id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Родопи
Страница 1 от 3 << >> 
Обща информация

Родопите заемат 1/7 от територията на страната и са най-старата суша на Балканите. Планината е част от Тракийско-Македонския масив, който заема централната част на Балканския полуостров. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока, с дълбоки речни долини, обширни денудационни повърхнини и котловинни понижения. Родопите се намират в южната част на България. Простират се между Горнотракийската низина на север и Беломорската низина на юг. По-голямата част от планината се намира на територията на Р България, а по-малка - в Гърция. Площта и е 14 737 кв.км със средна надморска височина 785 м, дължината на планината е около 230 км (посока запад – изток), ширината – 100 км.
Морфографски планината се дели на Западни и Източни Родопи. Западните са по-високи, с типично планински релеф, докато Източните са хълмисти и сравнително по-ниски. Западните Родопи се ограничават на запад от долината на река Яденица, седловината Юндола (1375 м), Аврамова седловина (1295 м) и долината на река Дрещенец. На изток - от долината на река Скаличица, седловината Китката (35 м), долината на река Боровица, долината на река Върбица и седловината Три камъка (източно от Златоград). Средната надморска височина на Западните Родопи е 1150 м. Те заемат по-обширната част (8732 кв.км), характеризират с високи билни заравнености, дълбоки речни долини и обширни тектонски котловини. Десните притоци на Марица се врязват дълбоко в планината, което обуславя асиметричният й облик - дълги дялове и ридове на север, и къси, с незначителни размери на юг. Дълбоката долина на река Въча разделя Западните Родопи на две части (западна и източна).
ЗАПАДНА част - Велишко-Виденишкият дял - вододелно било между Марица и Места. Има посока северозапад-югоизток - от Аврамова седловина до границата с Гърция. Има дължина над 70 км с най-висок връх Сребрен (1901 м). Други известни върхове са Голяма Сюткя (1286 м), Черновец (1834 м) и Баташки снежник (2082 м). Интересни обекти в тази част са: карстовия извор "Клептуза" във Велинград, язовирите "Доспат", "Широка поляна" и "Голям Беглик", природния резерват "Кастраклии", Триградското и Буйновското ждрела, пещерите "Дяволското гърло" и "Ягодинска пещера".
ИЗТОЧНАТА част започва на изток след реките Девинска и Мугленска и се състои от Периликския и Преспанския дял. Периликския дял обхваща най-високата част от Родопите. От главното му било излизат четирите най-големи вододелни била в тази част на планината. Най-високият връх в този дял е Голям Перелик (2191м), това е и най-високия връх в Родопите. Делът обхваща Букова планина, Чернатица и Добростанския масив. Освен Голям Перелик други големи върхове са Голям Персенк (2093 м), Чаева чука (1826 м) и Снежанка (1926 м). На изток от седловината Рожен се издига Преспанския дял с най-висок връх Преспа (2001 м). Дялът обхваща Радюва планина, Крушовска планина, Градище планина, Гордюва чука, Новаковски балкан, Момчиловски рид, Кайнадински рид, Жълти дял и Устренски рид.
Според физикогеографското райониране на България, Родопите спадат към Рило-Родопската област.

Източните Родопи заемат по-малка част от Родопския масив (5839 кв.км) и се отличават с нископланински и хълмист облик на релефа, с по-слабо вертикално, но значително хоризонтално разчленение. Разграничават се северна – по-ниска и силно разчленена и южна – по-висока и масивна част. В морфографски план на южната част се открояват дяловете Гюмюрджийски Снежник (вр.Вейката, 1483 м) и Мъгленик (вр.Ветрен, 1266 м). Северната част на Източните Родопи е дълбоко разчленена от долинната мрежа на р.Арда, като изпъкват следните дялове и ридове: Стръмни рид (960 м), Ирантепе (817 м), Гората (709 м), Драгойна (814 м) и Мечковец (860 м). За разлика от западнородопските дълбоки каньоновидни долини, в Източните Родопи долините са широки с полегати склонове. Само в отделни участъци са къси (2 до 5 км) и сравнително слабо всечени (само на места до 300-350 м) проломи )Железни врата, Студен кладенец, Горно- и Долномаджаровски, Камилски дол), между които са развити долинни разширения. Някои от тях са превърнати в язовири, като язовирните стени са изграждани в проломните участъци. Планината попада в три подобласти – Западнородопска, Среднородопска и Източнородопска.

Геоложки строеж и петрографски състав

Родопите нямат ясно очертан орографски скелет. Планината представлява огромен наклонен към изток блок, дълбоко нарязан от сложна долинна мрежа, с многобройни разнопосочно ориентирани планински ридове.
Родопите са изградени от стари архайски и протерозойски метаморфни скали – гнайси, шисти, мрамори и др., между които са вместени серпентинити, гранити и други интрузии. В Източните Родопи са установени и слабо метаморфозирани мезозойски скали (шисти, кварцити, диабази). Над метоморфитите заляга мощна покривка от младопалеогенски седименти и вулкански скали – пясъчници, туфи, туфити и др.
Карстовите форми са развити предимно в протерозойски мрамори. Те са съсредоточени в Триградския, Велинградския, Добростанския, Пещерския и Ардинския район. Родопският карст е особено разнообразен в поречията на Триградска и Буйновска река, Драгойновския рид.
Родопите са богати на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Най-голямо стопанско значение имат оловно-цинковите и полиметалните руди (Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово и Златоград). Оловно-цинковите находища имат жилен произход, като някои рудоносни жили имат дължина до няколко километра. Освен олово и цинк рудите съдържат мед, пирит, злато, сребро и други ценни съставки. Полиметалните руди са образувани от горещи минерализирани разтвори, които преди 20 - 30 милиона години са се издигали по пукнатините на скалите. Хромова руда има в Крумовградско и Асеновградско, а уранова руда - в Смолянско. Волфрам се добива във Велинградско. Стопанско значение имат находищата на флуорит (при Михалково) и мраморите (Велинградско). От нерудните полезни изкопаеми в Източните Родопи най-голямо значение имат азбестът, трасът, перлитът, зеолитите.

Почви

В Западнородопската подобласт сред почвените типове господстващо разпространение имат светлокафявите горски почви. Те са предимно излужени, а върху планинските била над 1400 м надм. височина са вторично затревени и са с дълбок хумусен хоризонт, преминавайки в планинско-ливадни почви. В ниските части на периферните планински склонове към Горнотракийската низина са разпространени излужени канелени горски почви. Южно от Велинград върху ивица от мрамори са установен рендзини, а дълбоките дъна на някои речни долини и в основата на Доспадската котловина – алувиално-ливадни почви.
В Източнородопската подобласт почвената покривка е от кафяви горски почви в западната половина, и вторично затревени кафяви горски почви – в източната половина на територията. Локално развитие имат силно ерозираните излужени канелени горски почви (Брягово-Вълчеполското понижение – Ивайловградско) и алувиалните почви в основата на големите речни долини.

Климат

Климата на Родопите е силно повлиян от близостта на Средиземно море и голямата широчина на планинската верига. Западните Родопи се характеризират с по-хладен планински климат, докато Източните имат по-сух и по-топъл климат. Средногодишните температури са от 10 до 13 ° С. Максималните валежи тук са през месеците май и юни, а през зимата има дълбока снежна покривка. Характерно за зимния период е че валежите са обилни и има бързо натрупване на сняг. В Западните Родопи преобладават преходноконтинетални климатични условия, като средногодишната температура варира от 5 до 9° С. Формите на релефа в този дял оказват съществено влияние върху климата. Заравнените и плоски била на планинските дялове образуват на места затворени плитки понижения, с каквито се отличава например местността Беглика в близост до язовир „Широка поляна”. Поради сравнително голямата надморска височина (1300 – 1600 м) в тези затворени форми се създават условия за почти ежедневни температурни инверсии и температурите на въздуха през цялата година са много по-ниски от местата с подобна височина в останалите планини. Разликите са от 2–3°С в средните годишни температури и 6-8°С в абсолютните минимални температури през студеното полугодие. Друг отличителен белег са много големите денонощни амплитуди, които са с 3-5° С по-големи от тези в местата със същата надморска височина в (майско-юнски и ноемврийски) ги разпределя равномерно в течение на годината. Освен това нараства процентът на снеговалежа, което се дължи на ноемврийския валежен максимум. Това обстоятелство увеличава броя на дните със снежна покривка в западните Родопи (до 150 средно за година), който е най-голям в сравнение с места на същата надморска височина.
Масивната форма на Западните Родопи и редуването на планински ридове с дълбоки речни долини определя сравнително малката средна годишна температура на вятър. За нископланинските среднопланински части скоростта на вятъра съответства на тази в равнините и котловините (ст.Батак – 1,4 м/с, ст.Доспат - 1,0 м/с, Юндола - 1,4 м/с, Смолян – 1,5 м/с), а за високопланинските – съответства на скоростта в нископланинските и среднопланинските части на другите планини в страната (х.”Персенк – 5,2 м/с). Тази особеност на ветровия режим има важно и положително биоклиматично и рекреационно значение.Най-малоко са дните със силен вятър (скорост над 14 м/с) в сравнение с други места със същата надморска височина. Малък е и броя на дните с мъгла.

Хидроложки условия

Хидрографската мрежа на планината е ориентирана главно на север и на изток изцяло към басейна на р.Марица и от части на запад и на юг към р.Места. Между Западните и Източните Родопи съществуват твърде големи различия, както по отношение на хидрографията, така и по отношение на водността на речните басейни и режима на оттока.
В Западните Родопи поради широкото разпространение на билната денудационна заравненост, покрита почти изцяло с горска растителност, реките в горните си части имат плитки долини, които надолу по течението се врязват и ставата дълбоки, тесни и само на места образуват долинни разширения. Тук във връзка с изразената валежна сянка (обхващаща източните части на Рила) водоносността на речните басейни е сравнително малка за тази голяма надморска височина на планинския масив. За пояса над 1600 м водността на Западните Родопи е най-малка в сравнение с всички останали планини в България, което се дължи не само на относително по-малките валежи, но и на малкия, предизвикан от тях отточен ефект, определящ се и от характерните физикогеографски особености на този дял – обширни заравнености и много добра залесеност. Особено малка водност има Алабак – Къркарийският район на Чепинската котловина поради най-силно изразената валежна сянка. Водността нараства чувствително към средно и нископланинския пояс (600 – 1600 м) паралелно с нарастването на разчленеността, наклоните и отточния ефект на валежите. В Западните Родопи са съсредоточени над 40% от хидроенергийния потенциал на страната. Режимът на оттока се характеризира с умереноконтинентални черти в по-голямата част на Западните Родопи, във връзка с по-продължителното снегозадържане, поради по-голямата надморска височина на тази част на планинския масив като цяло. Основното пълноводие на реките е пролетно-лятно с максимум през април, а в най-високите речни басейни или в басейните с преобладаваща северна експозиция – през май. Под влияние на добре изразен вторичен есенно-зимен максимум на валежите в режима на оттока се появява и вторично есенно-зимно пълноводие с вторичен максимум през декември или януари. По-силно изразени преходни черти има отокът на реките в Дъбраш и най-южните части от изворната област на р.Въча, където най-силно се проявяват континентално-средиземноморските черти в климата. Маловодието е продължително (VІІ – Х) с минимум през септември, но не е много силно проявено поради сравнително добрата регулираност на речния отток. По-големите язовири в западни Родопи са „Родопи” (яз.Доспат) – 446 млн.м3, „Въча” (яз.Антоновци) - 226 млн.м3 ,„Батак” – 130 млн.м3, „Васил Коларов” - 70 млн.м3 ,”Широка поляна” – 24 млн.м3 и др.
По разломните зони в метаморфитите и мраморите се явяват многобройни находища на минерални води, каквито са Велинградските – един от най-обилните в страната (140л/с), обособени в няколко групи (Чепино, Лъджене, Каменица, Корова), изворите при Беденските бани, Нареченските бани, Михалково и др. Велинградските и Нареченските са азотни. Михалковските са едни от рядко срещаните в страната въглекисели води (естествено газирани). Най-горещи са велинградските (с изключение на кв. Чепино) и Беденските – над 70ºС, а най-студени Михалковските – под 30ºС. В източната част на Западните Родопи се намират минералните извори при с.Лъжда.
Източните Родопи, към които се причислява почти целия водосбор на р.Арда, се отличават с много голямо разчленение. Тук речните долини са широки с мощни алувиални отложения и меандриране на реките в тях. За разлика от Западните Родопи водността на реките тук е много по-голяма и като цяло Източните Родопи са най-водоносната планинска територия в България, независимо то неголямата си надморска височина. Тук се формират 12% от водните ресурси на страната при площ, по-малка от 5 % от общата площ на страната. Средната водност е около 500 мм/м2 и съставлява около 60% от валежите. Причина за високата водност на тази предимно нископланинска и хълмиста територия са сравнително големите валежни суми (средно 850 мм) и големият отточен ефект на валежите при характерните морфографски особености и подчертан континентално-средиземноморски климат с главен есенно-зимен максимум. Реките тук имат най-силно изразени средиземноморски черти в режима си – основно есенно-зимно пълноводие, когато се формират 50 – 60% от годишния отток и януарски (а в басейна на Бяла река февруарски) максимум на отока. Поради високите температури и интензивното изпарение сравнително добре очертаният вторичен валежен максимум не се отразява на режима на оттока, а само удължава фазата на пълноводие до юни. Маловодието е продължително, силно изразено и по-малките реки пресъхват за няколко месеца. Регулирането на речния отток с подземни води е незначително поради слабата водоносност на геоложките формации. В тях се формират предимно пукнатинни води, които са с малък дебит. В пръснатите на много места сред метаморфитите локално ограничени мраморни прослойки и лещи, варовици и риолити се акумулират по-обилни подземни води, но поради ограничените размери на водовместващите скални формации свързаните с тях извори не са големи.
В Източните Родопи са съсредоточени около 12,5% от използваемия хидроенергиен потенциал на страната. Силно неравномерния речен отток се регулира в големите язовири от Ардинската каскада: „Кърджали” (533 млн.м3) – трети по-големина, „Студен кладенец” (489 млн.м3) и „Ивайловград”.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени