъждовник, жълтокоремна бумка, кафява крастава жаба, дървесна жаба, горска дългокрака жаба, гръцка дългокрака жаба, поен дрозд, елов певец, чинка, горска зидарка, голям пъстър кълвач, гълъб хралупар, син синигер, пчелояд, обикновен мишелов, малък ястреб, орел змияр, полска яребица, пъдпъдък, гривяк, гургулица и рядко в ниските части - фазан и други. В пояса на високопланинската храстова и тревна растителност се срещат някои видове чучулиги, ръждивогушо ливадарче, горска бъбрица, кеклик и др. По скалите над река Лебница гнездят черни щъркели, скални орли, гарвани и др.
Видов състав на бозайниците – от Разред Насекомоядни (8 вида – източноевропейски таралеж, къртица, обикновена кафявозъбка, малка кафявозъбка, голяма водна земеровка, малка водна земеровка, голяма белозъбкамалка белозъбка), от Разред Прилепи (13 вида), Разред Зайцевидни (див заек), Разред Гризачи (18 вида), Разред Хищници (8 вида - белка, черен пор, дива котка, язовец, лисица, невестулка, видра, вълк); Разред Чифтокопитни (дива свиня, сърна).

Приоритетни за опазване местообитания

Като приоритетни за опазване местообитания за Влахина, определени от Закона за биологичното разнообразие и включени в Приложение №1 на закона, могат да се посочат следните:
6210 Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia);
6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea;
6230 Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините;
62А0 Източни субсредиземноморски сухи тревни съобщества;
6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
6520 Планински сенокосни ливади;
91H0 Паноноски гори с Quercus pubescens – заемат сравнително малка площ;
91АА Източни гори от космат дъб;
92C0 Гори от Platanus orientalis;
9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum;
9530 Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор;
9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) – с ограничено разпространение;

Горепосочените местообитанията са включени в Приложение №1 на Директивата 92/43/ЕЕС. Това са местообитания от европейска значимост и изискват създаване на специални зони за защита и са свързани със създаването на екологичната мрежа Натура 2000.

Защитени територии

Поддържан резерват „Габра” – местоположение с. Църварица, Община Невестино, Област Кюстендил, РИОСВ София, площ 89.60 ха. Обявен е през 1949 г. с цел опазване на мизийско-македонските гори от черен бор, които са с реликтен характер. Средната възраст на насажденията е 126 години, като 50% от тях са на възраст над 150 години. В района на резерват “Габра” от нишите растения и гъби са установени над 101 вида и подвида, а от висшите растения - над 241. Горски и селскостопански фонд (Държавно лесничейство "Невестино" - Невестино, Регионално управление на горите-Кюстендил).
Природна забележителност “Находище на турска леска” – с.Скрино, общ. Бобошево, област Кюстендил, площ 20 ха. Целта на обявяване е опазване находище на турска леска. Горски и селскостопански фонд (Държавно лесничейство "Дупница", Регионално управление на горите – Кюстендил).
Пещера в местността Бойчова скала – природна забележителност, с.Логодаж, Благоевград
Природна забележителност „Коматински скали” – скални комплекси

История и културно-историческо наследство

Намерените исторически паметници до този момент говорят, че в Благоевградско са живели хора още от най-древни времена. Навярно човекът тук се е появил още през новокаменната епоха. Ако се съди по някои керамични фрагменти, намерени при разкопките през 1959 г. при село Долно Церово, може да се приеме, че тук е имало неолитно селище. Навярно човекът е обитавал Благоевградския край и през по-късната каменно-медна епоха, както и през матриархалнородовия строй. Намерени са различни предмети от бронзовата епоха на около 6 км западно от Благоевград в с. Покровник.
През желязната епоха Благоевградския район е бил населяван от тракийско племе, наречено дантелети. Тракийските семейства създали нов вид малки, пръснати край реките и плодородните места селища в местността Талкиандък, Долно Церово, Хърсово, Марулево, Делвино и др. Някои от техните имена са се запазили дори и до наши дни.
Бобошевският манастир „Свети Димитър” (наричан още - Руенски) е един от най-старите в България. Разрушен е при падането на България под турско робство, а е възобновен през ХV в. (1488 г.). Манастирът представлява комплекс от черква и жилищни сгради от ХІХ в. на около 500 м СИ от нея. Манастирската черква е каменна, еднокорабна, с притвор и частично вкопана в земята сграда, на която притворът е построен през 1864 г. Запазени са ценни стенописи от 1488 г. През ХV-ХVІІІ в. манастирът е важно книжовно средище, като към него е функционирало килийно училище. В житието на Св. Иван Рилски (написано от Св. Патриарх Евтимий) се споменава, че рилският светец е бил монах в манастира. Той е живял и в разположената над родното му с. Скрино пещера, намираща се на 4 км северозападно от манастира. Обектът е обявен е за паметник на културата. Разположен е на източния склон на вр. Бобошевски Руен и се намира на 3 км северозападно от гр. Бобошево.
Тросковски манастир “Св. Архангел Михаил" - манастирът е във Влахина планина, на десния бряг на река Вранищица, приток на Стара река, на около 15 км югозападно от Симитли и на 4,5 км западно от с. Тросково. Основан е по време на Втората българска държава, а понастоящем е периодично действащ. Запазена е черквата, възобновена през 1906 г., както и жилищни сгради.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени