id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Огражден
Страница 2 от 3 << >> 
Флора и растителност

Огражден попада в Западнобългарският граничен планински пояс, район Огражден. Високите части са заети от аркто-алпийска растителност от сибирска хвойна, балкански зановец и тревни ценози. Обликът на естествената растителност се определя от мезофитни и ксеромезофитни екосистеми. Поясът на ксеротермните дъбови гори е добре обособен по южните склонове на Огражден (тук той достига най-голяма височина 600-700 м). В състава на растителността му участват съобществата на косматия дъб (Quercus pubescens Willd.), цера (Quercus cerris L.), келявия габър (Carpinus orientalis L.), червената хвойна (Juniperis onycedrus L.), драката (Paliurus spina-christi Mill.), памуклийката (Cistus incanus L.), белизмата (Dichantium ischaemum (L.) Trin.), луковичната ливадина (Poa bulbosa L.).
Фитогеографски Огражден съчетава изразена поясност на горската растителност, която се определя от средиземноморското влияние в по-ниските й части и от планинското в по-високите райони. Над 60% от състава на флората в Огражден заемат средиземноморските видове. Всичко това обуславя доминирането на сухолюбиви растения в ниските и на мезофитни (влаголюбиви) във високите райони на планината. Като се изключат високите й части, където има частично запазени букови и буково-белборови насаждения, останалите й склонове са претърпели значителна антропогенна намеса, като първичните гори са почти напълно унищожени, каквито са тези от косматия дъб, който е силно сухоустойчив, но почти унищожен. Обикновеният кестен се е запазил само в района на реките Градешнишка и Долнорибнишка. Голяма част от склоновете (южните и източните) са покрити със силно деградирал келяв габър. В района на планината над с.Първомай има насаждения от корков дъб. От храстовата растителност се срещат леска, къпина, малина, шипка, смрика и др.

Фауна

Огражден попада в Южната зоогеографска подобласт, Струмско-Местенски район. Животинските видове тук са с подчертан средиземноморски произход. Струмско-Местенски район се отличава със значителен брой типични само за него фаунистични елементи. Това са субтропични, ирано-турански, средиземноморски и източносредиземноморски елементи като изоподата Armadillidium pallasi frontirostre, паяка Uroctea durandi, скакалеца Dociostaurus genei, бръбраба Julodis onoperdi ehrenbergi, пеперудата Rethera komarovi и др. Типични южнобалкански елементи са например дъждовният червей Allolobophora antiqua, охлювът Chondrula macedonica, многоножката Callipodella fasciata, скакалецът Andreiniimon nuptialis, бръбрарът листояд Labidostomis oertzeni и др.
Ихтиофауната на планината не е проучвана. Вероятно в планинските поточета може да се среща балканска пъстърва, мряна, лещанка.
Района се характеризира с изключително разнообразие на влечуги – слепок, ивичест гущер, зелен гущер, змия-червейница, смок-мишкар, кощерица, котешка змия, пепелянка и др. Срещат се двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена и шипоопашата, които са световно застрашени от изчезване видове.
Видов състав на бозайниците: от Разред Насекомоядни (8 вида – източноевропейски таралеж, къртица, обикновена кафявозъбка, малка кафявозъбка, голяма водна земеровка, малка водна земеровка, голяма белозъбкамалка белозъбка), от Разред Прилепи (13 вида), Разред Зайцевидни (див заек), Разред Гризачи (18 вида), Разред Хищници (8 вида - белка, черен пор, дива котка, язовец, лисица, невестулка, видра, вълк/; Разред Чифтокопитни (дива свиня, сърна).

Приоритетни за опазване местообитания

Като приоритетни за опазване местообитания за Беласица, определени от Закона за биологичното разнообразие и включени в Приложение №1 на закона, могат да се посочат следните:
4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества;
6210 Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia);
6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea;
6230 Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините;
62АО Източни субсредиземноморски сухи тревни съобщества;
6520 Планиски сенокосни ливади;
91H0 Паноноски гори с Quercus pubescens – заемат сравнително малка площ;
91АА Източни гори от космат дъб;
92C0 Гори от Platanus orientalis;
9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) – с ограничено разпространение;

Горепосочените местообитанията са включени в Приложение №1 на Директивата 92/43/ЕЕС. Това са местообитания от европейска значимост и изискват създаване на специални зони за защита и са свързани със създаването на екологичната мрежа Натура 2000.

История и културно-историческо наследство

Огражден планина е част от териториите на общините Сандански и Петрич. В района са регистрирани археологически обекти, по-значим от които е античната крепост в местността Градището до с.Първомай.
Възрожденското архитектурно наследство е представено от сгради от типа огражденско-малешевски къщи, запазени основно в селата Баскалци, Крънджилица, Иваново, Зойчене, Долна Рибница.
Представа за богатото археологическо и етнографско наследство дават Археологическия музей в Сандански, Историческия музей в Петрич и музейната сбирка в с.Гега.
На 2 км северо-източно от село Гега в живописна местност се намира манастира "Св.Георги", известен още като Чуриловски или Геговски манастир. Той е възстановен през 1858 г на мястото на разрушено от турците старо духовно средище.

Любопитно за района

Запазени са стари обичаи като Станчинарските игри, изпълнявани на Васильов ден (1 януари). Те са характерни само за този район на България. Водят началото си навярно от русалийските и по-древни обичаи – римски и тракийски празници, премесени с култови елементи на шаманизма. Характерно за участниците в игрите са маските, които носят и сами изработват, те са с характерни образи (булка, баба, циганка и др.). В игрите участват мъже, които са в женски образи.
По-известни и с бъдещ потенциал курортни местности в Огражден са „Маркови кладенци” и „Махмутица”.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени