id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Славянка
Страница 2 от 3 << >> 
Флора и растителност

Славянка е една от най-интересните във флористично отношение наши планини. Освен разнообразна и реликтна растителност в Славянка има и изключително многообразна флора. Тук си правят среща различни флорни елементи - средноевропейски, бореални и субсредиземноморски, а също така и голям брой ендемичи видове. В планината са установени около 1700 вида висши растения, което е почти 45 % от висшата флора на България.
Поради южното разположение на планината, ниската влажност на почвите и доминирането на мраморните терени в Славянка отсъства пояса на буковите гори. Отсъствието на поясът на алпийската раститилност е в резултат от по-малката надморска височина (2212 м).
В източната и западната част на планината, на височина от 500 до 800 м е развит поясът на широколистните гори. В състава на растителността му участват космат дъб, благун, цер, обикновен, келяв и воден габър, мъждрян, полски и хиркански клен, брадавичест, обикновен и широколистен чашкодрян, офика, плюскач, червена хвойна, шмак, белизма, садина и др. с участие на редица средиземноморски елементи като етруски нокът, червена съсънка, егейски звездан и др. На отделни места се срещат и съобщества от обикновен кестен.
Над този пояс докъм 1900 м е разположен иглолистния. В него участие вземат черен бор, черна мура, ела, тис и балкнския ендемит - бяла мура (Pinus peuce), която расте на варовит терен. Долната част на иглолистния пояс е изградена главно от черен бор още над селата Парил и Голешово. С увеличаването на надморската височина стават преобладаващи насажденията от балканския субендемит черна мура (Pinus heldreichii), която у нас се среща единствено в Славянка и Северен Пирин. Тя формира почти чисти съобщества по стръмните склонове над Хамбар дере, Имчова бара, върховете Койнар, Костадинов връх и се изкачва до 1950 м н. в. В Славянка е запазено най-голямото й находище, отделни екземпляри от която са с възраст 400- 500 г. Изключително богат на ендемични и редки видове е Парилският дол, който представлява дълбока ждреловидна долина с варовикови скали. Рядко в България на едно място има събрани толкова интересни растения, колкото има в тази долина.
Следва безлесния субалпйски пояс, който обхваща вододела на планината и високите върхове от 1950 до 2212 м. Отсъстват клекови храсталаци и съобществата на боровинките, но в него растат голям брой балкански ендемити: скална поветица, пирински чай и много други калцефилни видове. От храстите се срещат: ниска хвойна, черна боровинка, мечо грозде, връшняк, сребърник, котонеастер. Върху мраморни терени в пояса са разпространени също съобществата на гълъбовата гъжва, китайбелиевата острица, пензесовата власатка, перестото коило, балканският зановец. На силикатни терини се срещат съобществата на картъла с чернеещата власатка.
Общо за Славянка балканските ендемити са изключително много (46 вида), докато българските са значително по-малко (8 вида), но за малката територия на планината всъщност те са много.
Български ендемити са - костова тлъстига (Sedum kostovii), мизийска (Bromus moesiacus) и парилска (Bromus parilicus) овсиги, стоянова айважива (Alkanna stojanovii) и иваново подрумиче (Anthemis sancti-johannis), а локални за планината - цоликоферова тлъстига (Sedum zollikoferi.), жлезистовлакнест пащърнак (Pastinaca argyrophylla), шахтова дрипавка (Crepis schachtii ). Балкански ендемити са македонска (Saxifraga ferdinandi-coburgi) и стрибърниева (Saxifraga stribrnyi) каменоломки, главеста жълтуга (Genista subcapitata), златна раменка (Anthyllis aurea), македонски пирей (Festucopsis sancta), дряновска ведрица (Fritillaria drenovskyi), гризебахова (Viola grisebachiana) и пиринска (Viola pirinensis) теменуги, нежен лен(Linum elegans), родопска горска майка (Lathraea rhodopaea), румелийски трахелиум (Trachelium rumelianum), пиндска еспарзета (Onobrichys pindicola) и други. От тях у нас само в Славянка се срещат - дългошпореста теменуга (Viola delphynantha), парилска метличина (Centaurea parilica), славянско котенце (Pulsatilla slaviankae), балкански целолист (Haplophyllum balcanicum),олимпийско изсипливче (Herniaria olympica), мъхната мишовка (Minuartia velutina).

Фауна и животинско население

Животинският свят на Славянка също е много интересен и разнообразен, представен е главно от средиземноморски и субсредиземноморски видове. Голям е броят и на топлолюбивите средноевропейски представители.
В долните и средни течения на реките най-характерни са маришката мряна (Barbus cyclolepis) и струмският гулеш (Noemacheilus angorae bureschi), а в горните – черната мряна (Barbus meridionalis petenyi) и балканската пъстърва (Salmo trutta fario). Струмският гулеш е балкански ендемит и се среща само в българските и гръцките участъци на реките Струма, Места и техните притоци.
В пояса на ксеротермните дъбови гори се срещат гръцката жаба (Rana graeca, балкански ендемит), зелената крастава жаба (Bufo viridis), зеленият гущер (Lacerta viridis), македонският гущер (Podarcis erhardii, балкански ендемит), ивичестият гущер (Lacerta trilineata), тънкият стрелец (Coluber najadum), вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus), ивичестият смок (Elaphe quatuorlineata). В пояса на иглолистните гори се срещат дъждовникът (Salamandra salamandra), ливадният гущер (Lacerta agilis), горската дългокрака жаба (Rana dalmatina), слепокът (Anguis fragilis), смокът мишкар (Elaphe longissima), медянката (Coronella austriaca), а в пояса на високопланинската храстова и тревна растителност – планинската водна жаба (Rana temporaria) и усойницата (Vipera berus).
От бозайниците широко са разпространени различни видове земеровки, мишки, къртицата (Talpa europaea), катерицата (Sciurus vulgaris), сънливци, водният плъх (Arvicola terrestris), сърната (Capreolus capreolus), дивата свиня (Sus scrofa), сивият заек (Lepus europaeus), лисицата (Vulpes vulpes), дивата котка (Felis sylvestris), белката (Martes foina), язовецът (Meles meles), златката (Martes martes), вълкът (Canis lupus), мечката (Ursus arctos). Срещат се много медитерански видове прилепи, обитатели на пещерите – средиземноморски подковонос, подковонос на Мехели, средиземноморско прилепче, дългопръст нощник. В най-високите части на планината се срещат подземната полевка (Pitymys subterraneus) и рядката за нашата страна снежна полевка (Microtus nivalis).
Голямо е видовото разнообразие на птиците. В ниските предпланински райони и в пояса на дъбовите гори гнездят сивата овесарка (Emberiza calandra), градинската овесарка (Emberiza hortulana), черешарката (Coccothraustes coccothraustes), испанското врабче (Passer hispaniolensis), гургулицата (Streptopelia turtur), черночелата сврачка (Lanius minor), червенокръстата лястовица (Hirundo daurica), полската яребица (Perdix perdix), жалобният синигер (Parus lugubris), дългоопашатият синигер (Aegithalos caudatus), гривякът (Columba palumbus), пътпъдъкът (Coturnix coturnix), белогърбият кълвач (Picoides leucotos), черният кълвач (Dryocopus martius), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria), пъстрият скален дрозд (Monticola saxatilis), въртошийката (Jynx torquilla), чухалът (Otus scops) и др.
В иглолистния пояс са разпространени елшовата скатия (Carduelis spinus), червенушката (Pyrhula pyrhula), горската дърволазка (Certhia familiaris), черният синигер (Parus ater), еловият певец (Phylloscopus collybitus), червеноглавото кралче (Regulus ignicapillus), имеловият дрозд (Turdus viscivorus), сивогушата завирушка (Prunella modularis), кръсточовката (Loxia curvirostra), сокерицата (Nucifraga caryocatactes), пъстрите кълвачи, горската ушата сова (Asio otus), горската улулица (Strix aluco), соколът орко (Falco subbuteo), малкият ястреб (Accipiter nisus), обикновеният мишелов (Buteo buteo) и др.
В най-високите части на Славянка се срещат горската бъбрица (Anthus trivialis), пъстрогушата завирушка (Prunella collaris), сивото каменарче (Oenanthe oenanthe), хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus) и др.
Изключително е разнообразието на насекоми – повече от 1200 вида. От тях особено интересни са пеперудите, между които има и нови за науката видове.
В Славянка, подобно на Беласица, доста видове топлолюбиви животни се срещат на голяма надморска височина. Само тук у нас например сколопендрата (Scolopendra cingulata, циркуммедитерански вид) достига разпространението си 1100 м н. в. (в другите части на страната се среща между 50 и 800 м н. в.), зелената крастава жаба (Bufo viridis, вид с южнопалеарктичен ареал) достига 2000 м н. в., а шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) – 1450 м н.в.
Ендемити на високите части на планината са Poecilimon mistshenkoi marzani от правокрилите насекоми, Agabus bulgaricus от водните бръмбари и др.

Приоритетни за опазване местообитания

4060 – Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
Съобщества от дребни или пълзящи храсти по алпийските или субалпийските зони на планините с преобладаващи ерикоидни видове, сребърник, дребни смрики, зановец или жълтуги.
Подтипове:
31.47 – Алпийски ерикоидни съобщества от Arctostaphylos uva-ursi от 1000 до 2500 м н.в.
31.49 – Планински съобщества от Dryas.
4090 – Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета
Туфести съобщества от бодливи храсти, разпространени по хълмовете и планините на Мизийската зона. В Славянка местообитанието е представено с подтип 31.782 по върховете Шабран и Гоцев връх.
6170 – Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества
Алпийски и субалпийски тревни съобщества върху богати на варовик почви с Dryas octopetala, Gentiana nivalis, Alchemilla conjuncta gr., A. flabellata, Anthyllis vulneraria, Aster alpinus, Draba aizoides, Helianthemum nummularium, Pulsatilla vernalis, Astrantia major, Polygala alpestris
Подтип 36.41 – Затворени калцифилни алпийски тревни съобщества. Във високите части на Славянка.
62DO – Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
Психрофилни тревни съобщества върху кисели или неутрални почви предимно по склоновете с топли изложения в субалпийския пояс.
6520 – Планински сенокосни ливади
Богати на видове мезофилни сенокосни ливади от планинския пояс, най-вече над 1000 м н. в., обикновено доминирани от Agrostis capillaris, Festuca rubra agg.,Cynosurus cristatus и развиващи се при сравнително постоянна почвена и въздушна влажност.
8210 – Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
Растителност по пукнатините на голите, често отвесни варовикови скали в предпланините и планините, отнасяща се към клас Asplenietea trichomanis, разред Potentilletalia caulescentis и съюз Ramondion nathaliae.
8230 – Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
Пионерни съобщества от съюзите Sedo-Scleranthion и Sedo albi-Veronicion dillenii, колонизиращи повърхността на сухи силикатни, голи скали в планинските райони до 1000 м н. в.
8310 – Неблагоустроени пещери
Пещери, които не са благоустроени и достъпни за широката публика, включително техните водни тела, обитавани от тясно специализирани, приоритетни за опазване или ендемични видове.
9260 – Гори от Castanea sativa
Гори, доминирани от Castanea sativa – включват се и създадени стари култури с полуестествен втори етаж. По северните склонове на планината.
9270 – Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
Смесени гори с преобладаващото участие на Fagus sylvatica и Abies borisii-regis.
9530 – Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
Ксерофитни и мезоксерофитни гори, доминирани от Pinus nigra ssp.Pallasiana, срещащи се главно върху варовикови почви.
95AO – Гори от бяла и черна мура.
Високопланински гори на реликтните за Балканския полуостров Pinus peuce и Pinus heldreichii.
Подтип 42.716 – Ксерофитни гори на Pinus heldreichii, развиващи се изключително върху варовикови субстрати в диапазона 1400-2200 м н. в.

Защитени природни територии

На територията на планината има само един резерват – “Алиботуш” (Славянка). Обявен е през 1951 г. (Постановление на Министерски Съвет No.1171 от 24.09.1951), а по-късно е признат за биосферен. Целта му е опазване на най-голямото находище на черна мура и рядка скална планинска растителност.
Заема площ от 1628 хектара, а буферната му зона обхваща 701,3 ха земи в горския фонд. Резерватната му територия е разположена при надморска височина от 1140 до 2212 метра (най-високите части на планината).
Когато се оценява флористичното богатство на резервата, не може да не се подчертае становището на един от най-бележитите ботаници на времето – акад. Н. Стоянов, който пише: “….рядко може да се намери на територията на България друг кът, където такъв голям брой своеобразни и характерни представители са събрани на едно място. Няма друга българска планина толкова богата на медитерански видове, флористичното богатство на която показва несъмнени връзки с това на Атон и на планините на Гърция.”.
В “Славянка” се наблюдават почти всички височинни растително-географски пояси, установени в нашата страна. Особеното тук е, че в иглолистния пояс на планината липсват съобщества от бореален тип и се развиват съобщества от по-южен тип, като тези на черната мура, а в пояса на мезофилните дъбови гори участват съобщества от обикновен кестен. Тук има и елементи от вечнозелена растителност. Твърде своеобразна е растителността и на субалпийския пояс, където вместо плътна тревиста покривка се издигат голи варовити скали, чиито пукнатини са изпълнени с редки растителни видове. Това са предимно ниски форми, прилепнали към скалите и сбити във вид на плътни възглавнички. Количествено преобладават малките храстчета и полухрастчета, а също и видове с плътни розетки от твърди листа.
Най-широко разпространен дървесен вид е черният бор, който заема по-ниските части на резервата. Много интересна е формата “петродан”, отличаваща се с много по-висококачествена дървесина в сравнение с обикновения черен бор.
Над горите от черен бор се е настанила черната мура – един от редките и най-интересни представители на нашата дендрофлора. Местата, където расте, са сухи до умерено сухи и сравнително топли. Те са по склоновете на планината, предимно на изложение със северна компонента, върху хумусно-карбонатни, най-често маломощни почви. Смята се ,че в района на местността Старата мура се намира най-голямото естествено находище на черна мура в описания ареал. Възрастта на гората е около 60-100 години, като отделни дървета достигат и над 200 години.
От горскодървесните видове типични за резервата са и обикновеният бук, водният габър и отделни индивиди от бяла мура. От реликтните дървесни и храстови видове може да се спомене наличието на отделни индивиди от обикновен тис. Други интересни видове са борисовата (остролистна) ела, приемана от редица автори като отделен вид, кошаниново бясно дърво, маслинолистно вълче лико и др.
Изключително разнообразна е и тревната растителност. Тук са установени над 1400 вида, като 20 от тях са български ендемити, а 42 – балкански ендемити. Могат да се споменат и редица други защитени, редки и застрашени от изчезване видове, включени в Червената книга на България, каквито са венериният косъм, алпийската крехка папрат (Cystopteris regia), гръцката (Fritillaria graeca) и дряновската ведрица (Fritillaria drenovskyi) и др. Голямо е научното значение и на много други растителни видове, като дряновският карамфил (Dianthus drenowskianus), белоцветният шпорец (Delphinium albiflorum), славянското котенце (Pulsatilla slavjankae), костовата тлъстига, ресничестият дебелец, стрибърниевата каменоломка (Saxifraga stribrnyi), дългошпорестата теменуга (Viola delphinantha), пиринската дълговлакнеста теменуга (Viola orphanidis) и т.н.
Разнообразно е фаунистичното богатство – шипоопашата и шипобедрена костенурка, македонски гущер, рядко котешка змия и др.Сравнително богата е орнитофауната, а от бозайниците могат да се видят сърната, дивата свиня, лисицата, язовецът и др.
Поради голямата отдалеченост на резерватната територия от селища и включването й в граничната зона реална опасност от пряко антропогенно въздействие почти не съществува. Има известни проблеми с пашата, но те са лесно отстраними.

История и културно – историческо наследство

Северозападно от с. Голешово в местността Врися има останки от селище от новокаменната епоха, съществувало и през античността, средновековието и османския период. В местн. Краище югоизточно от Голешово е открито селище от късния период на бронзовата епоха. Близо до него, в местн. Езерища, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи. Северозападно от селото в местн. Солището и Перинарски лъки е открито поселение от късния период на желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода ІІІ – ІV в. са намерени в местн. Мъшиник, южно от селото. Останки от антични селища – в местн. Тучидол, Бъза и Черешар. Останки от късната античност има в местн. Пазлак – некропол, и в местн. Градището – крепост. Югозападно от Голешово в местн. Селище, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период. На Голешовска река, в селото, са запазени 4 каменни моста от края на ХVІІІ и нач. на ХІХ в.
В местн. Дрене североизточно от Петрово са открити останки от селище от новокаменната и античната епоха. В местн. Беглика има останки от селище, съществувало през късните периоди на новокаменната и бронзовата епоха и античността. Открити са гробове, оградени с каменни плочи и късове желязна шлака. Останки от голямо по размери селище или град от римската и късния период на античната епоха са открити в местн. Пещери северно от селото – основи на постройки и на по-дебела стена, вероятно крепостна. В южната част на местността е бил некрополът. Намерени са оброчни плочки на тракийският конник и мраморни надгробни плочи с релефни изображения. В местн. Габеро южно от селото има останки от антично селище. В местн. Полето – от антично и средновековно селище, в местн. Друма – от средновековно селище.
Северно от с. Катунци в местн. Марчин са намерени останки от селище от новокаменната епоха със следи от живот и през античността и средновековието.В местн. Кутлище, Дупката, Григорова тумба са намерени останки от антични селища. Северозападно от селото в местн. Биглица, е открит плосък некропол от римската епоха с гробове, оградени с каменни плочи. В землището на селото са открити мраморна плоча с изображението на Тракийския конник и плоча със сцена на погребално угощение от 146 г, както и колективна монетна находка от 40 бронзови монети от времето на византийския император Юстиниян І.
В землището на с. Парил най-ранните следи от човешка дейност са открити в местн. Костадово блато – останки от тракийско селище, съществувало от преди новата ера до късната античност. Североизточно край него е бил некрополът му, в който се откроява голяма надгробна могила. Около нея са открити зидани с тухли гробни камери с богат гробен инвентар. Селището е било важно кръстовище на римските пътища от Беломорието и долините на Места и Струма. В близост до него на възвишението Кулата, има останки от крепост от трако-римската епоха. Крепостната стена с дебелина 1,50 – 2,30 м е запазена на места до височина 0,80 м. Стената е изградена от ломени камъни, споени с хоросан. Вътре в крепостта личат останки от сгради, а отвън – следи от ров. Южно от селото в местн. Тумбата има останки от античен некропол от плоски гробове, изградени от керемиди и тухли. Тук са намерени глинени съдове и бронзови монети.
Останки от антични селища има и край селата Нова Ловча и Лехово, като в землището на последното са намерени мраморна надгробна плоча от ІІ в. и оброчна плоча на Тракийския конник.
В местността Ковачевски подини е регистрирано най-ранното селище от новокаменната епоха на Балканския полуостров – VІ – то хил. пр. Христа. В резултат на многогодишно проучване от българо-френски археологически екип са намерени над 4000 находки с добър експозиционен вид. Те са основно от керамика и се съхраняват във Регионалния исторически музей – Благоевград.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени