|
Общият брои на защитените територии в Родопите е един от най-големите в България.
Резервати:
- Биосферен резерват „Мантарица” е разположен между град Ракитово и връх Голяма Сюткя. Надморската височина на резерватната територия е между 1200-1900 м. Обявен е с цел опазване на естествени смесени гори от смърч, ела и бук. Резервата е постоянно местообитание на глухаря. В западната част на резервата Мантарица се извисява връх Пашино бърдо, на който се намират останките на древна тракийска крепост. Стената й е широка над метър и е със запазена височина 150 см. Крепостта обгражда интересна скала висока над 5 метра, върху която се намират 4 площадки, предназначението на които е неизвестно.
- Биосферен резерват „Дупката” е разположен по поречието на Девинска река. Обхваща територия с надморска височина от 600 до 1300 м. Дупката представлява дълбоко дефиле, прорязано от едноименната река. Горите тук са смесени като преобладават бял бор и смърч.
Той е типичен горски резерват 83% от площта му е заета от иглолистни гори. По-голямата част от тях са 200 годишни чисти гори от бял бор. . Най-голямото богатство на резерват Дупката е дивеча като тук е една от най-големите популации на дивата коза. Популациите на благороден елен, сърни, диви прасета и мечки са в отлично състояние, а напоследък се наблюдава рязко увеличение на броя на вълците.
- Биосферен резерват “Купена” - местоположение: гр. Пещера, община: Пещера, област: Пазарджик, площ: 1761.10 хектара. Цели на обявяване: запазен природен ландшафт. Това е най-богатият на дървесни видове резерват в Родопите. Животинският свят на Купена е представен от всички видове срещащи се в нашите планини.
- Резерват „Беглика” създаден за опазване вековните смърчови гори и множеството ендемити и реликтни растения. Площта на резервата е 1463,1 ха. Разположен е непосредствено на северозапад от плоския вододел, известен под името Беглика, на 14 км югозападно от Батак и на 5 км югоизточно от връх Голяма Сютка (2186 м. надм. в.) – втория по височина връх в Родопите. Надморската височина е между 1600 и 1900 м. Резервата е покрит от иглолистни гори, като преобладава смърча (Picea abies). Резервата се явява едно от най – южно разположените съобщества на смърча в целия му ареал.
- Резерват „Изгорялото гюне” се намира в Баташка планина и опазва единственото находище на дървовидна хвойна в Родопите.
- Резерват „Казаните” е разположен в поречието на река Мугленска и опазва вековни гори и интересни карстови форми.
- Резерват „Вълчи дол” обхваща 774,7 ха (758,7 ха горски и 16 ха поземлен фонд) в землището на с. Студен кладенец, Кърджалийско. Намира се на десния бряг на язовир „Студен кладенец”. Територията на резервата е обхваната главно от горски формации от обикновен горун, благун и липи, а също и от келяв габър, мъждрян, маклен (Аcer monspeessulanum) и др. Общият бори на установените висши растения възлиза на 413 вида, от които 6 балкански и 1 български ендемит, разпределени в 13 хабитата.
На територията на резервата са установени около 205 вида птици, от които 117 от видовете са европейско природозащитно значение. За черния щъркел, египетския лешояд, бухала, синия скален дрозд, големия маслинов присмехулник и белочелата сврачка това е едно от петте най-важни места в страната, където тези видове гнездят. Защитената територия се отличава с специфична и богата херпетофауна. Описани са 21 вида, от които осем вида змии, два вида опашати и пет вида безопашати земноводни. Тези места дават убежище на най-голямата колония на шипоопашата и шипобедрената костенурки у нас. Бозайниците са представени от дългопръстия нощник, вълка, златката, сърната, дивата свиня и др.
Резерват „Червената стена” е най-големият родопски резерват с площ 3029 ха, разположен е по долината на река Чепеларска и склоновете на рида Добростан. Червената стена е един от четирите биосферни резервата в Родопите под егидата на UNESCO, обявени за уникално световно наследство. Най-красивата част от Червената стена е долината на река Сушица. Тя е най-трудно достъпната в Родопа, с изключително стръмни и скалисти склонове, чиято денивилация достига 800 м. Реката която прорязва Червената стена по средата е пълноводна и е образувала много дивен и потаен каньон. Водите й са богати на пъстърва и са със запазена популация на видра.
Тук е истински рай за дневни и нощни грабливи птици като най-голям интерес представляват скалните орли. Районът е един от най-богатите на пещери в България. Истинска перла представлява пещерата Ахметьова дупка. Истинско предизвикателство за спелеолозите представляват пещерите Иванова вода и Дружба, които са пропастни с дълбочина съответно 131 м. и 211 м. Други интересни пещери са Ямата и Хралупата.
„Червената стена” е типичен ботанически резерват. На територията му са установени 645 вида висши растения, от тях 96 са ендемити. В най-ниските части (около 400 м н.в.) преобладават нискостеблени гори и храсталаци от космат дъб, келяв габър, мъждрян, полски клен, които преминават в смесени широколистни гори от зимен дъб, обикновен бук, трепетлика, воден габър и др. Високите части са заети от иглолистни гори от черен бор и борисова ела (балкански ендемит), примесени с бял бор, трепетлика, явор, шестил, бреза, дива череша и др. Най-голямото богатство на резервата обаче е тревната растителност, включваща много редки видове, като родопското лале, персийска морина, пълзяща гудиера, родопски силивряк, маслиновидно вълче лико, кръглолистна каменоломка, обикновен тис и др. Много богат и разнообразен е животинския свят – гръцка дългокрака жаба, шипобедрена костенурка, тънък стрелец, испанско врабче, коприварче, таралежи, лисици и др.
Резерват Кастраклий (с. Борино, Смолянско) – опазва се естествена вековна гора от черен бор. Резерватът е разположен северозападно от с.Тешел по поречието на Малка река и Кобилино бранище в землището на село Борино на надморска височина 1000 - 1200 м. Обявен е през 1968 година. Обхваща територията от 124 хектара. В него се съхраняват едни от най-запазените и неповлияни от човешката дейност гори от черен бор (терциерен реликт). Значителна част от тях са на възраст над 200 год. Отделни индивиди от черен бор достигат до 50 см. в диаметър и височина над 30 м. За резервата са характерени силно пресечен релеф и множество потоци. Флористичното разнообразие на защитената територия се допълва от наличието на 337 вида висши растения, сред които много редки, ендемични и реликтни видове. Това е дало основание на някои автори да го определят като рефугиум на терциерни и периглациални реликти. В резервата се срещат и разнообразни животни – мечки, благородни елени, сърни, диви свине, лисици и по-рядко диви котки, златки, белки и редица видове птици – глухар, лещарка, единични индивиди орли и соколи, ястреби и много пойни птици.
Резерват "Сосковчето" опазва естествена вековна смърчова гора и обхваща територия от 173 ха в землището на гр. Смолян. Създаден е през 1968 година с цел да се опазят естествена вековна смърчова гора, забележителен природен пейзаж, скални образувания, водопади и местообитания на редки растения най-известно от които е родопският крем. Срещат се мечка, сърна и благороден елен. Единични дървета са на възраст над 250-300 години. Надморската височина е от 1400 до 1700 метра. Преобладаващите площи са с много стръмен наклон. “Сосковчето “ е достъпен от към северната си, горна граница до където достига черен път, отклоняващ се от асфалтовия път между м. Айше колак и връх Перелик. В резервата е изградена еко пътека "Каньонът на водопадите".
Резерват "Казаните" (с. Мугла, Смолянско) – опазва се самобитна дива природа. Резерват е разположен в землището на с. Мугла, по левия бряг на р.Мугленска на 20 км от Девин и обхваща 161 хектара. Разположен е върху изключително стръмни терени с наклон от 36 до 45 градуса и надморска височина 950 – 1500 м. Създаден е през 1968 година с цел да се съхранят причудливи форми на природата и смесени гори от ела, черен бор, бук, смърч на възраст 80 – 100 години и характерните за тях флора и фауна. Името на резервата е свързано с местности в него – “Горни Казани” и “Долни Казани”, представляващи отвесни урвести скали към леглото на реката с продълбани като казани вирове. Районът на резервата се характеризира с типично планински разчленен релеф, с големи възвишения, тесни планински клисури и стръмни склонове.
Поддържани резервати
Поддържан резерват „Борака” (11,1 ха) е една от най-малките защитени територии от този тип и се намира в подножието на Източнородопското възвишение Мечковец, в землището на с.Сърница, Хасковско. Растителната покривка на защитената територия е част от ксеротермния дъбов пояс. В състава й доминират съобществата на черния бор, които са остатъци от широко разпространените в миналото черно борови гори, за запазването на които е обявена защитената територия.
Поддържан резерват „Женда” (Казълчерпа) е разположен в басейна на река Боровица, ляв приток на Арда, на един километър от с.Женда, Кърджалийско. Обхваща смесени гори от черен бор, обикновен горун, космат дъб, келяв габър и други, представящи една съвсем малка част от някогашните обширни горски масиви, които са заграждали от север поречието на река Арда. Обхваща 176 ха, а буферната му зона е с площ 77 ха.
Поддържан резерват „Чамлъка” /5,4 ха/ заема малка територия по източните склонове на Жълти рид. Разположен е в района на село Воденичарско, югозападно от Кърджали. Създаден е с цел съхраняване на естествената черноборова гора – реликтен остатък от старата растителност, която в момента е обиколена от широколистни горски формации. Обявена е буферна зона с площ 6,2 ха.
Поддържан резерват „Борово” (36 ха) е разположен в землището на с.Равен, Кърджалийска област. Намира се на Стръмни рид, на 10 км североизточно от Момчилград. Създаден с цел опазване на естествената черноборова гора. Други естествени насаждения, характерни за резервата са космат дъб, благун и келяв габър. Оформен е храстов подлес от червена хвойна, обикновен дрян, смрадлика, леска и др. Отделни дървета в резервата са на възраст 150-200 години.
Поддържан резерват "Момчиловски дол" (с. Момчиловци) – опазва се естествена вековна черборова гора. Намира се в землището на с. Момчиловци. Създаден е през 1968 г. с цел запазване на естествена вековна черборова гора за комплексно проучване на горската растителност и съобщества. Площта му е 31.1 ха. Средната му надморска височина е 1200 метра, източно и югоизточно изложение, много стръмен терен – от 30 до 36 градуса.
Поддържан резерват "Амзово" (до гр.Смолян) – опазва се естествено находище на блатна ликоподиела. Резерват е създаден през 1968 година с цел опазване на находището на редкия и защитен вид блатен плаун (Lycopodiella inundata или Licopodiun inundatum). Представлява блато в местността Амзово, в района на Смолянските езера и е с обща площ 0,3 ха.
Поддържан резерват "Шабаница" (с. Триград) – опазва се вековна буково-смърчова гора. Резерватът “Шабаница" (Старата гора) е обявен през 1956 г. и е разположен на стръмни терени по горното течение на Чаирска река, на около 40 км югоизточно от с. Триград, съвсем близо до границата с Гърция, на надморска височина от 1700 до 1800 м. Защитената територия обхваща 23 ха и включва вековна буково-смърчова гора на възраст над 200 г. Отделни смърчови дървета надхвърлят възраст от 350 г. и височина от 35 м. Обитава се от благородния елен и глухаря. Единственият път, по който се стига до него, започва от разклона под с. Триград за ЗМ “Чаира“. Дълъг около 15 км, той е труднопроходим.
Защитени местности
„Патронка” – намира се на южния бряг на р.Арда, източно от гр.Маджарово. Площта й е 180 ха и е част от орнитологично важно място „Маджарово”.
„Юмрук скала” е с площ 346 ха, разположена в землището на с.Калоянци, община Кърджали. Обособена е с цел да бъдат опазени популациите на защитени и застрашени от изчезване видове растения и животни, като черен щъркел, египетски лешояд, белоглав лешояд, голям ястреб, белоопашат мишелов, вечерна ветрушка, сокол скитник, тракийски кеклик, бухал, синявица и много други, както и за опазването на типични за Източните Родопи скални и горски хабитати.
„Рибино” (66,3 ха) разположена в землището на селата Рибино и Самовила, община Крумовград. Обявена с цел опазване популациите на защитени и застрашени от изчезване видове растения и животни, като голям подковонос, средиземноморски подковонос, подковонос на Мехели, трицветен нощник, дългокрил прилеп и др., както и за опазване на карстовия ландшафт, включващ скални масиви, извори и пещери.
Защитените местности „Панторнка” (180 ха) и „Момина скала” (18,4 ха), заедно с природна забележителност „Кованкая” (78,9 ха) се разглеждат като част от орнитологично важно място „Маджарово”, което от своя страна е част от Корине сайт „Долината на река Арда”. Мястото е разположено от двете страни на река Арда, между населените места Бориславовци и Маджарово. Тази територия е със световно значение като представителен биом за Средиземноморската зона. Тук се срещат шест биомно ограничени вида за тази зона – испанското каменарче, големият маслинов присмехулник, червеногушото коприварче, малкото черноглаво коприварче, скалната зидарка и червеноглавата овесарка. Това е едно от петте най-важни места в страната за гнезденето на черния щъркел и чухала. Тук се намира единствената в България колония на белоглави лешояди.
Защитена местност „Орешари” (55 ха) разположена в землището на село Орешари, община Крумовград. Обявена с цел да бъдат опазени местообитанията и популациите на защитени видове растения (обикновен тис, венерин косъм, родопска горска майка, румелийски трахелиум и др.) и животни (черен щъркел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, дългоух нощник и др.), а също и за съхраняване на уникалния източнородопски ландшафт, включващ скални венци, арки, пещери и тракийски скални ниши.
Защитена местност „Меандри на Бяла река” (1531,9 ха) е и Корине сайт. Разположена е в землищата на селата Меден бук и Железари, община Ивайловград. Мястото обхваща водосбора на Бяла река и най-югоизточната част на Източните Родопи, в непосредствена близост до гръцката граница. Растителната покривка се определя от смесени насаждения от мизийски бук и обикновен горун. Разпространени са и насаждения с участието на обикновен горун, вергилиев дъб, благен и космат дъб, на места примесени с келяв габър. Добре застъпени са ксеротермните храсталачни съобщества от средиземноморски тип, с преобладаващо участие на грипата, червената хвойна, драката, мъждряна и др. Установени са находища на някои редки видове растения, като балкански ранилист, странджанско сапунче, ериолибус и т.н.
Изключително разнообразен е животинския свят. Описани са 10 вида риби, срещат се 16 вида влечуги (каспийска блатна костенурка, жълтокоремникът, змиеокият гущер, змията червейница, турската боа, смокът мишкар и др.). От бозайниците се срещат вълк, златка, видра и др. Установени са 157 вида птици, 93 от тях имат европейско природозащитно значение. Територията е със световно значение като представителен биом за Средиземноморската зона. Тук се срещат шест биомно ограничени вида за тази зона – испанското каменарче, големият маслинов присмехулник, червеногушото коприварче, малкото черноглаво коприварче, скалната зидарка и червеноглавата овесарка. Защитената местност е постоянно място за почивка и хранене на черни лешояди и едно от най-важните за страната места за гнездене на орела змияр, късопръстият ястреб, малкия орел, чухала, големия маслинов присмехулник и белочелата сврачка.
Защитена местност „Големия сипей” (653,9 ха) е разположена в района на селата Рабово и Бял кладенец, община Стамболово. Създадена е с цел опазване популациите на защитени и застрашени от изчезване видове растения и животни, като белоглавия и египетски лешояд, черния щъркел, сивата чапла, белоопашатия мишелов, синия скален дрозд, скалната зидарка, шипоопашатата и шипобедрена костенурка и др., както и забележителен природен ландшафт по долината на река Арда.
Защитена местност „Черната скала” (893,7 ха) се намира в землищата на селата Тополово, Румелия, Горни главнак и Горно поле, община Маджарово. Създадена е с цел опазване популациите на защитени и застрашени от изчезване видове растения и животни, като скален и поречолистен лопен, тракийски магарешки бодил, черноморска ведрица, южно подрумниче, белоглавия и египетски лешояд, черния щъркел, сивата чапла, белоопашатия мишелов, синия скален дрозд, скалната зидарка, шипоопашатата и шипобедрена костенурка, жълтокоремник и др.
Защитена местност „Дупката” (6,5 ха) попада в землището на Ивайловград. Създадена е да опази находища на редки и защитени диворастящи орхидеи и пещерата „Дупката”.
Защитена местност „Ликана” (3 ха) обхваща характерни ландшафти в землището на с.Свирачи, община Ивайловград. Създадена за опазване на естественото находище на орхидеята дремников главопрашник.
Защитена местност „Гюргена” (72,4 ха) разположена в землището на с.Габерово, община Маджарово. Обособена е с цел опазване на местообитанията и популациите на редки и застрашени растителни и животински видове.
Защитена местност „Хамбар дере” (101,1 ха) разположена в землищата на селата Казак и Бял кладенец, община Ивайловград. Обхваща ивица от 150 м от двата бряга на Хамбар дере. Създадена е с цел да бъде опазен комплекс от естествени крайречни горски формации и ксерофитни дъбови гори, местообитания и популации на редки и застрашени видове риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.
Защитена местност „Средна Арда” (420 ха) е разположена в землищата на селата Звезделина и Висока поляна, община Кърджали. Обявена е с цел опазване на местообитанията и популациите на защитени видове растения и животни, включително белоглавия и египетски лешояд, белоопашатия мишелов, скалната зидарка, черния щъркел, прилепните колонии и източнородопския ландшафт.
Защитена местност „Света Неделя” (25,6 ха) е създадена с цел опазването на вековна дъбова гора в землището на град Златоград.
За опазването на вековни смесени гори от бук, ела и обикновен явор, както и на находищата на застрашени от изчезване растителни и животински видове (родопски крем, пълзяща хвойна, обикновен тис, джел, планински явор, мечки, златки и др.) е обявена защитена местност „Гюмюрджийски снежник” (1926,4 ха). Разположена е в района на селата Горно Къпиново, Долно Къпиново, Чакаларово, Кремен и Шумнатица, община Кирково.
С цел запазване на забележителния ландшафт, местообитанията на редки и уязвими растителни и животински видове са обявени: защитена местност „Айда” (3,5 ха) в землището на с.Спахиелово, община Минерални бани и защитена местност „Дяволски мост” (2 ха) в землището на с.Дядовци, община Ардино.
Защитена местност „Злато поле” е разположена в землищата на селата Брод и Златополе (община Димитровград), с. Нова Надежда (община Хасково), с. Райново, (община Димитровград) с площ 84.80 хектара. Целите на обявяване са опазване на влажна зона край р.Марица, местообитание на множество застрашени от изчезване и защитени видове растения и животни като бяла водна лилия, нощувка на малък корморан, голям воден бик, ням и поен лебеди и др. водоплаващи птици, блатна костенурка и др.
Защитена местност „Момина скала” е разположена в землищата на с. Бряговец, община Крумовград и гр. Маджарово и има площ от 782 ха. Целите на обявяване са опазване на популациите и местообитанията на защитени и застрашени от изчезване видове растения и животни, в т. ч. пеперудовиден салеп, източен чинар, южно чапличе, морковидна стефанофия, нежен лопен; опазване на уникални скални ландшафти.
Защитена местност „Белаците” - гр. Якоруда, област Благоевград
Защитена местност “Врача” (с. Широка лъка) – забележителен ландшафт, историческа местност с останки от крепост от времето на Второто българско царство.
Защитена местност “Връх Средногорец” (с. Полковник Серафимово) – характерен ландшафт. Историческа местност, наричат го още “Родопската шипка”. На него се е състояла съдбоносната битка за България и Родопите на 21-ви пехотен Средногорски полк през 1912 г. под командването на полковник Владимир Серафимов.
Защитена местност “Дълбок дол” (с. Стойките) – вековна елово-смърчово-букова гора.
Защитена местност “Калето” (с. Могилица) – забележителен ландшафт и древна крепост, ползвана от траки и славяни.
Защитена местност “Крепостта Градището” (с. Широка лъка) – забележителен ландшафт и останки от крепост от времето на деспот Слав.
Защитена местност “Куцинско блато” (с. Проглед) – естествено находище на родопски крем.
Защитена местност “Ливадите” (с. Сивино) – естествено находище на родопски крем (Lilium rhodopaeum Delip.). Мястото е тъй нареченото класическо находище, тъй като тук за пръв път е било намерено, а и след това описано това ендемично за нашата флора растение.
Защитена местност “Лятна гора” (с. Широка лъка) – вековна смърчово-елова гора.
Защитена местност “Момина вода – Ахматица” (с. Момчиловци) – характерен ландшафт и естествени смърчови гори.
Защитена местност “Падала” (с. Могилица) – гора, местност с характерен пейзаж, обект на туризъм
Защитена местност “Поречието на р. Девинска” (до гр. Девин) – защитени и редки растителни и животински видове и забележителни скални форми и образувания.
Местността се намира западно от Девин на около 1 км западно от мястото, на което реката влиза в града. До нея води асфалтов път, който достига до басейновия комплекс с минерална вода в м. Струилица, оттам продължава като макадамова настилка, която след около 800 м преминава в пътека, следваща поречието на реката до м. Лъката. Районът представлява живописно ждрело с характерен ландшафт и интересни скални форми и образувания. Реката се разлива в множество меандри и красиви вирове с дълбочина от 2 – 3 метра. В границите на защитената местност има водопад с височина от около 30 – 40 метра. Районът се отличава с изключително растително многообразие. В него всяка година се провеждат практически занимания с ученици и студенти. Има находища на редица защитени, ендемични и реликтни видове, като родопски силивряк, снежно кокиче, костова тлъстига, румелийска жълтуга и др. В местността има естествени местообитания на дивата коза и видрата. В нея са намирани следи от мечка, благороден елен, диво прасе. Среща се лещарка, а по високите скали гнезди скален орел.
Защитена местност “Рожен – Клабуч” (с. Соколовци) – характерен ландшафт, планински поляни с едноименния връх.
Защитена местност “Света Неделя” (до гр. Златоград) – вековни дъбови гори.
Защитена местност “Средните ливади” (с. Орехово) – обявена за запазването на вековни борови гори и живописен ландшафт (пейзаж).
Защитена местност “Триградското ждрело” (с.Триград) – красив природен комплекс. Пролом по течението на река Триградска на 1,5 км от с. Триград. Величествен и много красив кът от родната природа. Високите стени на ждрелото се издигат на 350 м височина. Буйната река се блъска в грамадните каменни блокове, образува бистри дълбоки вирове, изчезва при пещерата “Дяволското гърло”, за да се появи след 500 м като буен карстов извор. Триградското ждрело има дължина около 7 км, но същинската и най-интересна част е дълга едва 2 км. В продължение на милиони години търпеливо водите на малката родопска река Триградска са разтваряли, разрушавали и отнасяли мраморните скали. В началото на ждрелото, над старото легло на реката, която сега тече дълбоко под земната повърхност в пропастната пещера “Дяволското гърло”, се издигат отвесни мраморни стени. В тях зеят отворите на етажно разположени пещери с различна дължина. Докато в началото на ждрелото двете стени на бреговете са отдалечени една от друга до 300 м, то малко на север те се доближават до 100 м. В най-тясната част на ждрелото река Триградска отново се появява на повърхността и водите й се разливат в бистри вирове и се спускат в пенливи бързеи и малки водопади. На източната страна на скалния венец на ждрелото, се намира пещерата "Харамийска". През неолита пещерата е била обитавана от древните жители по тези места, като останки от пещерните им жилища могат да се видят в началото на пещерата. Тя все още не е благоустроена, но за смелчаците местният пещерен клуб организира разглеждане на пещерата - едно изключително преживяване. Влизането става само с водачи и алпинистка екипировка, тъй като входът се намира на 20 м над пътечката водеща до пещерата, а се излиза чрез спускане на туристите от височина 42 м, "на рапел" (с въже) в огромната пещерна зала.
Защитена местност “Турлата” (с. Широка лъка) – обявена с цел опазване на забележителен ландшафт.
Защитена местност “Чаирите” (с. Триград) – вековна гора и красив пейзаж. Разположена е в землището на с. Триград, на надморска височина от 1700 до 1800 м. Обявена е с цел опазване на вековни гори и красиви пейзажи. Включва и разположените сред вековни гори свлачищни езера в долината на р.Чаирдере, в горното течение на р.Въча. Една от забележителностите на Чаирите е “пияната гора”. Това са бавно движещи се почвени пластове и разположени под тях различни по форма и по големина скални късове, създаващи условия за накланянето на 70 – 80 годишни иглолистни дървета в различни посоки.
Защитена местност “Чернока” (с. Солища) – вековна гора от черен бор и скални образувания.
Защитена местност “Арамлиец” (част) – местонахождение Панагюрище
Защитена местност “Арап чал” – местонахождение Велинград, местообитания на глухар и лещарка.
Защитена местност “Баташки снежник” – местонахождение Батак, площ 220,8 ха, цел на опазване горски съобщества край горната граница на гората.
Защитена местност “Бильов рът” – местонахождение Лесичево, площ 99,6 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Бич” – местонахождение Панагюрище, площ 1,8 ха, цел на опазване- естествена гора.
Защитена местност “Бялата скала” – местонахождение Велинград, площ 86,6 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Валявиците” – местонахождение Велинград, площ 73 ха, цел на опазване естествени съобщества от ела и смърч. Вековни смърчови дървета. Защитена местност “Венеца” – местонахождение Панагюрище, площ 100,5 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Винище” – местонахождение Брацигово, площ 145,7 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Друма” – местонахождение Батак, площ 8 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Душков пчелин” – местонахождение Панагюрище, площ 7,4 ха, цел на опазване гора, средновековна крепост.
Защитена местност “Дъбравата” – местонахождение Лесичево, площ 12 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Йорданови поляни” – местонахождение Лесичево, площ 66,3 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Кавал тепе” – местонахождение Батак, площ 83 ха, цел на опазване - смърчови гори.
Защитена местност “Калпазанов гроб” – местонахождение Велинград, площ 16,2 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Кара Бурун – Балабанлии” – местонахождение Батак, площ 108 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Кемера” – местонахождение Батак, площ 100,2 ха, цел на опазване - живописен ландшафт, древен римски мост, буферна зона на р. “Дупката”.
Защитена местност “Клептуза” – местонахождение Велинград, площ 412 ха, цел на опазване - гора /ползвана за отдих/. Живописен пейзаж.
Защитена местност “Конско дере” – местонахождение Панагюрище, площ 8,8 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Корията I” – местонахождение Батак, площ 8 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Корията IІ” – местонахождение Брацигово, площ 27,4 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Кървав чучур” – местонахождение Батак, площ 3 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Лонгурлии” – местонахождение Батак, площ 4,1 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Манзул” – местонахождение Панагюрище, площ 36,6 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Милеви скали” – местонахождение Велинград, площ 115,1 ха, цел на опазване - обзорен връх. Живописни скали. Букови гори.
Защитена местност “Мирчовица” – местонахождение Батак, площ 10 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Несторови поляни” – местонахождение Батак, площ 5 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Новаковец и Бенковска поляна” – местонахождение Лесичево, площ 30,6 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Оборище” – местонахождение Панагюрище, площ 223,4 ха, цел на опазване – букова гора.
Защитена местност “Патьова кория” – местонахождение Панагюрище, площ 81,2 ха, цел на опазване - вековна дъбова гора.
Защитена местност “Петрово бърдо” – местонахождение Батак, площ 93,5 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Порт Артур” – местонахождение Велинград, площ 15,3 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Пясъка” – местонахождение Батак, площ 4,6 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местнт “Ровно” – местонахождение Батак, площ 47,7 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Рогачица” – местонахождение Велинград, площ 126,9 ха, цел на опазване - стара елово – смърчова гора.
Защитена местност “Самодивска поляна” – местонахождение Батак, площ 98,8 ха, цел на опазване- смърчово – бялборова гора. Характерен родопски ландшафт.
Защитена местност “Сачан дере” – местонахождение Батак, площ 13,1 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Сивата грамада” – местонахождение Панагюрище, площ 16,5 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Слънчева поляна” – местонахождение Батак, площ 69,3 ха, цел на опазване смърчово – борови гори.
Защитена местност “Студена чучучрка” – местонахождение Батак, площ 69,8 ха, цел на опазване - смърчови съобщества. Красиви изгледи.
Защитена местност “Суха лъка I” – местонахождение Велинград, площ 5,8 ха, цел на опазване - седем вековни смърчови дървета с диаметър над 1 м и височина над 35 м.
Защитена местност “Суха лъка IІ” – местонахождение Велинград, площ 3,2 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Суватя” – местонахождение Батак, площ 5 ха
Защитена местност “Тодин гроб” – местонахождение Батак, площ 5 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Тошков чарк” – местонахождение Батак, площ 154 ха, цел на опазване - смърчови и бял борови гори край брега на яз. Голям Беглик.
Защитена местност “Търнавица” – местонахождение Батак, площ 10 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Филебилийска поляна” – местонахождение Велинград, площ 1,2 ха, цел на опазване - находище на Планински божур ( Trolius europeus)
Защитена местност “Фотинска река” – местонахождение Батак, площ 313 ха, цел на опазване - смърчова гора.
Защитена местност “Хаджийски чарк” – местонахождение Батак, площ 11,8 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Хайдушка скала” – местонахождение Батак, площ 3 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Хайдушки кладенец I” – местонахождение Панагюрище, площ 65,4 ха, цел на опазване - естествена букова гора – 80 г.
Защитена местност “Хайдушки кладенец IІ” – местонахождение Велинград, площ 10,2 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Хамбарите” – местонахождение Батак, площ 5 ха, цел на опазване - естествена гора.
Защитена местност “Цигов чарк” – местонахождение Ракитово, площ 3 ха, цел на опазване - ливади и гори.
Защитена местност “Чатъма” – местонахождение Батак, площ 27,3 ха, цел на опазване - смърчови и бял борови гори. Красив ландшафт.
Защитена местност “Чибуците” – местонахождение Велинград, площ 4,8 ха, цел на опазване - единствено находище в страната на върболистен тъжник (Spirea salicifolia).
Защитена местност “Широка поляна” – местонахождение Батак, площ 98,8 ха, цел на опазване - смърчови съобщества. Характерен родопски ландшафт.
Природни забележителности
Пещерата „Дяволското гърло” - водите на река Триградска се всичат в наклонените на север мрамори и чрез поредица от водопади попадат в най-голямата зала на пещерата - Бучащата зала. Дължината на залата е 110 м, ширината й е до 40 м, а височината й достига до 36 м. Оттук водите на реката оформят галерия, широка до 5 м. и с променяща се височина. На 380 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон - галерия, изпълнена с течаща вода. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60 метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността. Част от пещерата “Дяволското гърло” е благоустроена и е отворена за посещение през цялата година.
Ягодинската пещера е третата по дължина пещера в България (8307 м) и една от най-красивите родопски пещери. Разположена е западно от село Ягодина, на десния долен склон на Буйновска река (приток на река Въча).
„Снежанка” е най-красивата пещера в България, с дължина едва 145 м, но изключително богата на пещерни образувания. Образувана е преди около 3,5 милиона години от Новомахленска река.
Кърджалийските пирамиди са разположени по доловете на източнородопските ридове Каяджик и Чуката – на изток и североизток от град Кърджали. Най-живописна е групата, известна като Вкаменената сватба, при село Зимзелен. Пирамидите са изваяни във вулкански туфи (вулканско-седиментни скали), образувани преди 50 милиона години. Скалите от чисти туфи са меки и лесно се рушат, докато частите им с примеси на метални окиси са по-твърди и устойчиви. Различното им оцветяване се дължи на различните метални окиси.
“Снежно кокиче” е разположена в близост до с. Гарваново, община Хасково, с площ 10,4 ха. Обявена е с цел опазване на находище на снежно кокиче.
Находище на летен дъб – Местността ПАЛАМУД - намира до с. Узунджово, община Хасково, с площ 29,5 ха. Обявена е с цел опазване на находище на летен дъб.
“Боаза” - разположена в землището на с. Гарваново, община Хасково с площ 30 ха. Целта на обявяване съхраняване водопада на р.Банска.
“Вкаменелата гора” - местоположение с. Равен, община Момчилград, площ 7,5 ха. Цел на обявяване - скални образувания.
“Буреще” - местоположение с. Падало, община Крумовград с площ 0,2 ха. Цел на обявяване - водопад на р.Дуран дере.
“Водопада”- местоположение с. Джанка, община Крумовград, площ 20 ха. Цел на обявяване - опазване на водопад.
“Джелово” - местоположение с. Перуника, община Крумовград, площ 4,9 ха. Цел на обявяване - находище на турска леска.
“Душан” - местоположение с. Красино, община Крумовград с площ 10 ха. Цел на обявяване - водопад на р.Душан дере.
“Мандрата”- местоположение с. Чал, община Крумовград с площ 20 ха. Цел на обявяване - водопад на р.Ташбунар дере
Находище на градински чай – местността ДАЙМА - местоположение гр. Крумовград, площ 15 ха. Цел на обявяване - опазване на находище на градински чай.
Находище на градински чай – река КЕСЕ ДЕРЕ - местоположение с. Долна кула, община Крумовград, площ 5 ха. Цел на обявяване - опазване на находище на градински чай.
Пещери в местността Моста - 6 бр. - местоположение с. Орешари, община Крумовград, площ 60 ха. Цели на обявяване - опазване на пещери - 6 бр.
Честна - Водопад - Чесненско Усое - местоположение гр. Якоруда, площ 10 ха. Цели на обявяване - опазване на водопад.
“Кован кая” - намира се в землището на с.Горно Поле, общ. Маджарово, с площ 78,90 ха и е част от орнитологично важно място „Маджарово”. Обявена с цел опазване на редки и застрашени видове птици. Тук се срещат голям брой скалолюбиви (петрофилни) видове, с ограничено разпространение в България.
“Калето и Каменната къща” са природни забележителности обявени за опазване на обекти с историческо значение.
“Бориковската пещера” (с. Могилица) – пещера
“Буйновско ждрело” (с. Буйново) – ждрело, разположено от двете страни на Буйновска река, приток на р. Въча. Скоро след разклона при с. Тешел скалите се стесняват над реката, формирайки величествено ждрело, като на места мраморните му стени се издигат на височина до 350 м. Буйните планински води са прорязали варовитите скали, създавайки неповторим с красотата си кът в Родопите. Дължината на ждрелото е около 7 км. Най-красиво и интересно е в северния край, където разстоянието между скалните венци е едва няколко метра.
“Градище” (с. Славейно) – скални образувания
“Гюмбертията” (с. Белица) – водопад. Намира се на р. Белишка в землището на с. Белица, на надморска височина 1200 м. Височината на пада е 5 м.
“Дуплево” (с. Орехово) – водопад. Намира се в землището на с. Орехово на 950 м.н.в. Височината на пада е 20 м.
“Дяволския мост и водопада” (с. Борино) – скални образувания и водопад в местността “Хайдушки дол” в землището на с. Борино. Интересно и красиво скално образувание. Това е скален мост, дълъг 8-10м, с дебелина 2-3 м и височина 30м. Скалите, на които се опира са отвесни. Предание, че само дявол може да мине по него дава името му. Наблизо е и водопадът.
“Костен камък” (с. Орехово) – водопад, намира се в землището на с. Орехово на 1200 м.н.в. Височината на пада е 30 м.
“Момата” (с. Широка лъка) – на 2 км северозападно от с. Широка лъка, в дясно от шосето за гр. Девин, самотно се издига причудлива скала, която местното население нарича Момата. И наистина, гледана отдалеч, тя наподобява стройна женска фигура с хурка в ръка. За тази скала хората от Широка лъка са създали легенда за красавицата Каня, която се превърнала в камък, за да не предаде вяра и чест на похитителите. Всъщност образуването на „Момата” е свързано с ерозията и с действието на външните земни сили. Поради вертикалната и хоризонталната цепителност на риолита, водите постепенно разрушили околните скали и останала да стърчи само „Момата”, висока около 6 м.
“Настанска могила” (с. Настан) – скално образувание в землището на с.Настан. Представлява скален гребен, чийто край наподобява хобот на слон. Намира се на надморска височина 750 м.
“Невястата” (до гр. Смолян) – скално образувание
“Сарийска чука – Главата” (с. Широка лъка) – интересното скално образувание се намира в близост до с.Широка лъка, по горския път за с.Кукувица, на 100 м от шосето. Погледнат от източната му страна, скалният блок има формата на човешка глава в профил. Камъкът има височина 7 метра и ширина 5 метра.
“Свети Дух” (с. Манастир) – водопад
“Скакалото” (с. Орехово) – водопад, намиращ се в землището на с. Орехово. Височината на пада е 30 м.
“Смолянски водопад” (гр. Девин) – водопад, намиращ се на р. Крива река край Смолян на надморска височина 1000 м. Височината на пада е 20 м. Водопадът е част от изградена еко-пътека, започващa от резерват “Сосковчето”.
“Смолянските езера” (гр. Смолян) – те са единствените по-големи естествени езера в Родопите. Живописната езерна група се състои от 3 постоянни и 17 временни езера. Най-високо разположеното от трите е Мътното езеро, под него се намира най-голямото Смолянско езеро – Милушевски дол (Бистрото езеро), дълго е 178 м, а дълбочината му е 4 м. Последното от трите езера е Саладжа.
“Строилски дол” (до гр. Девин) – водопад, намира се на р. Стоилски дол, край Девин на надморска височина 1000м. Височината на пада е 3 метра.
“Улцата” (с. Могилица) – пещера в местността “Сините вирове”.
“Чудните мостове – Еркюприя” (с. Орехово) – естествени скални мостове по течението на река Еркюприйска в землището на с. Орехово. Трите скални моста се намират в непосредствена близост до старата туристическа хижа “Чудните мостове”. Големият мост е висок 40 м и широк 35 м, с 15 м дебел мраморен свод. На около 60 м от него се намира вторият по-малък мост с дължина 60 м, а още по-надолу на 1,5 км по течението на реката се намира третият мост – най-малкия.
Фотински водопад - местоположение Батак, площ 12,1 ха, цел на опазване – водопад.
Побит камък - местоположение Велинград, площ 0,2 ха, цел на опазване – скално образувание
Пашови скали - местоположение Велинград, площ 2,1 ха, цел на опазване – скално образувание
Жабата - местоположение Велинград, площ 0,2 ха, цел на опазване – скално образувание
Арабушка поляна – местоположение Панагюрище, площ 42 ха, скално образувание.
Още информация за резерватите в Родопите можете да намерите тук!
|
>> РЕГИОНИ >> Родопи