id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Беласица
Страница 2 от 3 << >> 
Фауна и животинско население

Фаунистичната уникалност на Беласица се дължи на две основни причини: географско разположение и надморската височина. Общо за района на планината са установени около 1500 вида безгръбначни и около 180 вида гръбначни. Установените редки видове при безгръбначните са около 120, българските ендемити – 26 вида, балканските – 21 вида, а реликтните видове – 6. На територията на планината са установени 36 ендемични, 44 редки и 3 реликтни вида насекоми. От гръбначните животни се срещат 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 вида бозайници.
Ихтиофауната на планината не е проучвана. Вероятно в планинските поточета може да се среща балканска пъстърва и лещанка. Към ихтиофауната на планината трябва да бъде включена и фауната на р. Струмешница, която преминава покрай северната граница на планината.
В района на планината се срещат 8 вида земноводни от които 1 вид опашато (дъждовник). Интересен е фактът, че Беласица представлява най-високото находище на голяма водна жаба за България, разположено на 2000 м н.в. в близост до вр.Радомир.
Ниските части на планината се обитават от 2 вида сухоземни костенурки (шипоопашата и шипобедрена), 2 вида гущери и 7 вида змии. Сред приоритетните за опазване видове е и тънкият стрелец, който има ограничено разпространение на територията на нашата страна и се среща само в ниските части на Беласица.
Птиците установени за района на планината са 120 вида. Те съставляват приблизително 30% от орнитофауната на България. Изключителен интерес представляват средиземноморските видове птици, които се срещат на много малка и ограничена част от нашата територия. Такива са например орфеевото коприварче, малкия маслинов присмехулник. Два вида птици са балкански ендемити – балканска чучулига и пъстрогуша завирушка, а други два вида са реликти – белогръб кълвач и лещарка. Б непосредствена близост до Беласица минава един от основните европейските коридори за миграция на птиците (Via Aristotelis), това определя значимостта й за опазване на и орнитофауната на Стария континент.
Бозайната фауна на Беласица е относително слабо проучена. За планината са установени общо 8 вида насекомоядни и 18 вида гризачи. Два от видовете гризачи са с ограничено разпространение в България – подземната полевка и скалната мишка Прилепната фауна на района не проучвана и за тези видове няма информация. Слабо проучвана е и едробозайната фауна.

Приоритетни за опазване местообитания

Като приоритетни за опазване местообитания за Беласица, определени от Закона за биологичното разнообразие и включени в Приложение №1 на закона, могат да се посочат следните:
4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
Подтипове по Единната европейска класификация на местообитанията:
31.43 Планински съобщества на Juniperus sibirica;
31.46 Съобщества на връшняк (Bruckenthalia spiculifolia);
31.47 Съобщества от мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi);
31.4B Съобщества от Chamaecytisus absintioides и някои видове Genista;
4070 Храстови съобщества с Pinus mugo – в Беласица има запазени само отделни индивиди или групи клек;
6210 Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia);
6230 Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините;
62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества. Доминиращият вид (Festuca valida) е балкански ендемит и поради това е определено като приоритетно за опазване местообитание;
9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum;
9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum;
91H0 Паноноски гори с Quercus pubescens – заемат сравнително малка площ;
91ВА Мизийски гори с обикновена ела (Abies alba);
9260 Гори от Castanea sativa – един от най-уязвимите хабитати на Беласица;
9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis;
92C0 Гори от Platanus orientalis – срещат се покрай потоците в зоната на разпространение на обикновения кестен;
9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) – с ограничено разпространение;

Горепосочените местообитанията са включени в Приложение №1 на Директивата 92/43/ЕЕС. Това са местообитания от европейска значимост и изискват създаване на специални зони за защита и са свързани със създаването на екологичната мрежа Натура 2000.

Защитени природни територии

Поради ограничения достъп до територията и орографските особености на терена са се запазили уникални гори, флора и растителност, фауна и фаунистични комплекси, незасегнати пряко от човешката дейност. Опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми и процеси е тясно свързано с изграждането и поддържането на мрежа от защитени територии, както и разработването на различни програми и мерки.
Първите стъпки за опазване на биоразнообразието в планината са през 1988 г., когато се обявява резерват Конгура. Той е обявен със заповед №671 на Комитета за опазване на природната среда от 15.06.1988 г. Целта е да се опазят естествени горски екосистеми от обикновен кестен (Castanea sativa Mill.) и обикновен бук (Fagus sylvatica L.). Резерватът заема площ от 1312,0 ha. В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел.
В подножието на планината, в непосредствена близост до землището на с.Коларово, е разположена защитена местност Топлище. Тя е обявена със Заповед №328 от 08.05.1992 г. с цел опазване на находище на папрат величествена осмунда (Osmunda regalis L.). На територията на ЗМ “Топлище” се забранява: строителство и всякакви други дейности, с които се изменя естествения облик на местността; внасяне на нехарактерни за района растителни и животински видове; извеждане на голи сечи и реконструкции; бране на цветя за букети и събиране на билки; паша на домашни животни целогодишно; пресушаване на блатото Мухалница и нарушаване на водния режим.
Допълнителни доказателства за ценността на планината са например посочването на високопланинската безлесна зона на Беласица като пример за район, съдържащ уникални и представителни съобщества и екосистеми (Национална стратегия за опазване на биологичната разнообразие, 1994). Беласица е обявена за CORINE място и е включена в предлоението за създаването на Европейската екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България. Беласица също така е част от инициативата Зелен пояс. Гръцката част на планината е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000 и попада на територията на Национален парк Керкини.
За цялостното опазване на планината у нас Българска Фондация Биоразнообразие изготви предложение и през 2006 г. внесе документация за създаване на Природен парк Беласица. Усилията за опазване на тази уникална планина трябва да са споделени и всяка една от страните – България, Гърция и Македония да поеме отговорност за съхраняването на зеленото й богатство.

История и културно-историческо наследство

Община Петрич е балканско и европейско кръстовище между две морета – отстои на 90 км от Солунското пристанище на Бяло море (където България има неутрален сектор за търговски обмен по Средиземно море) и на 380 км от пристанището Вльора в Албания на Адриатическо море.
Административен център на общината е гр.Петрич, наследник на историята и името на древния тракийски град Петра, който възниква през V-VІ век преди новата ера в подножието на планината Кожух, местността Рупите. През 28-29 г. пр.н.е. Петра е завладяна от римляните и като римско селище съществува до VІ век пр.н.е., когато я превземат славяните. Селището загива поради голям пожар, така че началото на днешния град в подножието на планината Беласица е поставено от заселващите се по тези места славяни и оцелелите след пожара жители.
Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Петричка община. Петричка община включва 50 села, с които населението възлиза на 57 717 души към 2001 г. На територията на общината има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич функционират също така Исторически музей и Младежки дом. Историческият музей е създаден като музейна сбирка през 1966 г. През 1998 г. с решение на Общински съвет - гр. Петрич, е преобразуван в Исторически музей с отдели “Археология”, “История” и “Етнография”. Притежава над 10 000 музейни експоната, изложени в постоянна експозиция и съхранявани във фондовете. Филиал на Историческия музей е Националният парк-музей “Самуилова крепост”, включен към 100-те национални туристически обекти.
Самуиловата крепост се намира на 18 км югозападно от гр. Петрич. Разположена е на възвишение в непосредствена близост до десния бряг на р.Струмешница. На 29.07.1014 г. тук се е състояла паметната битка между българския цар Самуил и византийския император Василий ІІ, след която Първото българско царство е покорено от Византия. Според съвременници след победата си Василий ІІ наредил да бъдат извадени очите на пленените 15 000 български войници, като на всеки 100 да бъде оставен по един водач с едно око. След тази жестокост към името на византийския император е добавено и прозвището Българоубиец. На мястото на битката през 1982 г. е построен мемориален комплекс, съчетан с откритите тук археологически обекти. Към парка-музей води алея покрай брега на реката, минава по мостче и се отправя към подножието на хълма. Бронзовата фигура в цял ръст на Самуил се вижда отдалече.
Друга забележителност, която попада на територията на община Петрич, е местността Рупите. Тя също е включена в списъка на 100 национални туристически обекта. Намира се на 8 км северно от гр.Петрич. Разположена е на десния бряг на река Струма, която разделя двете страни на конуса на застинал вулкан – западната част с връх Кожух и източната връх Пчелина. Един от най-солидните антични обекти с подчертан туристически интерес е античният градски център и некропол в местността Кожух до с.Рупите. Палеовулканската структура в Рупите е ареал на интензивна съвременна хидротермална дейност. В местността извират множество въглекисели минерални извори, които имат високо съдържание на сяра. Температура е около 76ºС, а дебитът - 15 l/s. Изворите са подходящи са за провеждане на лечебни процедури, а така също и за производство на микроводорасли от родовете Chlorela, Scenedesmus, Spirulina. Уникалната плантация, изградена от БАН съществува над 30 г.
Местността има и духовна стойност – тук се намират дома на петричката пророчица Ванга и построения от нея църковен храм “Света Петка Българска”. Мястото привлича хиляди, дошли да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата.
На 10 километра от гр. Петрич се простират земите на с.Рупите. На изток те достигат до планинското възвишение Кожух, върху чийто югозападни, западни и част от източните склонове е бил разположен древен трако-римски град.
В местността "Марена" до с. Марикостиново има крепост от късно бронзовата епоха и ранножелязната епоха. Намира се близо до магистралата София-Кулата.
Култови скални ниши от Средновековието съществуват в местността "Пелина" до с.Генерал Тодоров.
Древна селистна могила от епохата на неолита се намира в района на село Тополница, местността Кременница. Името на местността се дължи на факта, че в продължение на много години хората са намирали добре обработени кремъчни остриета. Според специалисти това е най-южната селистна могила в България от епохата на неолита (край на VII-VІ хилядолетие пр.н.е.).
Над стария Петрич, в най-високата част на планинското възвишение, което огражда града от югозапад, има останки от средновековна българска крепост. Специалисти археолози определят крепостта на X и началото на XI век като звено на укрепителна система в Югозападна България. Крепостта е съществувала до края на XIV в., когато е разрушена от турските завоеватели. До нас са достигнали само руини от нея и името й “Гяур калеси”.
Първата победа в борбата си за свобода и независимост българите в Петрич е свързана с построяването на храма “Св. Николай” през 1868 г., в който богослужението се извършва само на български език. Особено важна е победата, когато в храма “Успение Богородично” освен на гръцки започва да се проповядва и на български език - 1881 г.
Храмът “Успение Богородично” е изграден през 1857 г. със султански ферман. За строежа са извикани най-старите майстори от Дебър и от града. Цялото българско население на Петрич доброволно участва с безплатен труд в построяването на храма. Камъни за строежа са пренасяни на ръка от градската река, а мраморните плочи на пода са донесени от м. Кожух, където се намирал античният град Петра. С изграждането на първия християнски храм в Петрич са свързани имената на гражданите Филчо Чавеев, Анго Василев, Стоян Папазов, Георги Урумов и др.
Храмът “Успение Богородично” е голяма каменна сграда. Приблизителните външни размери са 24 на 17,5 м. Висока е 7,5 м. По тип храмът е трикорабна псевдобазилика, без купол. От запад е имало открит притвор, с аркирани проходи и отвори, характерни за възрожденските храмове из Югозападна България. През 1922 г. притворът е затворен и е превърнат в две малки административни помещения. Тогава е изградена и високата около 16 м. Масивна камбанария. Храмът се осветява чрез 10 големи прозореца, ритмично наредени по надлъжните стени. Според просветителния надпис над западната врата храмът е изписан през 1871 г. от дебърските зографи братята Христо, Исакий и Кузман Макариеви.
Високохудожествените стенописи, които покриват всички стени на храма, резбованият иконостас и рисуваните икони, особено тези от царския род, превръщат храма в дворец на църковното изкуство. Именно заради това през 1975 г. храмът “Успение Богородично” е обявен от Националния институт за паметниците на културата за паметник на културата от национално значение. През 1981 г. към храма е открита и музейна сбирка от 100 икони, дарени на църквата от българите-бежанци, които след 1913 г. са принудени да напуснат Егейска и Вардарска Македония. Тръгнали да търсят път към свободните предели на своята родина България, заедно с децата си те взимат и домашните икони, които по късно даряват на църквата “Успение Богородично”.
Цялото това богатство изгаря по време на пожар на 17.XI.1987 г. Огнената стихия изпепелява една уникална страница от културната история на Петрич. Спасени са само стенописите отвън в притвора.
Макар и да са останали само три стенописа, те и до днес красноречиво разкриват високото художествено майсторство на дебърските зографи Христо, Исакий и Кузман Макариеви, изписали храма през 1871 г.
Територията на община Петрич от хилядолетия е обитавана от наследници на богата история и култура. Но историята на пограничните територии винаги е сложна. След Освобождението на Югозападна България новата граница разделя десетки семейства, братя и сестри, прекъсват се традициите, търговията и пр. Периодът на социализма допълнително съдейства за раздалечаването между гърци и българи. Създаването на Природен парк “Беласица” е възможност не само за опазване на природните ресурси, но и за съхраняване и подпомагане съживяването на традиционни форми на поминък. Това е първата крачка за създаването на Транс-граничен парк, който ще осигури цялостно опазване на планината и ще съдейства за развитието на транс-граничното сътрудничество между България, Гърция и Македония. Транс-граничният парк е една реална възможност за съживяване на традициите в региона и възстановяване на съществувалия културен обмен между българи, гърци и македонци.

Любопитно за района

- В Беласица се намират най-обширните кестенови естествени кестенови гори на Балканите;
- Беласица е една от най-стръмните планини в България;
- Беласица е единствената планина, чиято територия е разделена между три държави;


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени