id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Странджа
Страница 1 от 3 << >> 
Обща информация

Странджа заема най-югоизточната част на България, но е и най-югоизточната планина на Балканският полуостров. Името й неведнъж е предизвиквало спорове сред научните среди. Повечето изследователи смятат, че то произлиза от старото наименование на тази област – Стражица (от старобългарското Страньц – гранична земя). Планината наистина е граничен в много отношения, включително и по природните си дадености – релеф, климат, води, почви, растителност – т.е. нейната територия е преходна зона между континентите Европа и Азия.
По-голямата и по-висока част на планината е разположена в Турция. Странджа има ясно изразена северозападно-югоизточна посока на простиране, като най-високият й връх Махиада (1031 м) е в турска територия.
У нас се намират само северните и североизточните й разклонения, които имат хълмисто-нископланински характер и са силно разчленени от сравнително гъста долинна мрежа.
Повечето от Странджанските реки – Резовска, Велека, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Факийска, Средецка и др., са всечени в терена до 120-160 м, като по-стръмните склонове на долините им достигат наклон 15-20 градуса. Речните долини очертават няколко основни била.
Основен орографски и до голяма степен хидрографски възел на цялата област е граничният връх Кервансарай (632 м), от който се отделят множество планински ридове. На югоизток от него продължава главното било на планината, като някои от ниските ридове достигат Босфора. В източна посока се простира рид (проломен от долината на р.Велека), разположен между долините на реките Резовска и Велека, където се издига най-високият връх на Странджа на българска територия – вр. Градище (709 м) (на югозапад от Малкотърновската котловина), и където се намира един от нашите най-известни биосферни резервати – “Лопушна” (Узунбоджак). Постепенно ридът губи височина към слабонарязания черноморски бряг в този участък.
Главното и най-добре изразено било на Странджа у нас е ридът Босна. Неговото начало на запад е връх Ехекчиите (492 м), който се издига югоизточно от с. Варовник и се устремява на изток, като служи за вододел на реките Велека (на юг) и Факийска, Ропотамо, Дяволска и Караагач (на север). Характерни върхове за този дял освен Ехекчиите са и върховете Босна (454 м) и Папия (502 м), вторият изглежда внушителен, гледан откъм морето. В югозападната част на този рид се намира историко-географската област Хасекията, погрешно смятана от някои за отделна съставна част на Странджа.
На север от рида Босна Странджа изменя облика си и там преобладават широкоразлати и с почти заравнени била ридове. В източна посока към черноморския бряг долината на Ропотамо, Дяволска река и Караагач допринасят за по-голямото разчленение на релефа.

изглед_01
изглед_02
изглед_03
Геоложки строеж и петрографски състав

В геоложко отношение Странджа принадлежи към Средногорието – това е преходна област между младите алпийски образувания на север (Стара планина) и стария Тракийски масив на юг (Родопите). Тя се схваща като част от сложно устроения странджански антиклинорий, който се състои от по-малки гънкови структурни единици, процепени от разседи, и вместени в ядрата им плутонични маси. Денудационните процеси дълбоко са разкрили изграждащите ги скали. Смята се, че по западната граница на Странджанската област минава т. нар. Маришки шев.
Скалният състав на планината е много разнообразен – богата палитра от магмени (плутонични) скали (габро, диорити, монцонити, гранит и др.), които са процепени от по-млади вулканогенни материали (андезити, туфобрекчи и др.), изграждащи по-голямата част от бреговата ивица на планината. Широко разпространение имат и седиментните скали – пясъчници, аргилити, мергели, глинести варовици и т.н.
Странджа е стара сушева земя, подложена на бавно поетапно диференцирано издигане през неогена и кватернера и потъване в съседните депресионни области – формирали са се староплиоценски, младоплиоценски и вилафрански заравнени повърхнини, които заемат стъпаловидно разположение една спрямо друга, като понижават височината си на север към Бургаската низина. Те са покрити с изветрителни кори и добре развити почви. Върху тях са обработваемите земи и най-хубавите гори. Големите реки са образували доста значими долинни разширения, в които са се запазили остатъци и от кватернерни речни тераси.

Почви

Почвената покривка в Странджа е пъстра и контрастна. Тя се е формирала върху твърде разнообразна, силно изветряла скална основа, при климат със значително средиземноморско влияние. В Дервентските височини преобладават плитките излужени канелени почви, а в Странджа – канелените горски, канеленокафявите горски, жълноземно-подзолисти почви, рендзините и др.
В северната част на планината, както и по морското крайбрежие доминират планосолите (светлосиви горски, подзолисти канелени горски) заедно с лесивираните (сиви горски, канеловидни горски), ранкерите (плитки канелени и сиви горски), които са често в комплекси с лесивирани и литосоли. По рида Босна, наред с лесивираните, има плитки почви (ранкери, рендзини), канелени, червеноземи. На малки площи са разпространени кафяви планинско-горски почви.
Особен интерес представляват жълтоземно-подзолистите почви (жълтоземи), разпространени единствено в Странджа на около 27 хил. ха, по долините на реките Велека и Резовска. Масивите им са върху слабо наклонени заравнености и сенчести долове с малка надморска височина (от 200 до 400 м). Образувани са върху дълбоко изветрели почвообразуващи скали (главно глинести лиски, аргилити, мергели и шисти), запазили физическия си строеж. Жълтоземите са формирани под широколистни гори с колхидско-понтийски произход. Преобладаващи са горите от източен горун с благун, с характерен подлес от странджанска зеленика. Наличието им разкрива природните връзки на Странджа с Кавказките и Колхидските влажни територии, където има такава растителност и такива почви.

Климат

По отношение на климатичните си условия Странджа е една от най-интересните наши планини. В северната й част (района около Средецка река) се установяват белезите на преходно континентално климатично влияние. На юг в същинската част от планината е характерно средиземноморското влияние, а на изток към бреговата ивица – черноморското климатично влияние. Разчлененият релеф на тази ниска планина, широко отворена във всички посоки, създава условия за формирането и на специфичен микроклимат.
Близостта на Черно море се отразява съществено върху хода на климатичните елементи. Но циркулацията на преобладаващите тук югозападни средиземноморски циклони ограничава това влияние на не повече от 20-30 км в сушата. По отношение на един от основните елементи на климата – температурата на въздуха, Странджа, заедно със Санданско-Петричкото поле е един от най-топлите райони в страната. Никъде тук земните температури не спадат под 0 0С (обикновено са между 0,5 и 2,5 0С), но понякога, макар и рядко, се явяват резки застудявания. Средногодишните температури са високи – 11.1 до 12.8°С
От значение са относително високият брой ясни дни през периода юни-септември и малкото количество валежи (около 100 мм) за същия период.
Валежите в района са неравномерно разпределени, както по количество, така и по сезони. В северната част на планината (гр.Средец) няма ясно изразено доминиране на континенталното или средиземноморското климатично влияние по отношение на валежите. В югоизточната й част (станциите Резово, Кости, Граматиково, Малко Търново, Звездец) валежите имат ясно изразен есенно-зимен максимум, което недвусмислено говори за подчертано средиземноморско климатично влияние. Най-валежното място е районът на М. Търново (969 мм годишен валеж) и Граматиково (859 мм). За средиземноморското влияние може да се съди и от жълтоземните почви по р. Велека, и по растителната покривка, която в много отношения е уникална за страната.
Югоизточната част на Странджа (областта на Ахтопол и Резово) е най-слънчевото място в България (57 кал/кв.см), подобно на района на Свиленград. През сезона (април – октомври) Странджа има най-голям брой слънчеви дни в България.
С малки изключения през зимата (когато облачността е най-голяма, а валежите са значителни – главно от дъжд), поради мекия си климат Странджа е много подходяща за практикуване на всички форми на туризъм и отдих.

Хидроложки услови

Сравнително малката площ и неголямата надморска височина на планината не са благоприятни за развитието на големи реки. Въпреки това тук протичат едни от най-популярните български реки – Ропотамо, Велека, Дяволска, Резовска.
Велека е най-голямата странджанска река. Води началото си от билните части на върха Демикапу (748 м) и от редица карстови извори на турска територия. Басейнът на реката тук е горист и стръмен, а речната долина – тясна и дълбока, но след като приеме притоците Младежки и Айдере, след с.Звездец Велека изменя изведнъж облика си. Речната долина се разширява, наклонът рязко спада и реката започва да чертае красиви меандри. Към устието си при с.Синеморец тя се разширява още повече и, подпряна от пясъчната коса на морския бряг, тя е плавателна на повече от 8 км. Велека е най-дългата странджанска река – 147 км, водосборната й площ е 995 км2, а средногодишният й отток (при с.Граматиково) – 9,41 м3/с. Реката е изключително благоприятен фактор за развитието на отдиха и туризма в района. Голяма част от долината й е обрасла с лонгозни гори, а освен наличието във водите й на много риба, не липсват също водни костенурки, водни плъхове и много, и различни птици.
Резовска река има почти същите особености като р.Велека. води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия. Има много притоци и служи на голямо протежение за граница между България и Турция. В долното си течение е с широка и дълбока много красива долина. Влива се в Черно море в малък залив, южно от с.Резово. Дължината й е 112 км, а водосборната й площ – 738 км2 (на българска територия – 183 км2).
Ропотамо е една от известните реки у нас и може би най-популярната от черноморските. Тя извира от главното било на рида Босна недалеч от едноименния връх (454 м). Първоначално реката се нарича Церовска. До с. Ново Паничарево тече в дълбока гориста долина. Оттук поради малкия наклон образува меандри, обрасли с тръстика и с всякаква друга блатна растителност. След като проломява южната част на Медни рид, Ропотамо завършва чрез лимана си в Черно море недалеч от нос Св.Димитър. Общата дължина на реката е 48 км, водосборната й площ е 249 км2, а средногодишният отток (при с. Веселие) е 1,31 м3/с.
Други известни странджански реки са Факийска, Средец, Дяволска и Караагач. Трябва да се отбележи, че малко са българските планини, в които толкова голяма роля за развитието на отдиха и туризма имат реките, протичащи в тях.
Странджа се отличава със силно изразени средиземноморски черти в режима на оттока. Тук и водоносността на речните басейни относително нараства спрямо надморската им височина. Това е свързано с по-големия отточен ефект на характерните за континентално-средиземноморския климат максимални есенно–зимни валежи при ограничено изпарение поради ниските температури. Водността нараства от 130 мм в най-ниските до 500 мм в най-високите части на Странджа, където падат и най-големите валежи в цялата област – около и над 1000 мм (в района на М.Търново).
Характерно за тази част на планината е крайно неравномерното разпределение на речния отток в течение на годината. Тук основно има есенно-зимно пълноводие (декември-февруари) с 50-55 % от годишния отток, а заедно с пролетното вторично пълноводие (март-май) обемът нараства до 80-85 % (за 6 месеца).
По време на маловодието, което при повечето реки обхваща периода юни-ноември (също 6 месеца), се формират само 19-22 % от годишния отток. Маловодието е продължително, но е най-устойчиво (без изразени прииждания) през периода юли-октомври, като минимумът настъпва през август.
Характерен белег за странджанските реки е, че въпреки продължителното и дълбоко маловодие, с малки изключения те не пресъхват поради постоянното си изворно подхранване. Широко разпространените варовикови комплекси тук са благоприятни предпоставки за акумулиране на обилни подземни води. С тях са свързани големите извори Докузак (9- те извора) с дебит до 1000 л/с, изворите Големия и Махленския вриз с дебит по 20 л/с и др. Водоносни са и среднотриаските варовици, които са по-широко представени в по-западните крайгранични части, но акумулираните в тях карстови води са с по-малък дебит.
Термоминерални води са открити при с.Радовец (западно от р.Тунджа) и при с. Стефан Караджово – въглекисели от карстов тип, свързани с юрските варовици, разпространени в периферните северозападни разклонения на Странджа. И в двете находища минералните води са с малък дебит – до 6 л/с, и с ниска температура – 210 С.
В източните части на Странджа се допуска, че има запаси на хибридни води от наслагване на азотна върху въглекисела провинция. При Китен е единственият източник на използвани термоминерални води в тази част, но те са с малък дебит – 3 л/с и с ниска температура – 200 С.
Важно значение за водоснабдяването на курортните комплекси и населените места по Южното Черноморие има яз. “Ясна поляна”, подхранван от реките Зелениковска, (от поречието на Дяволска река) и Церовска (от поречието на р. Ропотамо). Язовирът има обем 35 млн. м3 и площ на водното огледало 2,3 км2. Друг голям язовир е “Малко Шарково” на р. Поповска с обем 50 млн. м3 и водна площ 3,8 км2.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени