id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Малашевска планина
Страница 1 от 3 << >> 
Обща информация

Гранична планина между Македония и България, част от Осоговско-Беласишката планинска група и има средищно положение, с площ 497 км2. Простира се от Влахина (долините на река Сушичка) на север до дълбоката долина река Лебница на юг, която служи за граница с планината Огражден. На запад се ограничава от долината на река Турия, а на изток от река Струма. По форма наподобява подкова, отворена на северозапад към котловината на гр.Берово (Република Македония). По протежение на билото й е прокарана границата между България и Македония.
Към долината на река Струма, Малешевска планина се разклонява на много ридове, най-значителен от които е Крупнишката планина. В българска територия се издига и най-високият и връх – Ильов връх (1803 м), който е разположен в северната й част, като в южна посока билото постепенно се снижава до 920 м надм. височина при долината на р.Лебница. Дължината на планината (на българска територия) в посока север – юг е 35 км, а широчината на север е около 10 км, на юг – 20 км.
Малешевска планина е дълбоко разчленена от речни долове. На изток от главното било се спускат високи ридове, между тях най-голям е разположеният в севро-източния край Крупнишки рид, в който е всечен Кресненският пролом. Повечето върхове са заоблени, а билната повърхнина (денудационнота ниво) е на 1200-1300 м надм. височина. Планината е силно разчленена и към речните долове, склоновете имат голям наклон 20-25 и повече градуса.
Типични за планината са силно опороените и обезлесени склонове. По-високите върхове са заоблени и заобиколени от пасища. От Малешевска планина извират река Брегалница, Сушичка, Цапаревска и други по-малки реки притоци на Струма.
Териториите на общините Струмяни, Симитли, Кресна и малка част от Сандански са разположени в Малешевска планина. Най-голям е делът на община Струмяни. От Македонска страна са разположени общините Берово, Василево и Пехчево.

изглед_1
изглед_2
изглед_3
Геоложки строеж и петрографски състав

Развитието на релефа на Малешевската планина се обуславя главно от проявите на разломната тектоника и денудационно-планационните процеси. Установени са 3 денудационни повърхнини - на надм. вис. 1300-1750 м, 950-1200 и 620-780м, които са с неогенска и плейстоценска възраст. Релефът е усложнен от наличието на 3 късноплиоценски и раннокватернерни подножни ерозионно-денудационни нива на надм. височина 420-50м,320-370м и 220-280м. Дълбоко заложените разломни линии са предпоставка за минералните извори в землищата на гр.Кресна(11 извора) и селата Крупник, Горна Брезница и Палат.
В геоморфологично отношение територията попада в Южнобългарската (Трако-Анадолска) провинция, Рило-Родопска област, подобласт Осогово-Беласишките планини и Среднострумската котловина, Осогово-Беласишки район и Средно-струмски котловинен район. По структурно-геоложки и морфотектонски белези, територията е част Македоно-Родопския срединен масив, като попадат в Сръбско-Македонски (Дардански) масив, разграничен от източната част Рило-Родопски масив, чрез дълбокия грабен по дължината на Струмската разломна зона.
В Малешевска планина се срещат предимно кристални шисти. В района на селата Игралище и Седелец се забелязват гранитогнайси, които са дълбоко засегнати от изветряне. Югозападно от Игралище, във водосбора на р.Войче, основната скала е южнобългарски гранит. Засегнати от ерозия са терциерните скали – пясъчници и конгломерати, в близост до селата Палат, Вълково, Драката. Най-стари, с докамбрийска възраст са метаморфните скали. В Малешевска планина от тях се срещат най-често гнайсите. Представляват ботитови и двуслюдни, едрозърнести и среднозърнести, силно напукани скали. На много места те са силно изветрели и са главният източник на наносни материали за многобройните поройни долове.

Почви

На територията на планината се срещат четири основни почвени типа – алувиални, канелени горски почви, кафяви горски почви, представени от трите си подтипа – тъмни, преходни и светли; както и от интразоналните – хумосно-карбонатните почви.

- Алувиални почви – заемат малка част от поречието на р.Струма. Те са средно богати, леко песъчливо-глинести, с неутрална реакция – рН се движи от 7 до 6,9, дълбоки. Те са слабо запасени с хумус от 1,86 до 0,96 т/ха. Количеството на фосфорните оксиди показва твърде различни резултати от 1,6 до 3,1 кг/ха. Макар слабо запасени с хранителни вещества плодородието на тези почви се определя и от близостта на подпочвените води.
- Канелени горски почви – представени са от подтип – канелена горска излужена. Това е най-разпространения почвен подтип. Поради широкото си разпространение, различните наклони и изложения тези почви се характеризират с различна дълбочина – от твърде плитки до много дълбоки, като една част от тях са ерозирани в една или друга степен. По механичен състав са леко глинесто-песъчливи до средно глинесто-песъчливи със слабо до силно кисела реакция – рН се движи между 6,45 и 4,05. Те са средно запасени с хумус.
- Кафяви горски почви – поради големия си ареал на разпространение на кафявите горски почви има големи различия в техния строеж, състав и свойства. В зависимост от богатството им, влажността, изложението и наклона на терена и дървесната растителност те са разделени на три подтипа:
кафяви горски тъмни почви – намират се по северните и близки до тях изложения. Отличават се с голяма мощност, добре изразен хумусно-акумулативен хоризонт и малка скелетност. Това са богати или средно богати почви, глинесто-песъчливи до леко песъчливо-глинести, със силно до слабо кисела реакция рН се движи от 3,7 до 6,28, дълбоки и много дълбоки почви. Те са много добре запасени с хумус. Тъмните кафяви горски почви имат достатъчно запаси от хранителни вещества и висок капацитет на активна влага.
кафяви горски преходни – разпространени са успоредно с тъмнокафявите горски почви, в двата пояса на Среднопланинския пояс на горите от бук и иглолистни (800-1500 м н.в.). Заемат предимно източните, западните или смесените изложения. Хумусният им слой е по-светло кафяв и по-маломощен от този на тъмните. Това са предимно средно дълбоки до дълбоки почви и по-рядко плитки до много дълбоки, глинесто-песъчливи до средно песъчливо-глинести. Реакцията им е кисела до неутрално рН се движи в границите между 3,7 и 6,28. Хумусното съдържание е различно за отделните почвени профили.
кафяви горски светли почви – срещат се заедно с другите кафяви почни, но главно по южните склонове или стръмни и урвести наклони на терена. Те са маломощни, със скъсен хумусен хоризонт и наличие на много камъни. Част от тях са до една или друга степен ерозирани. Предимно сухи до свежи плитки. Хумусните вещества са в малко количество. Реакцията е слабо кисела рН заема стойност от 4,25 до 6,15. По механичен състав са глинесто-песъчливи до песъчливо-глинести.

Климатични условия

Според климатичната подялба на България, показана в “География на България” от 1966 година, територията на Малешевска планина попада в Преходно-средиземноморска област – Струмска подобласт и Планинска подобласт – подобласт със средиземноморско-континентално влияние, която включва териториите с надморска височина 1000 м. Съгласно квалификационната схема на типовете горски местообитания, територията на Малешевска планина попада в Южна-крайгранична горскорастителна област (Ю). Във вертикално направление тази територия заема следните горскорастителни пояси:
Ю-І – Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-800 м н.в.)
Ю-ІІ – Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (800 – 2200 м н.в.)
В Долният равнинно-хълмист пояс на дъбовете средната годишна температура е 10,5 ºС, средната абсолютна минимална температура е -17ºС, а средната абсолютна максимална температура е 34,5ºС. Най-ниска е средната месечна температура през януари – минимум -0,2ºС, а най-високата средна месечна температура има юли +20,5ºС. Средната продължителност на трайно задържане на температурата на въздуха над 5ºС е 271 дни, а тези над 10ºС е 221 дни. Продължителността на вегетационния период е между 7 и 8 месеца.
За средния планински пояс на горите от бук и иглолистни средната годишна температура е 5,2ºС, средната абсолютна минимална температура е -20ºС, а средната абсолютна максимална температура е +27,5ºС. Най-ниска е средната месечна температура през януари -4,5ºС, а най-високата средна месечна температура е през юли +14,2ºС. Средната продължителност на трайно задържане на температурата на въздуха над 5ºС е 234 дни, а тази над 10ºС Е 159 дни. Продължителността на вегетационния период е 4,5 – 5,5 месеца.
За Долния равнинно-хълмист пояс на дъбовете годишната сума на валежите е от 605 до 780 мм. Най-много валежи падат през зимата – 170-235 мм, най-малко през лятото 110-150 мм. Месецът с максимална сума на валежите са ноември, а месецът с минимална сума на валежите – август.
За Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни годишната сума на валежите е от 700 до 1100 мм. Най-много валежи падат през зимата 200-280мм, а най-малко през лятото от 130 до 250 мм. Максималната сума на валежите е през ноември, декември, а минималната през август.
Преобладават северозападните и западни ветрове.

Хидроложки условия

Хидроложката мрежа е сложна и добре развита. Територията е прорязана от множество по-големи и малки течения. В преобладаващата си част имат непостоянен воден отток, който се колебае значително през отделните годишни сезони. По-големи водни течения са:
- река Лебнишка, която прима водите от реките Клепалска, Добрилъшка и Цървилска. Дължината й е 50 км, водосборната площ – 318 км2, средногодишния отток – 2,31 м3/с. Влива се в река Струма под Сандански, точно срещу спускащата се от Пирин река Санданска Бистрица.
- река Цапаревска, която се образува от сливането на реките Горемска и Рибнишка. Извира от вр.Голак (1453 м) и се влива в река Струма при с.Струмяни. Дължината й е 24 км, а водосборната площ 78 км2.;
- река Драковска и др.
Водосборите на тези реки са значителни, а хидрографската мрежа има голяма гъстота. Реките и техните притоци текат в дълбоко врязани легла, много често между скалисти брегове. В горното си и долно течение на много места те имат пороен характер, докато преди вливането си в река Струма се разливат и образуват нестабилни наносни конуси.
Реките имат дъждовно-снежно подхранване, зимно-пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие. Средногодишният модул на оттока се колебае между 2-12л/сек/км2. Влияние върху водния режим оказва и човешката дейност, развивана върху водосборните басейни и речна мрежа. Най-голямо влияние оказват разнообразните лесовъдски дейности – голи сечи, терасиране на площи за залесяване и др. Такова оказват и създадените водонапоителни канали и микроязовири, използвани за напояване на селскостопанските площи.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени