id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Славянка
Страница 1 от 3 << >> 
Обща информация

Планината Славянка, известна до 1955 г. под названието Алиботуш, е разположена непосредствено на юг от Пирин, с която се свързва чрез Парилската седловина (1170 м н. в.). Тази наша най-южна планина е почти непозната на българските туристи, мнозина от които смятат, че Славянка е южно продължение на Пирин. В Гърция планината също се смята за част от Пирин и затова се използва античното име на Пирин - Орбелос.
Въпреки карстовия си характер и безводност северните склонове на планината на наша територия са покрити с буйна, разнообразна и интересна растителност, чийто вегетационен период е много продължителен – цъвтящи растения тук има от края на зимата до края на есента. През целия този многомесечен период планината представлява истинска цветна градина, което е дало повод на някои естественици да я нарекат – Китка планина.
Със своето източно-западно простиране тя силно контрастира на меридионално разположения планински масив на Пирин. Отделена е от него чрез Парилската седловина. Планината е около 20 км, а широка 10-12 км. На запад и югозапад тя се свързва със значително по-ниската Сенгелска планина, която се отделя от Беласица чрез Рупелския проход. На изток планината се ограничава от дълбоката долина при с. Ловча, която я отделя от планината Стъргач, а на юг се свързва с планините Черна гора и Шарлия (в Гърция).
По билото на Славянка минава държавната граница между България и Гърция, като по-голямата част от площта й се намира на наша територия. Най-високата точка е острият Гоцев връх (2212 м), старо название – връх Алиботуш, разположен на самата гранична линия. На запад-северозапад от Гоцев връх се намира връх Шабран (2196 м), а на 3 км в североизточна посока от първенеца е Голям Царев връх (2183 м), един от най-интересните върхове, разположен изцяло на наша територия. Той е заоблен и погледнат от Пирин, Гоцеделчевско и Дъбраш, придава на цялата планина внушителна куполообразна форма. Изгледът от него е изключително красив и може да се сравни с онзи, който се разкрива от върховете Мусала, Вихрен, Ботев.
Между Гоцев връх и връх Шабран има няколко валога, в които често се задържа вода, най-големият от тях се нарича Сухото езеро и е разположен на 2027 м н. в. Водата се задържа и в по-ниско разположени валози. Местността между Гоцев връх и Голям Царев връх, която е гола, е наречена Валозите именно поради този характер на терена.
Около Славянка са разположени 5 села, които могат да бъдат изходни пунктове за навлизане в планината. Със западно разположение са селата Петрово и Лехово. От с. Петрово покрай Петровската река върви асфалтово шосе за с. Голешово. Интерес представлява кариерата за добиване на качествен мрамор край с. Петрово. Пътят няма добра обзорност до превала, откъдето започва спускането към с. Голешово. Оттук към по-високите места на планината навлизат няколко горски пътя и пътеки, които могат да бъдат използвани за изкачване към билото.
Пътят до с. Голешово е асфалтиран. Селото е с малко население. Много интересна е архитектурата на къщите му. Изключително красива е чешмата на малкия мегдан, в северния край на селото се намира хубава църква. Черният път, който продължава покрай река Череша е твърде живописен и след изкачването на Парилската седловина стръмно се спуска към с. Парил. От това място за по-малко от час може да бъде достигнат най-внушителният връх на планината – Голям Царев връх. Над с. Парил в югозападна посока се насочва дълбокият и уникален с растителното си богатство Парилски дол.

Геоложки строеж и петрографски състав

Славянка е изградена от протерозойски метаморфозирани варовици и мрамори, които покриват разположена в дълбочина гранитна ядка. Разновидности на гранита, пясъчници и конгломерати се намират само в полите на планината и в ниски места.
Славянка е част от Пиринския хорст. Има много стръмни склонове и ясно изразени разседни граници, маркирани от разломните оградни речни долини и дълбоки седловини. Образувана е в много активна неотектонска зона и е разбита на отделни денивелирани тектонски блокове, разделени от дълбоки разседни долини и пропасти. Днешншят облик на Славянка е свързан с интензивното и неколкократно издигане през неогена и кватернера. Голямата надморска височина на планината обяснява развитието на няколко морфоклиматични пояса. В субкриогенния пояс (над 1900 м) интензивно се развиват крионивални и изветрителни процеси и се формират съвременни периглациални форми – сипеи, каменни потоци и др. В района на Гоцев връх натрупването на големи снежни маси е формирало ембрионални циркусовидни понижения. В горския пояс се наблюдава биогенно и химично изветряне, по стръмните и обезлесени склонове – свлачищно-срутищни процеси и интензивно физическо изветряне. Развива се и лавинно-денудационна дейност, маркирана от типични лавинни улеи и конуси. Речните долини са дълбоки, V – образни, със стръмни склонове, в мраморите са типични ждрела (Хамбарица). Леглата им са с много прагове, запълнени с груби алувиални наноси, в устията им са отложени пролувиални наносни конуси. В долинните склонове на високопланинските части са формирани висящи приточни долове, лавинни улеи и етажно разположени нивални понижения.
Във връзка с варовиковия характер на планината в значителната и част теренът е типично карстов – често се срещат кари, понори, пропасти, ями, пещери. Пещерите са повече от тридесет. От тях могат да се споменат Стойкова дупка над с. Голешово и Олтаря над с. Парил. Карстът в Славянка е развит предимно в протерозойските мрамори.
По-голямата част от планината е изградена от мрамори, западните части – от гнайси, шисти и амфиболити, северните подножни склонове – от гранити. На контакта с гранитите са образувани бедни железни полиметални орудявания.

Почви

Почвената покривка не е особено разнообразна. Ниските части на Славянка са заети от канелени горски, а високите - от кафяви горски почви. Широко са разпространени хумусно-карбонатните почви (рендзините).
Рендзините са свързани с изветрителните продукти на варовици, мрамори и мергели. Изградени са само от един хоризонт, който е черен или червеникавокафяв, добре структуриран, рохкав с включения от ръбести скални късове от почвообразуващата скала. Хоризонта има мощност от 10 до 30 см, ограничен на дълбочина от твърдата карбонатна скала. Рендзините са привързани към карстовите хълмисти райони на Славянка. Почвената покривка е силно накъсана от голи варовити скали и карстови форми. Покрити са с типична ксерофитна, тревна, тревисто-храстова и горска растителност. Съдържанието на хумус варира от 2-5 дори до 10-12 % при надморска височина над 800 м. Високото хумусно и карбонатно съдържание е дало основание те да бъдат наричани хумусно-карбонатни.
Кафявите горски почви в Славянка са разпространени от 600-700 до 1700-1800 м. Развиват се при умерено хладен и сравнително влажен планински климат. Почвообразуващите материали са продукти от физичното изветряне на твърде разнообразни силикатни скали. Образувани са под букови, иглолистни и смесени буково-иглолистни гори. Имат сравнително малка дълбочина на профила и цветът им е предимно в кафяви тонове.
Канелените горски почви се развиват върху карбонатни почвообразуващи скали на добре дренирани територии. Често пъти са в комплекс с рендзините. Едни от най-характерните им особености са неутралната до слабо алкална реакция, постепенното намаляване на съдържанието на глина от хумусния хоризонт към почвообразуващите материали и богатата на карбонати подпочва. Механичният им състав е средно или тежко песъчливо-глинест.
В Славянка се срещат се също канелено-подзолисти, а по високите части - планинско-ливадни почви.

Климат

В Славянка няма метеорологични станции и затова за характера на климата й трябва да се съди по косвени данни. Планината е разположена приблизително на т. нар. климатична ос на Балканския полуостров, т. е. тя има преходен климат между лежащите на юг от нея територии с медитерански (средиземноморски) климат и лежащите на север с типичен континентален.
Този преходен климат, наречен субсредиземноморски, се отличава с максимум на валежите през студеното полугодие (есенно-зимен максимум), топлото лято и меката зима, сравнително малката годишна температурна амплитуда. За високите части на Славянка е характерен типичният планински климат.
Средните температури през студеното полугодие са много по-високи от средните температури за съответните надморски височини в останалите части на страната. Не е без значение и влиянието на фьона през зимата и през прохладните сезони по северните склонове на Славянка.
Средните годишни температури за нископланинския пояс са 8 – 10 0С, за среднопланинския пояс 7 – 8 0С и за високопланинския пояс 3 – 4 0С. Типичен януарски минимум на температурите са съответно – 2 – 3 0С, -5 - 7 0С и под – 8 – 10 0С, и юлски максимум 20 – 22 0С, 17 – 19 0С и 12 – 14 0С. Средната продължителност на периода със сравнително устойчива температура (над 10 градуса) за ниските части е 200-220 дни,а за най-високите 130 дни. Средната годишна валежна сума в нископланинските части е 800-850 мм, в билните части над 1000 мм, с изразен есенно-зимен валежен максимум и лятно-есенен минимум. Снежната покривка във високите части се задържа 160-200 дни.

Хидроложки условия

Планината е сравнително безводна и в нея протичат няколко малки рекички, които се вливат в Пиринска Бистрица. От север планината се ограничава от река Череша, която води началото си западно от Парилския проход, а след като достигне с. Голешово под името Калиманска река, тече в северозападна посока. В северните склонове на планината е разположен всечен в мрамори Белянов дол. Той е безводен, но при обилни валежи временно течащите води се оттичат към Калиманска река. В рамките на самата Славянка най-дълга е Петровската река, която тече през едноименното село. Извира южно от вр. Св. Илия и при с. Пиперица напуска Славянка. В източната част на планината малки ручеи с незначителен дебит подхранват малката река Буровица. Тя отводнява северните и източните склонове на вр. Койнар, северните склонове на вр. Огледалото и рида Беглика под името Хамбарица. След с. Парил се влива като десен приток в р. Мътница.
За разлика от слабия повърхностен отток в подножието на планината съществуват редица карстови извори, някои от които имат дебит над 1000 л/сек. По склоновете на самата планина също извират карстови извори с по-малки размери. Като цяло високите части на планината са силно обезводнени поради варовиковите терени.
Дъждовното подхранване на реките е 25-30 % от общия обем на оттока. Преобладава подпочвеното подхранване, докато снежното е едва 20-25 % спрямо общия обем. Изворът на Петровска река е с дебит около 800–1200 л/сек и от него черпят вода 15 села и три водноелектрически централи.
Водният режим на реките се отличава с есенно-зимно пълноводие и лятно-есенно маловодие. От топенето на снеговете се предопределя и вторичното пролетно пълноводие. В карстовите терени значителна част от повърхностно течащите води инфилтрират или понират, поради което реките са с непостоянен отток. Част от карстовият регион на Славянка се отводнява подземно от карстовия извор Бистрец.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени