id1; id2; id3; id4; id5, id6; id7; id8; id9; id10; id11; id12; id13 ; id14; id15; id16
>> РЕГИОНИ >> Сакар
Страница 1 от 3 << >> 
Обща информация

Сакар е ниска планина, заемаща пространството между долините на реките Тунджа и Марица, южно от Тополовград. Тя се ограничава и от малките реки Соколица (приток на р.Сазлийка) и Синаповска река (Явуз дере - приток на р. Тунджа). На север се свързва с Манастирските възвишения.
Продълговатият купол на Сакар се простира от северозапад на югоизток, като дължината на планината е около 40 км, а широчината й е 12-15 км. Планината е със заоблени очертания, в северозападния си край е висока 600-700 м. Билото е очертано от плоски върхове. Най-високият връх на Сакар е Вишеград (856 м). В южна посока планината понижава височината си и постепенно преминава към долините на реките Марица и Тунджа. Най-ниската точка е водоотлива на Токлу дере - 45 м н. в.
Западните и източните склонове са сравнително по-стръмни, спускат се стъпаловидно към долинните понижения и са нарязани от гъста, но слабо врязана долинна мрежа, която през голяма част от годината е безводна. Силно проявени са ерозионните процеси, особено по югозападните склонове на Сакар. За да бъде ограничен този отрицателен процес, около планината са изградени десетки микроязовири, голяма част от които се използват за напояване и за водопой на животните.
В горскорастително отношение Сакар спада към долната лесорастителна зона на дъбовете. Многовековната стопанска дейност на човека обаче е довела до значителни неблагоприятни промени на почвата върху големи площи, особено в близост до населените места, с последващо незадоволително състояние на горите. През последните десетилетия върху голите склонове, където силно се проявяват ерозионните процеси, бяха проведени залесителни мероприятия основно с иглолистни видове. От една страна това допринася за намаляване на ерозията, но от друга силно намалява разнообразието на видове и хабитати в района.
Сакар е слабо посещавана от туристи и не особено популяризирана планина (с изключение на годините, когато едновременно със Странджа и Сакар беше обект на вниманието на държавните и стопански органи).
Географското положение на Сакар е доста периферно в страната, но същевременно покрай нея минава една от най-важните европейски магистрали – Близкия изток – Цариград – Западна Европа (80), чието поддържане и модернизация във връзка с развитието на туризма изисква изграждане на туристически комплекси в района.
Сакар е с благоприятен климат, изградена туристическа инфраструктура (предимно около планината), важно транспортно-географско положение, много исторически и културни паметници от много епохи, запазени старинни обичаи и т.н.
Сакар е леснодостъпна и проходима планина. Главното й било се пресича от пътя Тополовград – Харманли. От билния ръб в южна посока се отделя шосе (минава в непосредствена близост до най-високия връх – Вишеград – 856 м), което се отправя към Свиленград. Този панорамен път дава отлични възможности за запознаване с природата на Сакар. Той минава наблизо и до известната Дервишка могила (690 м), при добра видимост се вижда гр.Одрин.

Геоложки строеж и петрографски състав

По-голямата част от Сакар е изградена от гранитен батолит с палеозойска възраст, който е ограден от метаморфна мантия (гнайси, амфиболити, шисти и др.), които са значително натрошени.Тази ниска планина, остатък от много стара суша, има добре заоблени очертания със слабо разчленено било и стъпаловидно спускащи се склонове, нарязани от доста гъста речнодолова мрежа.
Сакар като морфоструктура наследява една къса антиклинала със северозападно-югоизточно простиране, ограничена от разседи и изградена от южнобългарски гранитоиди и силно натрошени кристалинни шисти. В периферията, особено на югозапад, на широки пространства се разкриват триаски и юрски варовици и пясъчници, които придават друга специфика на релефа. Сводово-блоковите издигания на хорст-антиклиналата са дали възможност на продължителните денудационни процеси при пенепленизацията на релефа да разкрият гранитоидния плутон, внедрен в ядката на сакарската антиклинала, и да го подложат на разрушаване. Планационните процеси през неоген-кватернера са формирали стъпаловидно разположени, концентрично ограждащи планинския корпус, заравнени повърхнини, от които най-широко развитие имат вилафранкските нива, заемащи ниските, периферни части на планината. Речно-доловата мрежа не е успяла да унищожи тези наклонени към периферията повърхнини, а се е врязала в тях.
От по-високата понтийска ерозионна повърхнина има широко развитие само по горнищата на северозападните, североизточните и южните разклонения на Сакар планина. Тя се очертава от задънените начални части на доловете в басейна на Главанска река и Голямата река на 510-550 м. Това ерозионно ниво е моделирано и по южните склонове на планината върху процепения с кварцови жили триаски метаморфен комплекс (мрамори и шисти), което обуславя образуването на петрографски предиспонирани остатъчни височини (Дервишка могила и др.). Дълбоко изветрелият гранит е покрит с ръбати кварцови валуни – резултат от разрушението на кварцовите жили, които гъсто процепват основната скала.
В юрските мроморизирани варовици има карстови явления. В Сакар при с. Устрем се намира Ловджийската пещера, а при с. Мрамор Терешковската.

Почви

Почвената покривка в Сакар е представена от плитки излужени и силно излужени до оподзолени канелени горски почви. В различна степен те са скелетни и кисели, не навсякъде образуват компактна покривка, а на места се показват и големи скали. Те са слабо свързани, песъчливи и се поддават лесно на ерозия и отнасяне.

Излужените канелени горски почви са най-разпространените в България. Нормално са развини в равнинните територии на страната, а в хълмистите и полупланинските райони често са засегнати от ерозия. Тези почви имат добре оформен и сравнително дълбок профил, чиято мощност се движи от 75-80 до 120 см и повече. Механичният състав на излужените канелени горски почви е по-глинест, отколкото на типичните канелени. При обилни валежи те се насищат за дълго време с вода, влошава се аерацията им, затормозява се азотното хранене на растенията. При изсъхване силно се спичат. Хумустният хоризонт е с троховидна, а алувиалният с буцесто-призматична структура. Имат слабо кисела до кисела реакция. Съдържат от 2,5 до 4 % хумус. Запасени са слабо с азот, средно с фосфор и добре с калий.

Сакар попада в Източнородопско-Сакарска почвена провинция. Тази провинция е област на световно известните ориенталски тютюни.

Климат

Според климатичното райониране на България Сакар спада към Континентално-средиземноморската област. Най-характерните белези на този климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0 0С), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодна снежна покривка в ниските части.

Сакар спада към Сакарско-Дервентската климатична подобласт. Тук се чувства влиянието на студените въздушни маси от север. Въпреки това зимният период в ниските места се очертава сравнително топъл при положителни средни температури за всички зимни месеци.

Средната годишна температура се колебае в зависимост от надморската височина от 12 до 9 0С, а средната януарска е между 1 и – 1,5 0С, а средната юлска – между 23 и 21 0С.

Валежите в своя годишен ход имат зимен максимум, но се забелязва известно засилване на късно есенните валежи. Около половината от валежите през зимния период са от дъжд, а останалата половина – от сняг. Снежната покривка е нетрайна, но са наблюдавани случаи на твърде обилни снегонатрупвания. Броят на дните със снежна покривка е от 15 до 50 годишно и расте с надморската височина. Първата снежна покривка обикновено се образува в началото на декември.

Годишните валежи са между 550 и 800 мм, като нарастват с увеличаване на надморската височина. Големите стойности на валежите са свързани и с изложението на склоновете и местоположението на планинските ридове спрямо пътищата на средиземноморските циклони.

Летният период е топъл, слънчев и засушлив. През юли средната облачност достига едва 25 %, а максималните температури нерядко достигат и дори надхвърлят 40 0С. В течение на летните месеци, а често и в началото на есента се очертава тенденция за остановяване на засушлив период. Тези засушавания през някои години вземат твърде остър характер.

В района често падат градушки, характерни за топлото полугодие. Причина за това са активния пренос на влажен и неустойчив въздух през този период и допълнителната активна термична конвекция.

Преобладаващите ветрове са североизточни и северозападни, а процентът на тихото време намалява от 50 до 20, в зависимост от надморската височина.

Хидроложки условия

Сакар е хидрографски възел. От нея извират многобройни маловодни притоци на реките Марица и Тунджа, които образуват радиален план. По-голямата част от реките се оттичат към долината на Марица, значително по-малка част – към Тунджа.
Най-голямата река, която води началото си от Сакар е Соколица, ляв приток на Сазлийка. Тя извира от северния склон на планината на около 600 м северно от вр. Кокала. Тече в широка долина с малък надлъжен наклон с дължина 60 км и водосборната площ – 343 км. Пълноводна е от януари до май, а маловодна от юли до октомври. Използва се за напояване посредством микроязовири и водохващания.
Втора по дължина е Синаповската (Явуз дере) река, десен приток на Тунджа. Под името Голяма река води началото си от извор на 1 км източно от вр. Байряка, в северната част на планината. В началната си част тече в тясна долина, а след с. Доброселец долината се разширява. Дължина на реката е 50 км, но има значително по-голяма водосборна площ (871 км2) от Соколица. Средногодишният й отток при с.Синапово е 1,30 м2/сек. Най-големият и приток е Калница с дължина 72 км.
Сакар се характеризира със средна водност. Сакар и Странджа се отличават с най-силно изразени средиземноморски черти в режима на оттока. Тук и водоносността на речните басейни нараства относително спрямо надморската им височина. Това е свързано с по-големия отточен ефект на характерните за континентално-средиземноморския климат максимални есенно-зимни валежи при ограничено изпарение поради ниските температури. През есенно-зимното пълноводие (декември-февруари) се оттичат 50-55 % от годишната валежна сума. По време на маловодието, което при повечето реки обхваща периода юни-ноември, се формират само 15-20 % от годишния отток. Маловодието е продължително и дълбоко и много от по-малките реки напълно пресъхват за няколко месеца.


<< 1 2 3 >> 
أرشفة
© 2007-2009. Българска Фондация Биоразнообразие Всички права запазени