id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> КАКВО ПРАВИМ
ЦЕЛИ, ДЕЙНОСТИ, РЕЗУЛТАТИ

Какво целим

Основната ни дългосрочна цел е опазване на природата и насърчаване на устойчивото развитие в пограничните райони на България като принос към осъществяването на Европейския зелен пояс.

Сред оперативните ни цели изпъкват:
  • Осигуряване на широка институционална и обществена подкрепа за опазване на природата в пограничните райони на България – Зелен пояс служи като платформа за координация на усилията за опазване на природата и устойчивото развитие на пограничните райони.
  • Опазване на дивата природа и биологичното разнообразие – Зелен пояс търси адекватни начини за опазването на природата в пограничните територии. Търсим консенсус между нуждите на природозащитата и интересите на заинтересованите страни, за да осъществим ефективно опазване от двете страни на границата. Създаването на големи трансгранични защитени територии е основен инструмент за постигане целите ни.
  • Създаване на модели за устойчиво развитие на трансгранични планински райони – Ще идентифицираме варианти за стопанско развитие, които са в хармония с опазването на местната природа и ще оценим икономическия им потенциал. Насърчаваме развитието на методи на стопанисване, които не накърняват екосистемите (органично земеделие, устойчив туризъм и др.) и запазват красотата на ландшафта.
Какво правим в момента
През 2007 г. инициативата Зелен пояс работи за:
  • Популяризиране на териториите от Зеления пояс и осигуряване на подкрепа от страна на широката общественост за опазването им
  • Събиране на базова информация за биологичното разнообразие в регионите на Зеления пояс
  • Създаване и координация на Национална работна група за Зеления пояс
  • Обявяване на Природен парк “Беласица”
  • Подобряване на системата от защитени територии в планината Осогово 
  • Подготвяне на проекти за устойчиво развитие в регионите на Зеления пояс
Какви резултати да очакваме
В рамките на следващите пет години планираме да постигнем няколко основни резултата:
  • Нараснала популярност на пограничните планини и осигурена подкрепа от страна на широката общественост за опазването им
  • Подписана международна Декларация за опазване на природата и устойчивото развитие на Балканския зелен пояс от правителствата на балканските държави
  • Създадени поне три трансгранични защитени територии – в Западна Стара планина, Беласица, Осогово или други погранични планини
  • Основани сдружения и регионални марки, които да подпомагат устойчивото развитие на местните общности
Какво е новото
Зелен пояс  популяризира прилагането на новаторски идеи за опазване и устойчиво използване на природните ресурси. По-конкретно допринасяме за:
  • Създаване на първите трансгранични защитени територии между България и съседни държави
  • Оформяне на защитените територии според принципите на Севилската стратегия (1995) на Програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”
  • Осигуряване на широка обществена и политическа подкрепа чрез интензивна комуникация и лобиране
  • Търсене на алтернативни начини за управление, вкл. източници за финансиране, на териториите (например чрез създаване на местни сдружения и спонсорство)
  • Практическо приложение на концепцията за икономическо остойностяване на екосистемните услуги

ПРОЕКТИ

БЕЛАСИЦА
Опазване на глобално значимо биоразнообразие на планината Беласица чрез въвличане на местните общности в развитие на екотуризма

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд (www.sgp-bulgaria.org)

Основните дейности по проекта включват:

Инвентаризация на туристическите ресурси
Това е първата и задължителна стъпка за развитието на туризма и включва инвентаризация на природните и човешки ресурси, на съществуващата туристическа и друга инфраструктура. Подробна инвентаризация е направена за осемте подгорски села (Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене) и Петрич. Потенциалът и възможностите за развитие на екотуризъм в района на Беласица е завиден.

Усъвършенстване на човешките ресурси за устойчиво развитие и опазване на природата
Човешките ресурси са ключов фактор за успеха на проекта и включват повишаване на информираността на местните общности, обучения по гостоприемство (за хората, които искат да посрещат гости), водачество и интерпретация, учебно пътуване до територии с добре развит екотуризъм в България.
Успоредно с дейностите по развитие и популяризиране на модела за екотуризъм, проектът ще включва и дейности, пряко насочени към повишаване на съпричастността на местните общности към биоразнообразието на региона и проблемите на околната среда, включително глобалното затопляне. Сред основните мероприятия са организиране на лекции и беседи, викторини и състезания, природозащитни акции, интерактивни изложби по училищата и читалищните центрове в района на Беласица.
Медийната кампания „Бъди зелен” заедно с радио Бела и Радио Благоевград включва кратки послания и практически съвети към местните хора за по-отговорно отношение към проблемите на околната среда.

Развитие на туристически услуги и инфраструктура - изключително важно е да превърнем ресурсите в услуги, така че местното население действително да има шанс да се облагодетелства от тях. За тази цел ще бъдат разработени нови туристически маршрути – 3 дълги маршрута за пешеходен и вело-туризъм (включително нови подходи към билната и част) и 9 къси маршрута (до 2 часа) в околностите на подгорските села. За пет от тези маршрути ще се разработят интерпретативни програми: „Животът на кестена”, „Цветята и пеперудите на Беласица” и др. Ще бъдат поставени множество информационни табели по разработените маршрути, а също и на главните пътните артерии Златарево-София-Кулата и Коридор 4 София-Кулата.
Интерактивният модул „Промяна на биоразнообразието и климата” ще представя специфичната ситуация в Беласица с редица интересни информационни и интерпретативни материали (табла, аудио/видео материали, пъзели, уредби и др.). Модулът ще бъде развит като тема за интерпретация и ще бъде включен в програмите за краткосрочен и дългосрочен престой. Той ще бъде инсталиран в читалище и по този начин освен достъпен за туристите в района ще обогати и възможностите за провеждане на природозащитни занимания с децата в района.

Дейности, свързани с подобряването на енергийната ефективност на къщи за гости и обществени сгради
- 20 слънчеви инсталации от тип водосъдържател-колектор (Solartank-collector) за топла вода и ремонтни дейности (включително обучение на съмишленици) за подобряване на уплътнението на дограмата на моделни къщи. Тези моделни къщи за гости и обществени сгради ще бъдат специално подбрани сред най-мотивираните местни хора, които поемат ангажимент за собствено финансово участие и бъдещо прилагане на технологиите. Това ще гарантира устойчивостта на нововъведените технологии, а също така и възможността за тяхното мултиплициране и въвличане на още местни хора.

Изработване на маркетинг план -
ще бъдат подготвени няколко програми за устойчив туризъм на територията на Беласица. Това ще включва минимум 5 оферти за двудневна почивка (базирана в подгорските села) и поне една програма за по-дълъг престой (от 5 до 7 дни в района). Ще бъдат публикувани карти на маршрутите, дипляни за теманичните маршрути, пътеводител за Беласица, имиджови картички, наръчник “Интересните растения на Беласица”. Маркетинг планът ще бъде популяризиран чрез организиране на опознавателно пътуване за журналистите и туроператори.

Промоция на модела за устойчив туризъм –
този етап от проекта цели популяризиране на модела за устойчив туризъм сред всички заинтересовани страни и организиране на кръгла маса, на която ще се представят резултатите от проекта и пътеводителя за планината Беласица.

Анализ, оценка и извличане на научените уроци –
в края на изпълнението на проекта ще бъде направен анализ на извършената работа, оценка на постигнатите резултати и обобщаване на научените уроци. Ще се изготви подробен доклад, документиращ постигнатите цели.

РОДОПИТЕ

Родопите - възможности за трансгранично сътрудничество за опазване на биоразнообразие и устойчиво развитие

Повече от 50 години един „пояс” с широчина около 20 километра по продължение на границата между България и Гърция е затворена за човешки достъп зона. Минни полета и огради с бодлива тел пазят строго границите на една социалистическа и една капиталистическа държава. Тази граница обаче пресича и богати на биоразнообразие райони, които са били трудно достъпни и съответно слабо повлияни от човека в миналото. Затова не е изненадващо, че в тази гранична линия са запазени вековни гори, както и едни от най-стабилните популации на чувствителни на човешка дейност видове като мечки и глухари.

В края на 1989 г. с падането на „Желязната завеса” започва постепенното разчистване на границите от бодливата тел и минните полета. Става ясно, че от екологична гледна точка, тези региони са се превърнали в ценни убежища на много застрашени животински и растителни видове. Простиращата се от Скандинавия до Черно море граница между политическите системи на Изтока и Запада, подобно на много райони, използвани само от военните, е освободена от стопанско ползване в продължение на около 50 години.

Робърт Брунер, в поръчано от Съвета на Европа изследване за най-важните транс-гранични защитени територии, стига до извода, че точно районите на Желязната завеса са от особено значение и голяма природозащитна стойност. Един зелен пояс, простиращ се от Ледовития океан до Черно море, може да се превърне в екологичния гръбнак на Европа. Същевременно Европейският зелен пояс представлява и символ на обединението между Изтока и Запада – за транс-гранично сътрудничество в опазването на природата и устойчивото развитие. Европейският зелен пояс обединява хората въпреки границите и показва, че обединена Европа има не само общо културно, но и общо природно наследство.

Европейският Зелен пояс представлява единствен по рода си екологичен коридор с дължина 6800 км, разположен по границите на 22-те страни от бившата Желязна завеса между Източна и Западна Европа. Затова и една от най-големите природозащитни организации в света, Световният съюз за защита на природата (IUCN) стартира инициативата Европейски Зелен пояс. Зад мащабната идея, чиято цел е опазването на ценни природни територии и стимулиране на устойчивото развитие в пограничните региони, застават десетки правителства, неправителствени организации и представители на бизнеса.

Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие (БШПОБ) стартира през 1994 като междуправителствена инициатива за осигуряване и прилагане на швейцарската помощ за опазване на природата в България. В управителния съвет на БШПОБ бяха включени представители на Конфедерация Швейцария, Министерството на околната среда и водите на България, както и швейцарски и български природозащитни организации. Една от основните задачи пред БШПОБ (сега Българска Фондация Биоразнообразие) бе да съдейства за развитието на националната мрежа от защитени територии и за тяхното ефективно управление. С наша подкрепа бяха обявени над 15 защитени територии в цялата страна и бяха разработени планове за управление за някои от най-ценните защитени територии (Национален парк Пирин, Природен парк Странджа, Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, резерват Атанасовско езеро и др.)

Един от основните региони на Фондацията още от самото й създаване са Източните Родопи, оценени в Националната стратегия за биологичното разнообразие като едни от най-богатите и същевременно едни от най-малко проучени територии в България.

През 1994 г. БШПОБ финансира широко мащабни проучвателни дейности в района на Източните Родопи, вследствие на които до 2002 година бяха предложени и обявени 12 нови защитени територии - повечето от тях във вътрешността на Родопите. Голяма част от българските популации на белоглави и египетски лешояди и черни щъркели обитава тези територии. За тяхното опазване и за устойчивото развитие на региона, БШПОБ подпомогна изграждането на Природозащитния информационен център (ПЗЦИР) на БДЗП в Маджарово. Днес долината на река Арда и нейните защитени територии са една от най-популярните дестинации за екологичен туризъм в България. Само за 2006 г. повече от 2000 души са посетили и нощували в ПЗЦИР в Маджарово. Приходите от туристи представляват значителна част за икономиката на общината.

Преди 15 години на южната ни граница с Гърция имаше 68 минирани полета по протежение на 71 км ивица. Разминирането им започва през 1992 г., но поради финансови ограничения до март 1998 г. само около 10 % от мините в този район са прочистени. След това разчистването се ускорява и до 31 октомври 1999 г. са обезвредени всички противопехотни мини. Във връзка с това, БФБ веднага инициира проучвания в района на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник и година по-късно бе предложено рида Мъгленик да влезе в бъдещия природен парк Източни Родопи и да се обяви защитена местност в района на рида Гюмюрджински снежник.

Благодарение на съвместната работа на БФБ с местните общности, структурите на НУГ и МОСВ през 2003 г. бе обявена защитената местност „Гюмюрджински снежник”. Общата й площ е 1926,40 ха. Целта й е да опазва последните вековни смесени гори на бук, ела и планински явор в Източните Родопи, както и находища на застрашени от изчезване растителни и животински видове. Гюмюрджински снежник е най-източното находище на родопския ендемит родопски крем (Lilium rhodopeum). Част от вековните смесени гори никога не са били ползвани, пазят уникално дървесно разнообразие, а на места и подлес от тис и джел. Дивият характер на района доскоро привличаше и мечки, които изчезнаха след изграждането на ветроенергийни паркове покрай гръцката граница в съседния рид Мъгленик.


Фиг. 1 Карта на защитените територии в Източните Родопи.

Защитената местност „Гюмюрджински снежник” се управлява и охранява от Държавно лесничейство Кирково. Приоритетни са задълбочените проучвания и цялостната оценка на биоразнообразието на вековните гори и безлесната зона, както и разработването на план за управление. Защитената местност граничи с гръцкото Натура 2000 место. Проучванията на БФБ в района бяха използвани от СДП „Балкани” за определяне на границите на защитена зона Източни Родопи BG0001032.

Така за 9 години (1994-2003) площта на защитените територии в Източните Родопи бе увеличена пет пъти и достигна 8478,26 ха в края на 2003 год.

През 2005 - 2007 г. БФБ организира проучвания в граничните територии на Средните и Западните Родопи в района от рида Мъгленик до Триград с цел предлагане на защитени зони и защитени територии. Екипът ни откри няколко района с вековни гори и запазена природа, които са обитавани от жизнени популации на мечка, глухар, белогърб кълвач, родопски крем и други редки и ендемични видове растения и животни. В резултат на това бяха депозирани предложения за обявяване на 5 нови защитени територии и нашата документация бе използвана от СДП „Балкани” при уточняване на границите на българските Натура 2000 места Циганско градище BG0000372 и Западни Родопи BG0001030.

Защитената местност „Долен” е предложена с цел опазване на вековна дъбова гора. Нейната площ е под 100 ха, но това е уникална територия,  тъй като част от дърветата са на възраст над 130 години. Вековната гора привлича няколко двойки черни кълвачи, които са сред любимите обекти за наблюдения на туристите бърдуочъри. Предложената територия се намира между с. Долен и град Златоград и е много подходяща за екологичен туризъм.

Защитената местност „Мързян” е предложена с цел опазване на букови гори, които са подходящи местообитания на глухар и мечка. На територията й попадат вододайни зони на общините Рудозем и Мадан. Тук се намира най-югоизточната популация на глухаря на Балканите. Тази популация е и уникална с обитаването на букови гори – защо не става ясно. Предложената защитена местност се простира на дължина над 10 км по границата с Гърция. На юг граничи с гръцкия Национален парк Родопи. В района на граничната ивица има находища на родопски крем и други редки растителни видове. Както глухарите, така и мечките обитават тясната линия покрай граничната бразда и ежедневно по няколко пъти пресичат границата.

Защитената местност „Циганско градище” е предложена за да се опазят вековните букови гори, безлесната зона, популациите на мечки и глухари и допълване от българска страна на гръцки защитени териториии и Натура 2000 места. Няколко мечки постоянно обитават района на граничната ивица и ежедневно я пресичат. Съседните гръцки скални комплекси в миналото са били обитавани от диви кози. Периодично и сега се появяват диви кози, но за съжаление бързо се отстрелват от български и гръцки бракониери. Няколко токовища на глухари са били унищожени при дърводобивни дейности, затова и една от целите на бъдещата защитена територия ще бъде опазването на глухаровата популация, обитаваща буковите гори. Защитената местност граничи с гръцкия Национален парк Родопи и с включеното в него гръцко Натура 2000 място GR1120003. В безлесната зона има торфени блата и родопски крем.

На 10 км на север от границата, близо до гр. Рудозем един скалист връх бе предложен за природна забележителност „Козите скали”. В миналото скалите са били обитавани от диви кози. Природната забележителност е малка (около 300 ха), но много интересна, защото освен скалните комплекси тя ще опазва едни от последните запазени вековни дъбови и букови гори в региона. В бъдеще ПЗ би могла да бъде подходящо място за възстановяване на дивата коза. Една двойка черни щъркели е наблюдавана и се предполага, че гнезди на скалния комплекс.

Последното ни предложение е защитената местност „Герзовица”, която обхваща едноименната местност от района на Смолян до с. Кестен, Девинско. Тя допълва от север гръцкия Национален парк Родопи и включените в него гръцки Натура 2000 места GR1140001 и GR1140007 и е предложена с цел опазване на местообитанията на трансгранични популации от глухари, мечки и диви кози. През 2007 точно на границата бяха открити няколко малки торфени блата, които ще бъдат изследвани през 2008. Има голяма вероятност те да се окажат нов тип хабитат – неоткриван досега в България.

 

Фиг. 2 Индикативна карта с предложените три нови защитени територии – ЗМ Циганско градище, ЗМ Мързян и ПЗ Кози скали

Голяма част от животните обитаващи тези защитени територии ежедневно пресичат граничната бразда. Белоглавите лешояди, които гнездят по долината на р.Арда и редовно прелитат до Национален парк Дадя в Гърция и Натура 2000 мястото GR1130012. Колониите в двете страни са свързани и отделни двойки периодично гнездят ту в България, ту в Гърция. Единствената колония на черни лешояди се намира в Национален парк Дадя, но птиците редовно търсят храна или нощуват в България.

Едни от най-стабилните популации на глухаря, мечката и дивата коза също са покрай граничната бразда. За съжаление обаче, през последните години бракониерството в някои части се засили. Типичен пример за това  е редовния незаконен лов от български ловци на диви кози в гръцкия Национален парк Родопи. Решаването на този проблем и опазването на биоразнообразието на региона като цяло е невъзможно без радикално подобряване на трансграничното сътрудничество.

Тези територии са важни за опазването на множество редки и ендемични видове, както в България, така и в Гърция. Районът има огромен потенциал за развитие на екотуризма и ние вече работим с тур оператори за неговото развитие и по-специално за наблюдения на мечки, диви кози и глухари. С тази цел БФБ организира промоции на алтернативен туризъм сред местните общности и свързването им с тур оператори.

С влизането на България в Шенген след 2 години ще бъдат създадени множество преки туристически турове между български и гръцки защитени територии.

Надяваме се, че през следващите 5 години в района ще бъдат създадени няколко трансгранични защитени територии, които ще опазят уникалната природа на Зеления пояс и ще допринесат за устойчивото местно развитие от двете страни на граничната бразда.

 

Литература:
Стойчев С., А. Петрова. 2003. Защитените територии в Източните Родопи и Сакар планина, БДЗП, 48 стр.
Костадинова, И., М. Граматиков (ред.) 2007. Орнитологично важните места в България и Натура 2000. БДЗП, София, 644 стр.
Beron P., Popov A. (eds). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 951 p.
Beron P. (ed) Biodiversity of Bulgaria. 3. Biodiversity of Western Rhodopes (Bulgaria and Greece) I. Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia, 974 p.

http://www.biodiv-chm.gr/information/fol754874/

www.bbf.biodiversity.bg
www.natura2000bg.org

Фиг. 3 Карта на българските и гръцките Натура 2000 места






أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени