id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Беласица
Страница 1 от 3 << >> 
Геоложки строеж и петрографски състав

Беласица е стар планински масив, образуван по време на нагъванията през палеозоя. Съвременните форми на планината са резултат главно на терциерните и кватернерни движения, които са обхванали денудираната и разседната старонагъната област.
Издигането на планината се е съпровождало с потъване на съседните полета. Движенията по разседите се подновяват много по-интензивно преди около 1 милион години (между плиоцена и четвъртичния период) и продължават непрекъснато и до днес, като спомагат за насипването на грамадни наносни конуси от двете страни на Беласица. Запазени остатъци от младомиоценска денудационна заравненост има по високите билни части на планината (с надморска височина 1700-1800 м). Интензивните ерозионни процеси по северния склон на Беласица са главната причина за натрупването на голямо количество наносен материал в подножието й и оформянето на обширни наносни конуси. Специфичният хидро-термичен режим тук е причината да се срещат множество видове орхидеи и това да е единственото находище на царската папрат в България.
Най-старите скали са гнайсите – метаморфни скали от групата на кристалинните шисти с архаична възраст. Съставени са от биотитови, инжекционни, очни и двуслюдени гнайси, на места примесени с малко амфиболити и мрамори и свързани с различни преходи. Повърхностният слой е силно изтънял, поради което се денудират лесно. На изолирани места се срещат серпентини. В Беласица има находище от сулфидни руди – халкопирит, пирит и др.
Кватернерните речни наслаги представляват ивица с различна ширина край р.Струма и р.Струмешница лежат върху млади терциерни седиментни скали. Общият им профил е изграден от разнообразни чакъли и пясъци с различна мощност, редуващи се с глинести прослойки.

Почви

Почвената покривка в гористата част на Беласица е представена главно от кафяви планинско-горски, ранкери и литосоли. В безлесната част на планината са разпространени планинско-ливадните почви. Делувиални (колувиални) почви се срещат в основата на планинските склонове на Беласица.
Най-широко разпространеният почвен тип в Беласица са кафявите планинско-горски почви. Те заемат пояса от около 600 до 1800 м н.в. Формирани са в умерено хладни и планински условия, т.е. в условия на по-слабо изветряне и почвообразуване. Най-съществените особености на кафявите планинско-горски почви са наличието на В хоризонт от типа cambic, голямо съдържание на скелет и скални фрагменти по профила. За тези почви е характерно слабото разлагане и минерализация на органичното вещество. Това е и причината за съсредоточаването на хумуса в повърхностния 10-20 см почвен слой и рязкото му намаляване в дълбочина. В Беласица преобладава подтип ненаситени или кисели кафяви планинско-горски почви, които имат дълбочина на профила от 40 до 60-70 см и кисела реакция. С по-ограничено разпространение са подтипа наситени кафяви планинско-горски почви, образувани върху неутрални или базични почвообразуващи скали.
Планинско-ливадните почви са разпространени в субалпийската и алпийската част на Беласица. Най-важният количествен и качествен признак на тези почви е високото съдържание на органчно вещество – с 8-17% ограничен въглерод и високо съдържание на фулвокиселини. Почвената реакцията е кисела и е в интервала от 4,2 до 5,8.
Ранкерите спадат към плитките почви и са образувани на силикатни скали с дълбочина на профила 10-40 см (съставен само от А хоризонт). Характерно за тях е и голямо количесво остроръбести скални фрагменти. В Беласица тези почви се формират в пояса на кафявите планинско-горски и на плалинско-ливадните почви, но при относително по-силно разчленен макро-, мезо- и микрорелеф с предимно слънчеви изложения. Ранкерите са кисели и силно кисели почви, а хумусното съдържание силно варира – от 2 до 12%.
Литосолите също се отнасят към плитките почви, като това са най-плитките почви у нас. Те са минерални, недиференцирани, притежават само А хоризонт, разположен направо върху напуканата или компактна твърда скала. Дълбочината им достига до 10 см. Почвената покривка е с непостоянна дълбочина, като е разкъсвана от излизащите на повърхността скали. Литосолите са генетически най-близко до скалите. Те имат беден състав и много непостоянен воден режим (предимно сухи).
Делувиалните почви се образуват в резултат от свличането, движението и натрупването на най-разнообразен материали. В горната част на конусите и шлейфовете се формират по-чакълести и грубочастични почви, в средата и долната част имат по-добро овлажняване и развит хумусен хоризонт, а в конусните и шлейфовите периферии са заблатени. Този тип почви е подходящ за отглеждане на тютюн, орехи и череши.

Климат

Беласица попада в Континентално-средиземноморската климатична област, Южно-българската климатична подобласт, Планински климатичен район – среднопланинска част (с надморска височина от 1000 до 1800 м) и Малашевско-Пирински нископланински климатичен район (с надморска височина от 301 до 1000 м). Най-характерна и специфична черта на района е взаимното влияние на проникващото по долината на р.Струма средиземноморско течение с континенталното, проникващо от север. По-голямо значение за климата на района има близостта му до Средиземно море, чието влияние се проявява силно по територията на целия район. Въпреки разположението си обаче Беласица притежава специфичен микроклимат с добри условия за развитие на дървесна растителност по северните си склонове. Планинската верига служи като преграда за влажните въздушни маси на средиземноморските циклони, което създава условия за образуването на конверсия и падането на проливни дъждове. Показателно за високата влажност в планината е и високото участието на папратовидните растения във флората. Процентното им участие сравнено с участието на папратовидните във флорите на други планини в България е значително по-високо.
Климатът в Малашевско-Пиринският нископланински район e топъл и с недостатъчно валежи, особено в долните части. Продължителността на вегетационния период в този район е 8 месеца. Зимата е мека, с валежи повече от дъжд, но се задържа и трайна снежна покривка. Средната януарска температура се движи от 2 до 15°С. Лятото в по-ниските части е топло, а в по-високите – умерено топло и сухо. Средната юлска температура е 21°С. Средната годишна температура за района е 12,5°С за ниските и 8,5°С за високите части. Средната годишна сума на валежите е 625-750 мм, като максимумът е през зимата, а минимумът – през лятото. Най-много валежи падат през месец ноември, а най-малко – през месец август.
Планинският климатичен район обхваща териториите от планината с надморска височина над 1000 м н.в. В най-ниските части на района средната температура през най-студения месец януари е –2°С, а в най-високите – –7°С. Пролетта в този район настъпва по-късно и се отличава с голяма облачност и мъгливост. Устойчивото задържане на температурите над 10° С е през месец май. Средната юлска температура е от 10,5°С до 18°С. Сезонните валежи в района са доста изравнени. Характерен елемент в климатичните условия, главно за по-високите и открити части на планината са честите и силни ветрове, особено през зимата.

Хидроложки условия

Хидрографската мрежа в района е силно развита. Десни притоци на река Струмешница са извиращите от Беласица реки Габренска, Свигьовица, Ремешница, Каменска, Коларска, Елешнишка, Иваник и Петричка. Водосборите им са с добре укрепени брегове и в повечето случаи много стръмни, а на места урвести, скалисти и непроходими. Водният им режим е непостоянен, а наклонът на надлъжния им профил е голям. По деретата на реките, поради специфичния си строеж, воден режим и микроклимат са се формирали уникални съобщества от източен чинар, в които нарядко се срещат вековни дървета от бодливолистен джел и обикновен тис.
Значителни са запасите на алувиалните води в наносните конуси в подножието на Беласица. Средният годишен модул на оттока е 12-15 l/s/km2.
Почти всички водни течения се използват за задоволяване на нуждите на населените места от питейна вода. Използват се и за напояване.
Общото за всички водни течения е, че са с непостоянен дебит, максимумът е през пролетта (март-април), а минимумът през лятото (юли-август). Характерно е също така, че някои от тях пресъхват през определени периоди.
По северните склонове на Беласица планина извират многобройни извори. По-големите от тях в западния дял на планината имат дебит от 1,5 до 4 l/s. На площ около 38 км2 сумарният дебит на 12 извора е 45 l/s. Пукнатинните изворни води в планината са студени и пресни, хидрокарбонатни (по рядко хидрокарбонатни, сулфатни), магнезиеви, калциеви (калциеви, магнезиеви) с минерализация 0,1-0,3 g/l.

Флора и растителност

Флората и растителността на Беласица са уникални и изключително интересни. Това се дължи най-вече на нейното специфично географско разположение и микроклимат, особено по северните й склонове. Беласица е флористична и климатична граница. Особен интерес представляват вековните кестенови гори, които са рядко за България и приоритетно за опазване местообитание според Директивата за местообитанията на Европейския съюз.
Флората на Беласица на територията на нашата страна включва над 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. Най-голямо е участието на субсредиземноморските флорни елементи – 13,98 %, което съответства на географското положение на планината. На второ място по участие са евроазиатските флорни елементи с 13,04 %. Следват евро-средиземноморските с 10,66 %, а европейските, бореалните и евро-сибирските елементи са представени почти поравно с по 7-8 %.
Балканските ендемити съставляват 4,34 % от флората на планината. С тясно локално разпространение са два от тях – стояновата и прекрасната теменуга. Броят на българските ендемити е малък – само два вида (костова тлъстига и Rosa bulgarica Dimitr.). Главното съсредоточаване на ендемични формообразуващи процеси е в централната билна част – в близост до върховете Радомир и Тумба, където растат както силикофилните видове като беласишки лопен и стоянова теменуга, така и балканските ендемити с разпространение и в някои други наши планини спрунерова камбанка и прекрасна теменуга.
На територията на Беласица са установени 102 вида с природозащитно значение. В Червена книга на България са включени 38 вида. Законът за биологичното разнообразие защитава 24 вида. Много от видовете (29) попадат в рамките на защита по силата на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). Както е посочено по-горе българските ендемити са 2, а балканските – 25. Всички те са с високо консервационно значение и приоритетни за опазване.
Растителността на Беласица има ясно поясно разпределение. Характерът й зависи от редица фактора, по-важните от които са надморската височина, влагата и изложението. Например на по-слънчеви места формациите на кестена се сменят от по-сухи съобщества с преобладаване на воден габър, а на моменти и с участие на келяв габър.
В най-ниските части поясът на дъбовете, така характерен за другите наши планини, тук е заместен от пояса на обикновения кестен. В Беласица се намират най-големите находища на обикновен кестен у нас. Той често расте смесено с обикновения бук и други широколистни видове като воден габър, обикновен габър, черна елша, а покрай потоците са оформени съобщества на източния платан.
Непосредствено над пояса с преобладаване на обикновения кестен е разположен вторият пояс, този на бука и иглолистните. Тук присъствието на иглолистните е незначително и поясът се доминира от обикновения бук. От иглолистните участват с малки петна обикновената ела и обикновения смърч, както и обикновения тис.
По-значимо е присъствието на иглолистните в третия височинен пояс, главно заради наличието на обикновената и сибирската хвойна. Установени са и единични индивиди от бял бор и клек. В миналото субалпийския пояс е и бил покрит с клек, но поради многократните опожарявания на планината сега в третия височинен пояс преобладават тревните съобщества от субалпийски и пасищен тип, често доминирани от балканския ендемит мощна власатка. В този пояс се срещат най-голям брой редки и защитени растения.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени