id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Малашевска планина
Страница 2 от 3 << >> 
Флора и растителност

Планината попада в Южната крайгранична област.

Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-800м н.в.)
Подпояс на крайречните и лонгазни гори (0-800м н.в.)
Естествената растителност в този пояс е представена предимно от чисти и по-рядко от смесени насаждения от върба, бяла топола и източен чинар.
Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-600м н.в.)
Естествената растителност в този подпояс е представена предимно от смесени и по-рядко от чисти насаждения от благун, зимен дъб, космат дъб и келяв габър. В състава им се срещат източния чинар и пърнара, който се среща само в тази част на България.
Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (600-800м н.в.)
Основните дървесни видове, които дават облика на подпояса, са дъбовете, като от тях най-често се среща зимния дъб, следван от благуна и косматия дъб. В по-високите части на подпояса се появява и букът. Келевият габър на бедни и ерозирани месторастения се явява, като основен дървесен вид.

Среден планински пояс на горите от бук и иглолостни (800-2200м н.в.)
Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (800-1500м н.в.)
В Малешевска планина естествено се среща бял бор, който образува предимно чисти и по-рядко смесени насаждения с естествено срещащи се широколистни дървесни видове. Повечето борови култури са създадени на типични букови месторастения. На много места, поради това, че почвите са с по-тежък механичен състав, тези култури съхнат или страдат от снеголоми и снеговали.
Малешевският район се отличава с разнообразна растителност, преобладава бук и горун. В по-ниските части са разпространени ксеротермни гори от благун с цер, а в по-високите, до границата с Република Македония има бял борови гори. Растителните съобщества в дъбовите гори под въздеъствието на човешката дейност са силно видоизменени. Поради ксерофитизацията след унищожаването на естествените гори, много по-високо са се изкачили някои топлолюбиви видове, като червената хвойна, бодлив аспарагус, мъждрян, келяв габър и др. Пърнарови храсталаци заемат най-долните части на склоновете на Малешевска планина в района на с. Каменица.
Общата характеристика на растителността се определя от разпространението на предимно ксерофитна растителност, с участието на средиземноморски елементи. В ниските части – по долината на река Струма се срещат типичните представители на средиземноморския елемент пърнарът (Quercus coccifera L.),грипапата (Phyllirea latifolia L.),дървовидната хвойна (Juniperus excelsa M.B.),кукучът (Pistacia terebinthus L.) и техните съобщества.
Особено широко представен в растителността е т.нар. преходносредиземноморски елемент. Към него се отнасят съобществата на косматия дъб (Quercus pubescens Willd.),келявия габър (Carpinus orientalis L.),водния габър ostrya carpinifolia Scop.),чинара (Platanus orientalis L.),обикновения кестен (Castanea sativa L.) и др., които показват близост със средиземноморския елемент. Преходни по своя характер, но с по-голяма връзка със средноевропейския елемент са съобществата на цера (Quercus cerris L.),благуна ( Quercus frainetto Ten.) и др.
От тревистите съобщества, по значителни площи заемат тези с доминантен вид Белизма с участие на средиземноморски елементи. Следват съобщества с доминанта луковична ливадина, която се отличава с още по-богат състав от средиземноморски видове. Върху сухи екотопи са разпространени още съобщества от крив псилурус, двуредна трахиния, ресничеста вулпия и др.
На влажни екотопи са формирани съобщества с доминантни видове ливадна власатка, броеницова ливадина, воден троскот, острици, дзуки и др.
В състава на дървесната и храстова растителност на сухи екопоти по-чести са съобществата на космат дъб, късолистен дъб, келяв габър,червена хвойна, драка, памуклийка.

Фауна

По отношение на зоогеографското райониране на България територията попада в Евросибирската подобласт, Рило-Родопски и Струмско-Местенски район. В Рило-Родопския район преобладават евро-сибирските и еропейските видове. Поради южното изложение на Западните гранични планини съотношението между евро-сибирските и европейски видове е с превес на последните. В Струмско-Местенския район влиянието на средиземноморския климат е осезаемо.
Долината на Струма се характеризира с наличието на около 360 вида редки безгръбначни. От редките видове може да бъде установен един представител на насекомите от тропичния разред Embiotera, а от паякообразните – гръцкия галеодес (Galeodes graecus). Югозападна България е по-богата на правокрила фауна в сравнение с останалите части на страната. В състава на тази фауна има много ендемични и реликтни представители, някои от които специфични само за района. Видовото разнообразие е обусловено от местоположението, орографията, климата, почвения състав и растителните формации на района. Представители на правокрилата фауна характерна за района – Andreiniimon nuptialis, Eupholidoptera smyrnensis, Gamsocleis glabra, Omocestus petraeus и др.
Ихтиофауната на планината не е проучвана. Вероятно в планинските поточета може да се среща балканска пъстърва, мряна, лещанка.
В ниските планински райони край Струма и в ксеротермните дъбови гори се срещат някои редки за страната видове със средиземноморски произход - жаба чесновница, змия червейница, турска боа, леопардов смок, ивичест смок, котешка змия. Разпространени са и други южни видове - македонски гущер, орфево коприварче, червеногушо коприварче, малък маслинов присмехулник, белочела сврачка, сирийски пъстър кълвач, чухал и други.
В пояса на буковите гори гнездят около 25 вида птици. Широко разпространени и често срещани са дъждовник, жълтокоремна бумка, кафява крастава жаба, дървесна жаба, Горска дългокрака жаба, гръцка дългокрака жаба, поен дрозд, елов певец, чинка, горска зидарка, голям пъстър кълвач, гълъб хралупар, син синигер, пчелояд, обикновен мишелов, малък ястреб, орел змияр, полска яребица, пъдпъдък, гривяк, гургулица и рядко в ниските части - фазан и други. В пояса на високопланинската храстова и тревна растителност се срещат някои видове чучулиги, ръждивогушо ливадарче, горска бъбрица, кеклик и др. По скалите над река Лебница гнездят черни щъркели, скални орли, гарвани и др.
Видов състав на бозайниците – от Разред Насекомоядни (8 вида – източноевропейски таралеж, къртица, обикновена кафявозъбка, малка кафявозъбка, голяма водна земеровка, малка водна земеровка, голяма белозъбкамалка белозъбка), от Разред Прилепи (13 вида), Разред Зайцевидни (див заек), Разред Гризачи (18 вида), Разред Хищници (8 вида - белка, черен пор, дива котка, язовец, лисица, невестулка, видра, вълк); Разред Чифтокопитни (дива свиня, сърна).
Срещат се световно застрашени видове - двата вида сухоземни костенурки (шипобедрена и шипоопашата), видрата.

Приоритетни за опазване местообитания

Като приоритетни за опазване местообитания за Малешевска, определени от Закона за биологичното разнообразие и включени в Приложение №1 на закона, могат да се посочат следните:
4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи хростчета;
5210 Храсталаци с Juniperus spp.
6210 Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia);
6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea;
6230 Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините;
62АО Източни субсредиземноморски сухи тревни съобщества;
6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
6520 Планински сенокосни ливади;
91H0 Паноноски гори с Quercus pubescens – заемат сравнително малка площ;
91АА Източни гори от космат дъб;
92C0 Гори от Platanus orientalis;
9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) – с ограничено разпространение;
9560 Ендемични гори от Juniperus spp.

Горепосочените местообитанията са включени в Приложение №1 на Директивата 92/43/ЕЕС. Това са местообитания от европейска значимост и изискват създаване на специални зони за защита и са свързани със създаването на екологичната мрежа Натура 2000.

Защитени територии

Резерват „Тисата” е създаден с цел опазване на най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна не само в България, но и в цяла Европа. През годините след своето създаване резерватът многократно променя територията която заема. Постоянна граница е определена през 1991 г., вследствие на което резерватът има площ 575 ха и буферна зона от близо 420 ха. Резерватът е разположен между 300 и 700 м надморска височина. Основата на резервата е изградена предимно от гнайс. Климатът е преходен средиземноморски, а почвите са предимно излужени канелени горски почви. Дървета покриват близо 80% от територията на резервата като основен представител на дървесните видове в Тисата е дървовидната хвойна. Тя е защитен растителен вид с произход от Мала Азия. Срещат се дървета от този вид с височина над 20 м. Освен дървовидна хвойна се срещат още дърветата космат дъб, келяв габър, зимен дъб, мъждрян, черен бор и други. Храстите са представени основно от видовете грипа, червена хвойна, драка и жасмин. На територията на резервата са установени 460 вида висши растения като голяма част от тях са защитени или застрашени от изчезване. На територията на резервата Тисата са установени 109 гнездещи видове птици, като 31 от тях са медитерански, индо-африкански, туркестано-медитерански и палеоксеромантанни. От видовете, включени в Червената книга на България (1985) тук се срещат 22. От установените в резервата видове птици 62 са с европейско природозащитно значение (SPEC), като в категория SPEC2 са включени 11 вида, в SPEC3 - 24 вида и в категория SPEC4 - 27 вида. Резерватът Тисата е място от световно значение, като представителен биом за Средиземноморската зона. Тук се срещат 8 от установените за страната 9 биомно ограничени вида, характерни за средиземноморската зона - планински кеклик (Alectoris graeca), испанско каменарче (Oenanthe hispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногушо коприварче (Sylvia cantillans), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), скална зидарка (Sitta neumayer), белочела сврачка (Lanius nubicus) и черноглава овесарка (Emberiza melanocephala). „Тисата” е едно от петте най-важни места в страната за чухала (Otus scops), пъстрия скален дрозд (Monticola saxatilis), синия скален дрозд (Monticola solitarius), големия маслинов присмехулник и белочелата сврачка, някои от които имат плътни гнездови популации.
Природен резерват „Соколата” се намира на 6 км югозападно от с.Игралище, обхваща района на Игралищенския рид по левия склон към р.Лебница в източните склонове на Малешевска планина и заема площ от 211 ха. Резерватът е естествено находище на високостъблена гора от благун, която в основната си част е буйна, първична и почти не докосвана от човешка дейност.
Защитена местност «Моравска» (184,5 ха) - намира се в Малешевска планина, на 2 км западно от Кресна. Това е второто по големина находище на защитения вид «дървовидна хвойна» в България след резервата “Тисата”. В нея попадат участъци от местностите «Николов чукар», «Градище» и «Бреяница», където има много представители на медитеранската флора и фауна.
Природна забележителност “Чинарите” (11,4 ха) - представлява естествено находище на чинари с възраст над 300 години и се намира в околностите на село Горна Брезница в Малешевска планина.
Природна забележителност “Буйна” (1,1 ха) - намира се в северозападния край на с. Горна Брезница. Има вековна чинарова гора по долината на р. Брезнишка със средна възраст на дърветата около 180 години, а някои и над 300 години. Това е едно от естествените чинарови находища в България.

Кресненският пролом е образуван по долината на р.Струма и разделя Малешевска планина от Пирин. На север проломът започва на южно от с.Крупник в Симитлийската котловина, а на юг завършва при гр. Кресна в северната периферия на Санданско-Петричката котловина. Дължината на пролома е около 25 км, а средната надморска височина – 475 м. Проломът е образуван чрез епигенетично всичане на р.Струма в метаморфни и гранитни скали. В пролома р.Струма прави множество красиви меандри, над които се издигат стръмни и силно разчленени склонове. По склоновете са образувани множество скални феномени, сред които е и обявената за природна забележителност „Момина скала”.
Естествено находище на чинар – Кучкарника - защитена местност, местоположение с. Горна Брезница, Община: Кресна.

История и културно-историческо наследство

Планината е разположена на териториите на четири общини – Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански (най-голям е делът на Струмяни). Общият брой на населените места в Малешевска планина е 27.
Карши-яка, Каршияка, т.е. отсрещната страна, отсрещният край – така османлиите наричали тази част от Мелнишка околия, която се намирала в Малешевията. Първоначално Каршияка е неплодородна покрайнина, обитавана само от диви зверове, но османското нашествие променя историческата му съдба. За да се спасят от поробителите, българите, живеещи в полето край р.Струма, се заселват тук, съхранявайки езика и народностните традиции. Планинският характер става пречка пред утвърждаването на турската власт. Жителите на Каршиака живели на махали, отдалечени на няколко километра една от друга. В своите синори те сами изграждат малки църквици и параклиси, където се срещали на големи празници. По време на османското владичество населението от този район води интензивен религиозен живот. Живи са множество духовни традиции и предания, наследени от Българското средновековие. Една от най-масовите форми на общуване и поддържане на народностния дух сред населението са ежегодно провежданите събори. Те се устройват край светите места (Спасовден почитат в Раздол, Седелец и Махалата; Илинден – в Добри Лаки и Цапарево, Атанасовден – в Горна Рибница; Св. Дух и Св.Богородица – в Цапарево и Игралище и т.н.),традиционните събори са запазени и до днес.
През ХVІІ век Малешевският Балкан става един от центровете на хайдутството в Югозападна България. През Възраждането и преди това в малешевските села възникват едни от първите килийни училища. Църквите датират от 1847г. „Св. Димитър” в Цапарево, 1849 г. „Св. Атанас” в Горна Рибница, 1849 г. „Св. Богородица” в с.Игралище и др.
В музейните сбирки в Струмяни, Кресна и археологическия музей в Сандански има експонати от различни епохи, свидетелства за богатото културно-историческо наследство на района.
Един от най-интересните и големи археологически обекти в подножието на Малешевска е раннохристиянската епископска базилика в местността Долно Градище, разположен между селата Каменица и Микрево (община Струмяни). Базиликата е ориентирана И – З, трикорабна с неразчленен притвор, презвитериум, баптистерий, екзонартекс, атрий и странични помещения. Проучванията показват три строителни периода. Предапсидното пространство в централния кораб е настлано с полихромна мозайка с геометрични и флорални елементи.
- Църквата “Св. Атанасий”в с. Горна Брезница – намира се на 3-4 км от гр. Кресна. Тя е паметник на културата с местно значение. Строена е в продължение на 10 години (от 1913 г. до 1923 г.) на мястото на старо оброчище. Представлява еднокорабна базилика.
- Горно-брезнишки манастир “Св. Пророк Илия”. Горно-брезнишкият манастир е един от новите български манастири – основан е през 1992 г. Състои се от монашеска част, малка черква и камбанария. В манастирския двор има останки на девически манастир, разрушен по време на турското робство и изоставен от монахините, които избягали в днешна Македония. Непосредствено до манастира се намира аязмо, където овчар от близкото село е намерил изложената в храма икона на «св. Илия», смятана от монасите за чудотворна. На показ в черквата са и останки от тракийски глинени съдове от средата на ІІІ век пр.Хр., които са намерени по време на строежа на новия храм.
- Храм-паметник-костница “Св. Иван Рилски (гр.Кресна). Той е паметник на културата с регионално значение. Строен е през периода 1939-41 г. с дарения в памет на загиналите във войните. Представлява еднокорабна, еднобазисна сводеста базилика с костница в приземния етаж. Основната ценност в храма е уникалния иконостас с ажурна резба (1939 г.).


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени