id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Огражден
Страница 1 от 3 << >> 
Обща информация

Планината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север Огражден се простира до долината на река Лебница, която я разделя от Малешевската планина, на изток достига до долината на река Струма, а на юг и запад до долината на река Струмешница.
Планината има запад-източно простиране и по-голямата част от нея е разположена на територията на Република Македония. Там се издига и най-високата точка връх Огражденец (1744 м). На територията на нашата страна най-високия връх е Билска чука (Голак) 1644 м. По-известен е връх Маркови кладенци (1523 м), намиращ се в центъра на българската част. Билото на планината е широко, слабо навълнено, остатък от денудационна повърхнина, с височина около 1100-1200 м, над която се издигат най-високите върхове.
Българската част на Огражден има форма на неправилен четириъгълник, с размери в посока изток-запад - 22 км, в посока север-юг около 18 км. Склоновете са стръмни и дълбоко нарязани от множество речни долове, което е особено типично за спускащите се на юг към долината на р.Струмешница. Огражден е лесно достъпна планина. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. Между Огражеден и Беласица протича най-дългият десен приток на р.Струма - р. Струмешница.

изглед_1
изглед_2
Геоложки строеж и петрографски състав

Според геоморфоложкото райониране на България, Огражден попада в Рило-Родопската област, подобласт на граничните Осогово-Огражденски планини и грабеновата долина на р.Струма, Осогово-Огражденски планински район.
Огражден е изградена от метаморфни скали – гнайси, кристални шисти, амфиболошисти и др., които са силно натрошени, което ги прави лесно податливи на изветряне от ерозия. Поради значителния наклон на речните легла, особено при поройни дъждове, се отнася част от почвената покривка, а също и част от лесно разрушимите скали, които се натрупват в подножието на планината, образувайки дебел наносен слой.
Метаморфният характер на скалите и особено наличието на различни видове шисти и гнайсиобуславят активен изветрителен процес – особено благоприятна предпоставка за формиране на почви, които бързо ерозират. Това явление е особено характерно за склоновете докъм 1000 м надм.в., с южно изложение и в по-малка степен източно изложение. В южното подножие на планината има мощни делувиални отложения с дебелина 10-12 м, а някъде и повече.

Почви

Почвената покривка има добре изразена вертикална зоналност: в нископланинските части на подобластта са разпространени излужени канелени горски почви, а в среднопланинските - светло кафяви горски почви. Канелените горски почви са образувани под разредени ксерофитни широколистни гори и храсталаци от южноевропейски тип, както и с участието на редица треви, най-характерните черти на почвения профил са – сравнително маломощен хумусно-акумулативен хоризонт, обикновено под 40 см; слабо диференциран почвен профил – текстурен коефициент до 1,3 ; високо съдържание на глина над 30%. Светло кафявите горски почви са покрити с широколистна растителност (предимно букова), притежават маломощен почвен профил. В Огражден са установени и ранкери - плитки, скелетни почви с голямо съдържание на късове от кварц. В речните долини и над делувиалните шлейфове на планинските подножия се срещат и алувиално-ливадни и делувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви са формирани под влияние на ливадно-тревна растителност при наличие на високи подпочвени води. Характеризират се с наличие само на един хоризонт (хумусно-акумулативен), под който следват слоевете от наносни материали. Хумусно-акумулативният хоризонт е с голяма мощност, най-често от 30 до 70 см. Тези почви са рохкави, по механичен състав обикновено са леко до средно песъчливо-глинести, но главно преобладават леките почви. Делувиално-ливадните почви за разлика от алувиалните са образувани от разнородни по механичен състав материали (каменисти, песъчливи, леко, средно и тежко песъчливо-глинести), имат по-малка мощност на хумусно-акумулативния хоризонт от 15 до 40 см.

Климат

Огражден попада в Континентално-средиземноморската климатична област, Южно-българската климатична подобласт, Среднострумски климатичен район и Планински климатичен район (с надморска височина от 1000 до 1800 м). Най-характерна и специфична черта на района е взаимното влияние на проникващото по долината на р.Струма средиземноморско течение с континенталното, проникващо от север. По-голямо значение за климата на района има близостта му до Средиземно море, чието влияние се проявява силно по територията на целия район.
Тук са най-високите средногодишни температури в страната - в района на Сандански - 13,9°С. Януарските температури са над 0 °С, а годишната сума на валежите е в границите на 500 - 600 мм. Средногодишните температури варират за местата с надморска височина до 300 метра между 12,5 и 14°С , за тези от 300 до 1000 метра – между 8,5 и 12,5°С, и за най-високите райони между 2 и 8,5°С. Валежите са съответно между 520-670 мм, 622-750 мм и 700-1000 мм, като имат два максимума (февруарски и августовски).

Хидроложки условия

В Осоговско-Беласишката планинска редица се формира оттокът на многобройните десни притоци на р. Струма.
Реките, които извират от планината, са къси, маловодни и протичат в дълбоко всечени долини. Главното вододелно било е разположено между върховете Маркови кладенци на югоизток и Голак (Билска чука) на северозапад. От него реките се насочват на север към р.Лебница, на юг към Струмешница и на изток към Струма. Най-дългата от тях, която води началото си от района на вр.Маркови кладенци е р.Рибник, протичаща на изток и вливаща се в р.Струма до с.Рибник. Другата по-голяма река и Градешница, разположена в западната част на планината, извираща от вр.Муратов (1398 м), приема притоци от вр.Голак и се влива в р.Струмешница, при с.Струмешница. От вр.Маркови кладенци води началото си Мендовска река, която се влива в Струмешница при с.Първомай.
Реките в Огражден са с пролетно пълноводие, когато в тях протича над половината от годишния им отток, но се наблюдава и добре изразено вторично есенно-зимното пълноводие. Подхранването им с постоянни подземни води е ограничено поради сравнително слабата водност на широкоразпространените метаморфити (заемат над 80% от площта на планината) и другите съпътстващи скали (гранит, андезит при с.Кърналово и т.н.). Акумулираните в тях предимно пукнатинни води подхранват многобройни извори, но с малък и силно променлив дебит.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени